Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кирил Бенедиктов: "Черепът, короната, чашата" (ревю) - Кирил Бенедиктов, Трилър, "Завещание ночи", Нови книги, Руска литература
Кирил Бенедиктов: "Черепът, короната, чашата"

Автор: Добромир Александров, четвъртък, 28 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Древни тайни! Руски трилър? Още като видях, че предстои да бъде издадена книгата, се заредих с огромни очаквания, макар че срещах името на автора за първи път. За самия него информацията е крайно оскъдна, но какво пък? В крайна сметка важно е съдържанието.

Запознанството с главния герой носи първата изненада. Мислено се върнах години назад, в книгите на Богомил Райнов за култовия Емил Боев. Ех, спомени, спомени... Предполагам доста от вас са запознати с този литературен герой. Е, вече бих могъл да кажа, че той си има своя руски последовател. Разбира се времената са други и нашия човек не е шпионин, а се представя просто като консултант. По време на една от своите консултации Ким получава предложение да открадне кристален череп от една вила. Обръща няколко питиета и в крайна сметка приема. Както се досещате още в самото начало разбираме за слабостта му към чашката. Нормално, все пак е руснак. А привързаността му явно е доста солидна, имайки предвид, че няма кола, защото по негови думи, иначе не би могъл да пие. Естествено Ким не е особено общителен, живее сам в своя апартамент, в хладилника му има основно съставки за многобройните му коктейли и общува предимно със съседското дете Пашка.

Приемайки предложението да открадне кристалния череп на инките, той се забърква в поредица от абсурдни ситуации. Заслужава си да споменем сбиването му с младежи на московско езеро, пред които се представя с оригиналния прякор Джокера и нахапването му от зло огромно куче при комичния му опит да открадне артефакта. Като за капак собственика на големия пес му хвърля един бой и се оказва безсмъртен. Какво му остава в този момент на Ким? Да пийне нещо. Нашият герой с усилия си прави няколко коктейла и се отдава на тежък размисъл. Междувременно Бенедиктов прави скокове назад във времето и ни разкрива тайните на черепът, чашата и короната. Познат литературен похват, който ни показва, че идеята не е все пак всичко да изглежда нелепо.

Вероятно мнозина след това описание ще се почешат по главите и с право ще се запитат: Къде е трилъра? Ами именно тук започва. Макар и по споменатия вече леко комичен начин авторът въвежда задължителната за всеки съвременен трилър умна мацка, няколко мутри и действието се заплита. Дотук добре, но все пак нещо липсва. Зададох си въпроса: Какво е модерното в трилърите днес? За съжаление и тук получаваме просветление относно Светия Граал и неговата истинска история. И всичко щеше да бъде наред, ако не се акцентираше толкова много на това.

Далеч не искам да кажа, че само Дан Браун има правото да пише за Граала, но някакси споменаването му във всяка втора книга започва да се изтърква. Едно време на добрия трилър му бяха нужни просто няколко трупа, умно ченге и един социопат. Останалото зависеше от майсторството на разказвача. Бенедиктов е убедителен в историческата част, но в същинската има един основен недостатък – авторът не съумява да нагнети напрежението у читателя. Това говори за липса на опит и усет към истински грабващата история.

И така можем да обобщим, че историческата част звучи убедително и е от основните позитиви на романа. Сюжета обаче, както вече споменахме, е средна работа. От друга страна комичният образ на Ким много би се понравил на масовия читател, а аналогията с Емил Боев, определено ще плени сърцата на онези, които харесват шпионските романи на Богомил Райнов. Тъй че в заключение можем да кажем, че книгата определено не е загуба на време, но и далеч не е задължителна. Определено ще се хареса на хора, които търсят лек и разтоварващ трилър и ще бъде разочарование за онези, които очакват нещо разтърсващо. И можем само да се надяваме Бенедиктов да развие героя си Ким в малко по друга посока, например поредица от забавни псевдоекшъни, защото пиянския му имидж въобще не се връзва с разрешаване на древни загадки и преследване на Светия Граал.

--
Повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3812 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.