Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Призрака и Мрака (статия) - Творчество
Призрака и Мрака

Автори: Т. Христов, Ангел Генчев, сряда, 20 юли 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Кратко въведение от съставителите:

Поради многобройни читателски запитвания и заради тълпите фенки, обсаждащи Главната редакция, решихме накрая да пуснем Призрака и Мрака да се разходят из новия брой. Всъщност концепцията за двамата герои се роди след един разгорещен спор дали крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен.

Оттогава двамата герои - досущ като едноименните хищници от онзи прекрасен филм с Вал Килмър и Майкъл Дъглас - бродят наоколо и дебнат да схрускат с изящен сарказъм или грубичка ирония всеки поразсеян (или самозабравил се) потребител. Кратките истории са писани за конкретна ситуация (и вероятно засягат/обиждат определени хора), но с течение на времето поводът избледнява и остава само ароматът на нещо, писано на един дъх (макар бил то и пиянски). Сигурно ще забележите, че наименованията на героите не са членувани - това не е поради незнание или протест срещу закостенели граматически правила, а по-скоро нещо като символ-верую, тъй като двамината никога не са били пълноправни членове на каквото и да е било, макар от време на време да плащат своя дан на алкохолната омая. И понеже минутите за самореклама вече изтекоха, само ще споменем, че тук са включени едва 4 (две встъпителни и две допълнителни) от многобройните приключения на Призрака и Мрака, а цялата история може да прочете тук: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2132

Предистория: Съдбата на Мрака

Мрака всъщност бил един Паднал ангел. Но преди да го препънат и да се срине в преизподнята на чуждата омраза, той бил един от най-славните рицари на Светлината. Громял с мощната си левица враговете, въздавал справедливост, възстановявал реда, спасявал бедните и онеправданите. Своите го наричали "модерния ляв", а чуждите треперели от левачката му, за която се пеели песни и се носели легенди, от урва на урва, от век на век. Един от бардовете на онова време - някой си Ур Сул - дори я възпял в баладата "Лявата ръка на Мрака" (след пропадането на ангела, поетът си сменил пола, прекръстил се на Урсула и основал издателство "Бард", специализирано в детски приказки). Така си вървели еоните, Мрака бил страшилище за съперниците и закрилник на сиромасите, но не щеш ли започнал да мърмори срещу концепцията на Светлината. Случвало се в кръчмата на по чаша нискоогнена вода да обвинява правилната партийна линия в тесногръдие и липса на фантазия, а и в други смъртни грехове. Дочул разни слухове Архангел Михаилович и повикал Мрака при себе си.
- Я ми кажи, ти, сукьин син, Мрак - смъмрил го той, - вярно ли е, че противоречиш на разпоредбите, а?
- Ама, Архангел Михаилович, аз...
- Млък! - отсякъл споменатият. - Виждам ясно, другарю Мрак, че в душата ти съмнение е покълнало! Чорт побери, утре, в шест нула нула, на общо събрание да се явиш!
Навел глава Мрака, на лошо отивала работата, но се примирил, смеел ли да спори с ръководството.
На другата утрин отишъл той на сбора, въпреки ранния час повечето ангели се били сбрали. Взел думата Архангел Михаилович:
- Другари! Точка първа и последна от дневния ред е изключването на другаря Мрак от нашите редици, заради недостатъчна идейна убеденост и пораженчество. Кой е за изключването? Такаа, един... двама... четири. Кой е против?
Вдигнала се гора от ръце, Михаилович изсумтял под мустак и си ги записал всичките. После рекъл:
- И тъй, с 4 срещу 30 гласа, ти, другарю Мрак, си изключен от Светлината!
- Ама как?! - изпротестирал ангелът. - Нали само 4 са против мен, а 30 са за мен?
- Нима обвиняваш Светлината, че не може да брои? - свъсил вежди Архангел Михаилович.
Така събрал Мрака своите вещи в една бохчичка и поел по големия свят накъдето му видят очите. Докато един ден не срещнал Призрака...


Интерлюдия: Досие No. р-999

Като повечето юнаци, и Призракът се радвал на доста длъжко житие, което отдавна вече минавало в трицифрената област - сиреч бил роден преди поне 400 години в планините в околовръст Полски Тръмбеш. Не по-кратко било и агентурното му битие, а напоследък се подвизавал по специалните отдели и частите за бързо реагиране. Грижел се за валентните, ковалентни и даже понякога делокализирани връзки между Големия, Средния и Малкия брат; връзвал хоботите на слоновете при кризи, перестройки и завършеци на петилетките за три години; боядисвал пъстроцветната дъга при амортизация и вадел слънца от търбусите на змейове чрез алтернативна хирургия; рециклирал соломонови печати по пукнати делви и печатал соломонови тезиси на рециклирана хартия; и так далее, и так далее..

Нежели, след Априлския пленум, Майската ревизия и последвалата Юнската първа поправка, у Призрака настъпила необоснована поведенческа промяна. Започнал да взема дълги отпуски, през които можел да бъде забелязан из покрити полянки и ливадки по квантовите измерения, отдаден на любимия си спорт - лов на хипотетични лами с канап и джобно ножче. Бая зор си било да вържеш ламята с канапа и да размахваш чекийката, докато се убеди, че е уловена, и затуй отпуските ставали все по-дълги...

Закахърили се из Управлението. На бюрото му все стояли по няколко папки, ала били неотворени. Налагало се да ги раздават на други агенти, да ги пускат на самотек, самоток, дори по тока на потока; пресрочват, просрочват и разсрочват. Призрачно петно зачернило реномето на Отдела, а това вече било недопустимо. Привикали го накрая, щат не щат, изкарали го на плаца и му съдрали пагоните.
- И това да ти е за урок! - нахокал го Шефът - Партията, нашата грижовна майчица, самоотбой не трае!
- Грижовна майка - засмял се Призракът - ала и зла мащеха е тази ваша Партия. С едното око гледа пред себе си, а с другото - първото.
- Веднага в карцера! - креснал онзи и от яд отхапал пурата си; ала се сетил за дългите години вярна служба и всичките медали, и по-мекичко допълнил - Нека постои, ще му мине!

Засмял се пак Призрака, но нищо не казал. Постоял в ареста - ден, два, пет, седмица, две. После минал месец, и още един. Ала не оздравял - само се усмихвал широко и от време на време повтарял казаното по-рано. Не отивали на добро нещата - наредбите били изрични, и макар и всеки следобед да го викали на разпит, резултат нямало и нямало.

Докато един ден не се случило нещо странно. Било мрачно и дъждовно, но арестантът излязъл на обичайната сутрешна разходка, без да обръща внимание ледената ръма. Само вдигнал по-високо яката на шлифера, пъхнал ръце в джобовете, и със спокойна крачка се отправил към портала. Казват, че даже си подсвирквал. Излязъл, обърнал се, огледал маститата арка с лозунга "Води ни, Партию любима!", вдигнал рамене и изчезнал яко дим.


Призрака, Мрака и Фестивалът на подписите

Отново се свечерявало и като за късмет пред двамата герои възправил горда снага празнично украсен град. Зарадвали се нашите юнаци, чак плеснали с ръце и се прегърнали и бързо се завтекли да влязат преди да затворят портите заради вечерния час. Но на входа ги посрещнал строг пазач с златна плочка, провесена на дебелия му врат. Докато Призрака кривял очи в опит да прочете заврънкулките на плочката, пазачът ги изгледал строго и рекъл:
- В нашия град по подписа посрещат, а по написаното изпращат. Какви са вашите подписи?
Смутил се Мрака, но набързо написал "Мрак", а Призрака - понеже така и не се научил да пише - понечил да си намаца пръста с мастило, но щом срещнал укоризнения поглед на пазача, просто драснал едно кръстче. Съвсем се начумерил пазачът:
- С такива подписи... чудя се дали въобще да ви пускам... Хайде от мен да мине, имаме фестивал на подписите, тъкмо да видите какво се казват подписи!
Влезли двамата герои и понеже имали съвсем скромни подписи - настанили ги в най-пропадналата страноприемница в града, но те и на това били доволни.
На другия ден започнал Фестивала. Навсякъде се леели подписи, разцъфвали като фойерверки, огласяли околните къщи или просто се реели из въздуха. Имало гръмки цитати и кухи фрази, имало подписи, които натъжават, подиграват или забавляват, имало подписи, които малко казвали, но много разказвали, други, които само намеквали или просто заеквали. Смаяни се оглеждали Призрака и Мрака друг път невидели така да се мешат думи и трели, въртели замаяно глави ту наляво, ту надясно и всеки път се виждали от поредния подпис натясно. Но изведнъж настанала тишина, забили тържествено барабани и двамината разбрали, че идва кулминацията на Фестивала. На подиума бавно излязъл Великият Подписописател. Прекарвал той времето между два фестивала в бродене из полета, гори и планини, в безмълвно съзерцание на тревички, пеперудки и пчелички, в дълбокомислен размисъл за живота, вселената и всичко останало, търсел изнурен вдъхновение в игривия ромон на малко поточе или в приспивната песен на тихия вятър привечер. И само ден преди фестивала успявал да напише своя велик подпис. И така, застанал на подиума Великият Подписописател, прокашлял се смутено и разгърнал своя свитък. Ахнали всички възхитени, защото в няколко думи той бил събрал разпъпването на зората и раждането на нощта, детски смях и предсмъртен хрип, пролет и есен, начало и край. Ахкали слушателите, ахкали отново и отново, а Призрака пошепнал на Мрака:
- Добре де, нали подписа е под-пис, под писаното се пише. А какво е написано всъщност?
Призрачното зрение - всеизвестно - е малко късогледо, затова Мрака си запробивал път през тълпата, присвил очи и прочел началото на пергамента "МОЛБА". Примъкнал се още малко напред, напрегнал взор и дочел останалото: "Моля да ми бъде намалена такса смет, тъй като консумирам по-малко храна. С уважение <подпис>".
- Какво пишеше? Какво пишеше? - настоявал да разбере Призрака, но Мрака махнал с ръка и двамата напуснали тозчас града. Но от този ден нататък Мрака започнал да се подписва като "Мрак-к-к-к", а Призрака - "ХХХ".


Призрака и Мрака сред венецианските търговци

Случило се тъй, че по време на дългите си странствания двамата юнаци - Призрака и Мрака - попаднали във Венеция. Венеция, както знаем, е град на шир и длъж прорязан от канали, каналченца и други подобни свързочни съоръжения, свързващи това с онова и после обратно. По тях плават най-често безобидни гондоли, по-рядко пробити лодки и чат-пат катери, употребявани от органите на реда.

Освен това, Венеция била известна и с Медичите, своите дожове, кръстоносните походи и най-вече безкрайните карнавали, чието средище е от време оно, феодално-средновековно.

Та така се стекли обстоятелствата, че когато Призрака и Мрака пристъпили границите на Града, се оформяла поредната вакханалия. Още от табелата, отбелязваща "Добре дошли във Венеция - градът на безкрайните възможности!" (по почин на далечен Лас Вегас) започвали безкрайни луминисцентни реклами 2х3 метра с пространно описание на предстоящото мероприятие. Възрадвали се юнаците - дълго били скитали насам-натам, та им се подбили краката - малко разпускане нямало да им дойде в повече. Прочели внимателно обявите, до последната малка буква - щото си знаели къде са 20-те процента ДДС по нашенски - и се впуснали на финален бегом по улиците.

Ала не щеш ли, още на първата пряка - насреща им знак "еднопосочна улица". Спрели се юнаците със сетни спирачки, прелистили правилника - нямали предимство. Подвоумили се за кратко, но какво да правят - не им се плащали глоби - свили обратно. Продължили надолу по Главната с разумна скорост, учтиво поздравявайки локалните КПП. Така прекосили "синя зона - билети в пощенски клон 13", "частен гараж - не паркирай!", "алея за велосипеди", "забранено за кучета" и "моля, не внасяйте храна отвън, ще бъде таксувана". Попълнили четири формуляра, в три екземпляра, два подписа и по един печат, преди най-накрая да се доберат до Централния площад. А там малка дружелюбна група хора трамбовала паветата.
- Извинете - обърнал се най-общо любезният Призрак, докато Мрака нервно тъпчел наоколо - Откъде да минем за Венецианския карнавал?
- Имате ли формуляр ХХХ? - отвърнал единият, който явно бил отговорен, тъй като през цялото време се навъртал на крайчеца на улицата.
- О, да, разбира се - опънал споменатия чаршаф Призрака.
- А бланка 13-С-М?
- Имаме...
- А документи за самоличност? Шофьорска книжка?
- Също.
- Расова принадлежност?
- Ъ?!...
- Бележка от Външно?
- Тук е някъде..
- Досие?
- Ще ме прощаваш - прокашлял се изотзадзе Мрака - Ама ние търсим онова, другото събитие...
- Да, Фестивалът. Членска карта?
- ...дето е по плакатите, искам да кажа...
- Същият. Партийна книжка?
- Не, не, от обявите по пътя, Карнавалът...
- Да. Карнавал - Фестивал, все еднозначно. Такса вход?
- Чакай малко...
- Данъчна декларация?
- Ало?
- Да не съм ти телефонна компания. Свидетелство за раждане?
- Нямам! Искамдатепитам откъде даминем за народнияфестивал, оняотрекламите! - изрекъл на два-три дъха Мрака.
- За него водим диалог. Международен паспорт?

Опитал после пак Призрака от тук, Мрака - от там - не станало - накрая, щат не щат, оставили го да ломоти членове и други алинеи, напуснали по терлици прословутия Венециански Карнавал и се отправили към преградията на безбожен Рим.

Където се отдали на четиридневно и тринощно пиянство, и яли, и се веселили, че и мед им капал по брадата. А от нея го обирали със залък питка и топили в шарена сол, както повеляват традициите.

Но това е друга приказка...

***

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2132






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 5166 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (44) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.