Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: La Nana (2009) (ревю) - Себастиан Силва, Драма, Алехандро Гоич, Андреа Гарсия-Уидобро, Каталина Сааведра, Клаудия Селедон, М
La Nana (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010

Автор: Ангел Генчев, петък, 22 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

The Maid (2009)

Никога не съм бягал от тежкото кино, дори напротив, но тръгнат ли академичните награди като повод, то винаги се намира по някоя продукция, която да ме задави. И кой знае защо, най-често плод на испаноезичното кино. Не ме разбирайте погрешно, не иде реч за някоя тъпотия - точно обратното, "La Nana" е оригинален филм, и ако можеше и да се гледа, щеше да бъде истинско явление. Последното обаче не се нарежда сред целокупните му качества.

Двадесет и кусур години на служба, било то като домашна прислужница, определено са изстискали най-доброто от Ракел, оставяйки утайката - без значение, че буквално се е срасла с подопечните си. Със същия успех, в крайна сметка, можеше да бъде я котка, я фикус. Пък и самата тя съвсем не е най-приятният човек на планетата, колкото и задълженията и да я поставят на място. Нито най-интелигентният, макар и сравнително успешен. И когато се появява потенциален заместник, дамата (с немалко право) се вкопчва със зъби и нокти в позицията си, прибягвайки до методи, които биха правили чест може би на пораснал физически тригодишен.

В крайна сметка, навикът е втора природа, и не се отдава току така. "La Nana" сигурно можеше да бъде мрачна и иронична комедия, ако беше смешна поне на места и не толкова органично грозна на други, и добра драма - стига риалити шоутата да са етикет за художественост. Всъщност лентата е толкова естествена, че в отделни сцени може и да ти се приповръща - бележейки невероятни висоти откъм режисура и актьорска игра от някаква критическа гледна точка, но буквално гнусна на места от зрителска, като въобще не мога да си представя кой би я изтърпял, освен ако не е пълен мазохист (или кинокритик, но те така и така не гледат).

С други думи, арт-кино. Снима се от двайсет, гледа се от двайсет и петима, включвайки оригиналния състав, с визия на домашен клип и страшна дълбочина, в която най-много да се удавиш. Може би цялата академичност и политическата коректност декларират, че трябва да има латино-филм сред номинираните за "Златен Глобус", но поне в случая не могат да ме убедят в качествата на подобен - асимилирам го, но по никакъв начин не го възприемам.

Въпреки това, ако имате желание - опитайте. Може пък грешката да е била изцяло в моя телевизор, а чилийската продукция наистина да си заслужава, макар че леко се съмнявам. Най-малкото продукция от този регион едва ли ще ви попада често, и поне от чисто любопитство може да се поинтересувате - като дано, наистина, не останете също толкова разочаровани.






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 2567 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.