|
Сивостен :: Крими серии: "Sons of Anarchy" (ревю) - Кърт Сътър, Драма, Криминален, Сериали, Адам Аркин, Али Уокър, Дейтън Кали, Дендри Тейлър, Джони Люи
 | |
 Признавам, че когато чух за концепцията на “Sons of Anarchy”, почти моментално си изградих негативна представа. Може би хилядите изгледани ленти неминуемо натоварват перспективата на зрителя, но комбинацията от рокери, псевдо-идеи за абсолютна свобода и анархия, гангстерски истории и тежка музика, ми стори обещание за един повърхностен продукт. Два сезона по-късно обаче спокойно мога да кажа, че не само сбърках, но и открих един наистина качествен и съвсем не толкова плитък сериал, който може би не се мери с най-големите в жанра си, но със сигурност скача някъде около тях.
Сюжетът се завърта около малкото американско градче Чарминг, където властва местната банда рокери, търговци на нелегално оръжие - „Синовете на Анархията” (известни още като SAMCRO или Sam Crow). Скрити зад маската на автомонтьори и любители на моторите, Синовете имат дълбоки връзки с корумпираните местна полиция и власт, като в замяна на спокойното осъществяване на подземната си дейност, се грижат градът да остане чист от наркотици и престъпления. “It's a win-win situation, son.”, както правилно обобщава лидерът на бандата, Клей (Рон Пърлман).
Разбира се, нищо не е толкова просто и противоречия назряват както вътре, така и извън клуба. Водещото лице в сериала, Джаксън „Джакс” Телър, син на основателя и първи президент на клуба – Джон Телър, открива дневник на баща си, който го кара да си зададе множество въпроси – дали „Синовете на Анархията” не са се отклонили твърде много от пътя си и не са ли се превърнали в откровена сбирщина от престъпници. Междувременно в Чарминг пристига нов полицай – Дейвид Хейл, отдаден на дълга си и решен да спре нелегалното съществуване на „Сам Кроу”. Към тази основа трябва да се прибавят и проблемите в личния живот на всеки от членовете, както и несигурният бизнес, с който групата се занимава. Така в общи линии получаваме основното уравнение, което движи историята на „Синовете на Анархията”.
 Сюжетът е повече от богат и наистина интересен, като продължава да се развива и заплита през всичките двадесет и четири епизода на двата сезона. Сценаристите успяха да разсеят най-сериозното ми притеснение – това, че сериалът ще е повърхностен и мачовски – още с първия епизод. Да, „Синовете на Анархията” си остават закоравели рокери, което неминуемо води до определена степен на гъзария – мотори, кожени якета, тежка походка, но те са представени и като хора, които също така водят обикновен живот, с обикновени ядове и човешки проблеми – семейство, приятели, съмнение, конфликти. Това е най-забележителното нещо в сериала и това го държи близко до зрителите – благодарение на няколкото измерения в личността на героите, човек може да се постави в техните ботуши, да си представи как би се чувствал и как би действал на тяхно място.
Забележки в това отношение разбира се има. Няма как да не се отбележи, че в сериала не липсват клишета, но те донякъде са компенсирани от оригиналните персонажи, които ги разиграват. Също така, на моменти човек остава с усещането, че в поредицата се случва прекалено много. За четиридесет минути често се случва да има по пет-шест и дори повече подсюжетни линии, в които основната и обикновено най-интересна нерядко се губеше. Не бих казал, че това е особен проблем и дори в известен смисъл е колоритна разлика в сравнение с други продукции, но донякъде този факт поставя известно напрежение върху зрителя, който трябва да следи наистина внимателно, за да може да схване всичко.
 Актьорският състав е тип “best of the b-sides” и като такъв, представянето варира от великолепно до добро и леко посредствено. Класа демонстрират Рон Пърлман (носител на „Златен Глобус” и две номинации „Еми” за „Красавицата и звяра”, добре известен и с ролята на Хелбой) и особено Кейти Сейгъл (позната ви като Пеги от „Женени с деца”), която наистина вдига летвата на едно много солидно ниво. Чарли Хънам (най-известен с главната си роля във филма „Николас Никълби”) и Маги Сиф (“Mad Men”) играят другата двойка в сериала и също се справят прилично, останалото е компенсирано от външния им вид. Останалата част от състава като цяло варира в качеството си, но общото впечатление остава добро.
Технически, “Синове на Анархията” е издържан на ниво. Режисурата е почти без забележки – и екшън, и драма впечатляват достатъчно. Саундтракът е подходящ, като някои от лицензираните песни са композирани специално за сериала и са наистина качествени, докато други са очевидно евтините заместници на AC/DC и компания.
Склонен съм да препоръчам поредицата на всички почитатели на мотори, рокери и бира, както и на тези, които искат да гледат нещо различно. Предвид немалката доза човешки взаимоотношения и проблеми, има добри шансове „Синове на Анархията” да допадне и на по-нежната половина от аудиторията. В епизодите има достатъчно хумор, екшън и сюжет, за да не сметнете времето, прекарано в гледането им, за изгубено.
Трети сезон ще се появи през есента на тази година. Дотогава, приятно гледане. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
