Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Агата Кристи (1890-1976) (статия) - Биография, Литература, Агата Кристи, Английска литература, Криминален роман
Агата Кристи (1890-1976)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 15 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни, Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Едва ли има любител на доброто четиво, който поне веднъж не се е докосвал до произведенията на първата дама на криминалния роман, било то пряко или косвено, и поне малко да не ги е харесал. Пък и литературното наследство на Агата Кристи е повече от богато - деветдесет и три книги, седемнадесет пиеси, както и безброй кратки разкази, с които държи не едно или две различни първенства. Като, например, това за най-дълго поставяната пиеса в модерния театър - "The Mousetrap", написана през 1952 г., и до ден днешен играна на английска сцена. Тя е и единствената сред изтъкнатите автори на мистерии, дала на литературния свят не един, а два големи персонажа - ексцентричния белгиец Еркюл Поаро и не по-малко известната мис Марпъл. И, наистина, никак не е странно, че и до ден днешен - 120 години след рождението и 90 след публикуването на първия и роман - дамата Агата остава най-продавания и вероятно най-обичан писател в жанра.

Агата Мери Клариса Милър е родена на 15 септември 1890 г. в Торки, Англия, трето дете в смесено семейство на американец и британка. Детството и преминава съвсем безоблачно и не чак толкова интересно, като изключим единствено фамилната любов към добрата, драматична и напрегната история, която отрано подхранва фантазията и. А макар и не особено заможно, семейство Милър все пак успява да и осигури както домашно училище, така и - по-късно - обучение във Франция, за да може младата Агата да получи доста добро за времето си образование. През 1914 г., бъдещата писателка се жени за полк. Арчибалд Кристи, авиатор от Кралския летателен корпус, с който имат една дъщеря, и чието име запазва дори след развода и по време на втория си брак.

Първата си творба, "The Mysterious Affair at Styles", Агата Кристи публикува през 1920 г., като заедно с авторката дебютира и самият Еркюл Поаро. В нея, а при по-ранните появи на белгиеца като цяло, младата тогава англичанка съвсем откровено отдава дължимото на именития си предшественик Артър Конан Дойл. Приликите между екзотичния детектив и знаменития Холмс на сър Артър далеч не са толкова нищожни - доближават се както подхода им към разследването, така и цялостната емоция, влагана в процеса. Същото може да се каже и за техните спътници - съответно, кап. Хейстинг и доктор Уотсън - които дори споделят близка история, отделни черти, а и функцията да инспирират брилянтите си колеги.

Същевременно обаче, през началните години на писателската си кариера Агата Кристи съвсем не се притеснява да експериментира с различни похвати при изграждането на криминалните си истории, което не само довежда до появата на разнообразни персонажи, но и в крайна сметка води до оформянето на специфичния и стил. Така през 1922 г. се появява динамичният "The Secret Adversary", чиито главни герои, семейство Биърсфорд, се занимават с лов на шпиони, а подходът им е почти диаметрално противоположен спрямо този на Поаро и неговия добър приятел. През 1923 г. на преден план отново излиза белгиеца, а през 1924 г. на сцената излиза пък мълчаливият и методичен полк. Рейс ("The Man in the Brown Suit"), който се появява спорадично и в по-късни нейни творби, а книгите и започват да набират все по-голяма популярност.

Всъщност, от 1922 г. нататък Агата Кристи пише с неумолимо постоянна скорост, издавайки по една книга ежегодно, и така до самата си смърт - като за всичките си петдесет и шест години творчески път прави само четири пропуска (освен 1921, това са 1943, 1947, 1960 и 1974 г.). За сметка на което, през средния си и смятан за най-силен период - от 1934 до 1946 г. - често издава по два, дори по три романа годишно. Междувременно се появяват още някои главни герои, малко от които обаче се задържат продължително - като не особено чаровния, но отдаден на работата си главен инспектор Батъл - а творбите и все повече се съсредоточават около Еркюл Поаро и дебютиралата през 1930 г. в "The Murder at the Vicarage" мис Марпъл - книга, която често се посочва и за най-доброто и постижение.

Може би най-странният момент в целия житейски път на Агата Кристи е мистериозното и изчезване в края на 1926 г. На 6 декември писателката изчезва от дома си и е намерена от полицията десет дни по-късно, в хотел, регистрирана под чуждо име. Тя обаче твърди, че няма спомен от изминалото време, и случаят така и не бива разследван допълнително. Всъщност, през същата година, почива нейната майка, а и семейството и се разпада, след като Агата разкрива аферата на съпруга си - като дори името, под което е записана във въпросния хотел, е на неговата любовница - и се предполага, че това натрупване на обстоятелства довежда до сериозен нервен срив. Така или иначе, Агата и Арчибалд Кристи се развеждат две години по-късно, а писателката до края на живота си така и не отваря повече дума за десетдневния период.

През 1930 г. Агата Кристи се омъжва повторно, за известния британски археолог сър Макс Малоуън, когото по-късно често придружава на разнообразни експедиции, и дори написва хумористичната "Come, Tell Me How You Live", посветена на някои от техните пътешествия.

Както стана дума, най-добрите си творби английската писателка публикува в периода от средата на тридесетте до средата на четиридесетте години на отминалия век. Именно тогава окончателно се оформя и специфичният и стил, поставящ в първоначално силно невероятна или направо нереална обстановка персонажи, които обаче са водени от съвсем реалистични мотиви. Водещ герой остава Еркюл Поаро, но зачестяват и появите на мис Марпъл, която пък се превръща в една от любимките на публиката - а и за разлика от белгиеца, чиято личност до известна степен се изгражда постепенно и с годините, Джейн Марпъл се появява като завършен и комплексен персонаж, споделящ вероятно донякъде и вижданията на самата авторка. Сред които, в интерес на истината, се нарежда и това, че убийството на убиец е доста приемливо, особено ако престъплението е жестоко.

Първата си пиеса, "Black Coffee", Агата Кристи пише през 1930 г., като истински регулярно за театъра започва да пише през 40-те години. Това обаче изглежда не е достатъчно за размаха на въображението, поради което към общия брой творби следват да бъдат прибавени и четири радиодрами, един телевизионен сценарий, три сборника поеми, две нехудожествени творби (споменатият вече пътепис, както и автобиографията и, издадена година след нейната смърт), както и шестте новели, публикувани под псевдонима Мери Уестмакот, които вече не принадлежат към криминалния жанр. А към тях неизбежно следва да се добавят и десетките адаптации на творбите и за театрална сцена, за малкия и голям екран, датиращи още от 1928 г., когато е заснет "The Passing Of Mr. Quin" и бива поставена пиесата "Alibi".

За цялостната си заслуга към литературата и изкуството, през 1971 г. Агата Кристи е ръкоположена за Дама на Британската империя, което е и най-голямата сред многобройните почести, оказани и през годините. Умира на 12 януари 1976 г., на 85-годишна възраст, в Уелингфорд, Оксфордшир.

--
заб. Заглавията в текста са дадени умишлено в оригинал, предвид че през десетилетията има вариации при превода на някои от тях.






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 7141 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.