Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Най-разпространените заблуждения: Блуждаещият огън (статия) - История, Митология, Любопитно, Мистика, Суеверия
Най-разпространените заблуждения: Блуждаещият огън

Поредици: Най-разпространените заблуждения; По следите на суеверията

Автори: Ангел Марчевски, Ангел Генчев, понеделник, 08 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Блуждаещите огньове са едно от необикновените явления, впечатлявали човека от дълбока древност. Известни още на римляните, които ги наричали ignis fatuus, скитащите пламъци, видими по здрач или разсъмване над блатните местности, пленявали човешкото въображение, превръщайки се в обект на разнообразни легенди и дори първоизточник на такива.

Феноменът се наблюдава в различни части от света, но въпреки това на най-широко разпространение на митове, свързани с него, се натъкваме в Европа – както в континенталната и част, така и на Британските острови. Най-често се свързва с различни вариации на блуждаещи души и злонамерени мъртви, от по-масови - като духове на непокръстени или мъртвородени деца - до съвсем конкретни, и като личности, и като цел, от типа на идентичните легенди за Ковача Уил и Прокълнатия Джак (съответно, с английски и ирландски произход). И в двата случая, нежелани както в Рая, така и в Ада души биват осъдени да скитат вечно из земните селения, подлъгвайки обикновените хора с помощта на въглен от адските огньове.

Именно тези двама дават както едно от популярните наименования на блуждаещите огньове, така и първоизточника на популярните тиквени фенери, осветяващи Празника на Вси Светии. Will-o'-the-wisp ("Уил с факлата", също "Факлата на Уил") е ненапълно похристиянчения вариант на легендата, при който блуждаещият огън примамва заблудения навътре в блатата, оставяйки го изгубен насред тях. Съответстващи митове, изключая Дявола и Свети Петър, съществуват на територията на Уелс още по езически времена, с тази разлика, че тогава се говори за феи и "fairy/pixie fire". При jack-o'-lantern ("Фенерът на Джак", "Джак с фенера") нещата вече стават по-канонични, и съответно на дневен ред излиза вечното проклятие.

Във всички споменати случаи обаче, иде реч за погубване на неподозиращия пътник. По-различни легенди се намират в скандинавските и прибалтийски страни, където се смята, че блуждаещите огньове означават местоположението на заровени съкровища, и докато се намират върху им последните могат да бъдат изровени. В Бразилия пък ги свързват с взора на митологичното чудовище бойтата, по същество гигантска зловредна змия, като връзката с боата е повече от очевидна.

Каква е истината, все пак? В продължение на дълги години се лансираше версията за самовъзпламенил се блатен газ, което изглежда до голяма степен задоволи любопитството на търсачите на мистерии. И до ден днешен повечето хора смятат, че точно това е първопричината. Оказва се обаче, че метанът е далеч от абсолютното обяснение. Макар че процесът е силно екзотермичен, за да настъпи самозапалване при метана все пак са нужни определени условия, а в случая дори концентрацията му при излизане на повърхността е твърде ниска, освен в частни случаи. Да не говорим, че газът е по-лек от въздуха и се разсейва относително бързо.

Може би, затова и до ден днешен учените се спират на редица светещи в тъмното явления, които да асоциират с блуждаещите огньове. Спорите и мицелът на някои гъби фосфоресцират при дадени условия, а попаднали върху разни летящи над водата животинки могат преспокойно да създадат представата за блуждаещ огън. Някои видове сови пък имат специфично луминисцентно оперяване, което може да отрази светлината на луната и други източници на светлина по начин, който да даде конкретната визия. В трети случаи, е напълно възможно да са наблюдавани принципно по-редки химико-електрични явления, които обаче са по-вероятни в блатистите райони.

Така че можете да бъдете сигурно в едно - блуждаещите огньове няма да ви отвлекат в дълбините на Пъклото, но пък и далеч не се дължат единствено на метана, както обикновено се смята.






Допадна ли ви този материал? (6) (2) 5990 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.