|
Сивостен :: Tell-Tale (2009) (ревю) - Майкъл Куеста, Дейв Калахам, Драма, Криминален, Ужаси, Беатрис Милър, Брайън Кокс, Далас Робъртс, Дж
 | |
 "Tell-Tale" може да ви подлъже към екрана най-малко по два начина - с връзката си с краткия разказ на Едгар Алън По или присъствието на Тони и Ридли Скот сред продуцентите. Истината е обаче, че приликата с писания през 1843 г.  "The Tell-Tale Heart" се изчерпва кажи-речи в една реплика, а братята-ветерани са само две лица в тълпата от тринадесет души, без да броим сценариста.
Иначе, самият филм не е лишен от потенциал, но за съжаление е повече от слабо реализиран. След сърдечна трансплантация, Хари (Джош Лукас) започва да получава мистериозни видения, както в крайна сметка се оказва - свързани с убийството на неговия донор. Което би било обещаваща завръзка за мистична кримка, ако да речем постепенно се разкриваха различни детайли от престъплението и случаят по един или друг начин биваше разрешен.
Уви, сценаристът Дейв Калахам ( "Конниците") е поел в съвсем друга посока, постигайки доста разочароващ краен резултат. Подтикван явно от подсъзнанието си и сърцебиенето, което получава в близост до извършителите, Хари набързо - макар и неволно - се саморазправя с двама от тях, а с течение на лентата (вече съвсем умишлено) и с останалите. Като далеч не става дума за усърдно преследване, разнищване на факти или каквато и да е особена последователност в действията му - нещата просто се случват, на място и първосигнално. Е, намесва се и детектива, работил по случая, само обаче колкото да одобри начинанието, за най-голяма изненада.
В същото време, или по-точно в сигурно половината екранно време, се точи съвсем странична и напълно излишна, както се оказва в крайна сметка, романтична задявка с лекуващата лекарка на страдащата от безкрайно рядък генетичен дефект дъщеричка на Хари (не, че последното придобива някакъв смисъл в контекста на лентата). И макар че точно в последните секунди двете линии на сюжета се пресичат, това става толкова изкуствено, че те оставя да се чудиш защо, аджеба, човекът просто не е заснел два отделни филма, вместо да остави и едната, и другата идея силно недоразвити и порядъчно претупани.
Нещо повече, нито визуално, нито като темпо тези две различни състояния на "Tell-Tale" се връзват - което може да е авангардно, но не е особено привлекателно за гледане. От една страна са малко призрачните, тъмни и поразмазани видения, в които не се разбира особено какво се случва, от друга - съвсем ежедневната атмосфера на сцените с докторесата и малката Анджи, от трета - спонтанните и доста кратички изблици на насилие, от които дори само два са по-брутални.
Не помага и диалога, порядъчно елементарен и полунесвързан, с поне на дузина места подхвърлени ни в клин, ни в ръкав реплики, които по-скоро подчертават доста нелогичното развитие на цялото действие. И всъщност филмът в крайна сметка се оказва нито ужас, нито драма, нито някакъв особен криминален трилър, а най-вече сериозна загуба на време. Така че ако още не сте се подлъгали по някоя от гореспоменатите уловки или пък се колебаете, то най-малкото имайте едно наум, даже по-добре - направо преминете към следващото заглавие в списъка си. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
