|
Сивостен :: Nine (2009) (ревю) - Роб Маршал, Антъни Мингела, Майкъл Толкин, Драма, Мюзикъл, Джуди Денч, Кейт Хъдзън, Марион Котияр, Н
 | |
 Девет (2009)
Ако трябва да говорим за новата лента на Ром Маршал, бихме могли да разделим разговора на няколко отчетливи части. Можем да споменем като за начало перфектния актьорски състав, който прави филма наистина впечатляващ, както с имената, така и с играта си. Бихме могли да споменем слабоватата, леко блудкава история. Или пък леко прекомерното претруфяне на сценографията и костюмите, което разваля усещането за кино и създава такова за сценичност. Нещо, което само по себе си далеч не е проблем за такъв тип ленти, но на моменти леко дразни. Но най-вече можем да кажем, че всичко това не разваля дотолкова цялостния облик на продукцията, която без съмнение ще се хареса и на по-изтънчените любители на киното и музиката.
Лентата разказва за режисьора Гуидо Контини, който достига повратна точка в живота си – филмите му стават все по-лоши, но за сметка на това намира изход в любовта. Но в доста безнадеждния и вариант да обича далеч не само една жена. Всъщност, сюжетът реално не е нищо особено. Но в мюзикълите важно е пеенето и танцуването, които е на особено високо ниво, може би с изключение на Кейт Хъдзън, която далеч не ми се струва най-добрия избор от гледна точка на глас.
Иначе Даниъл Дей-Луис и Марион Котияр са абсолютно безспорните звезди в лентата. Първият с уникалния си акцент и великолепна игра, втората - с наистина въздействащата роля, която прави. Действително, при каста трябва да споменем и Пенелопе Круз, която прави едно от най-секси изпълненията си точно тогава, когато това е необходимо – като Карла, любовницата на режисьора, роля, която учудващо и пасва. Освен тях обаче трябва да споменем и неостаряващата София Лорен, правеща едно наистина едно изключително солидно представяне, както и Никол Кидман, която също се отличава с добра игра, нещо, което като цяло важи за почти всички.
Както споменахме в увода, известен проблем е, че почти всичко в лентата нашепва усещане за произведение на сценичното изкуство. От цялостната сценография, през костюмите, та чак до осветлението. Което е може би било чудесно решение, ако не бяха два простички факта – малкото прекаляване на места и сюжетът. Едва ли е най-удачно да покажеш история свързана с киното, пречупена през призмата на сцената. Просто изглежда странно.
Факт е обаче, че все пак ако историята беше на нивото на актьорския състав, както и ако имаше усещането за малко по-филмова продукция, вероятно лентата на Роб Маршал можеше да бъде наистина, наистина впечатляваща. И именно това кара зрителя малко да съжалява, въпреки че дори в този си вид филмът си заслужава всяка секунда от отделеното му време. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
