|
Сивостен :: Legion (2010) (ревю) - Скот Стюърт, Питър Шинк, Екшън, Ужаси, Адриан Палики, Денис Куейд, Джон Тени, Джош Стамберг, Дъг Джо
 | |
 Легион (2010)
Още една лента, отплувала по широкия и ароматен канал "добър замисъл, слаба реализация". И жалко, наистина - "Легион" е филм, който седи върху купчина нелоши замисли, в които обаче се е отъркал на най-неправилните места.
Ако филмът може да ви загуби първоначално, това ще се случи около първата минута, когато на фона на изключително терминаторското (втора част) интро ви се обяснява, че каквото и да предстои нататък, то е защото на Господ му е писнало от всички тия глупости. Сериозно, аз самият по никакъв начин не съм набожен човек и няма да възнегодувам от нещо подобно по принцип, но "He got tired of all this bullshit" - надявам се да цитирам коректно по памет, като за втората половина обаче съм сто процента сигурен - е едно от най-тъпите неща, които съм чувал в последно време. Особено когато върви след патетичен монолог, но така или иначе - защото е най-глупавата мотивация.
Да кажем, че това го преглъщаме, обаче. Затваряме си очите и за кратката екшън-сценка, в която архангел Михаил - отлъчен от Рая - цъфва някъде си, и макар и не по гол задник и без да иска ничии дрехи с австрийски акцент, набързо се оборудва с пуцала, кола и запрашва нанякъде си. Защо пък, от всички възможни, точно Михаил - това е доста добър въпрос, но нека не се спираме на теологията, а преминем нататък, достигайки до забутаното градче с подходящото наименование Парадайс Фолс, където наистина ще се изсипе целият Рай.
Там пък, в продължение на близо половин час, ще се запознаваме с най-разни герои, доста интимно, или пък по стечение на обстоятелствата свързани помежду си - баща, съдържател на крайпътен хан, чиято мечта за голям бизнес не се е осъществила, неговият невзрачен син, грижещ се за бременно момиче, бащата на чието дете обаче отдавна е зачезнал, та да мисли тя за осиновяване; еднорък барман-военен ветеран, средностатистическо семейство със силно женско присъствие и щерка, подгонена от хормоните; негро с престъпно минало. Които аха и да се взаимосвържат драматично, и изведнъж се тръшва Денят на Страшния съд, с облаците си от мухи, някакво демонично бабе и зъбати ангели колкото с лопата да ги ринеш.
От който момент нататък, ново двайсет, получаваме - дето му викат англосаксонците - типичния "зомби-флик". Много безмозъчна плът, напираща ала-мравуняк, която бива разстрелвана неотстъпно. И ей така, филмът си прескача между недоизяснена драма с някакъв елемент на (религиозна) философия, която може би трябва да ни подсказва нещо, но така и не успява, и екранно подобие на Doom II, което ще да ни забавлява с гилзите и кървищата си, докато вземе, та вземе да свърши.
Какъв е проблемът - както започнах, така и ще завърша - доста, дори много идеи, но за да се реализират в количеството си в час и половина е нужен някой екранен гений. За съжаление обаче, за този състав това ще да е било твърде голямо предизвикателство, с изключение може би единствено на Пол Бетани - русокосият британец за пореден път прави стойностна ненормална роля, при всичките и условности.
Не, че имам предвид автоматично да изключите "Легион" от списъка на филмите за гледане - лентата е зяпаема като Б-хорър, дори Б+, но на фона на това, което можеше да бъде с малко умисъл и старание е просто гигантско разочарование. И пример за това как не бива да се лапа прекалено голяма лъжица, щом не си способен да я преглътнеш. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
