|
Сивостен :: The Fourth Kind (2009) (ревю) - Олатунде Осунсанми, Тери Робинс, Научна фантастика, Трилър, Ужаси, Алиша Сийтън, Елиас Котеас, Йоан
 | |
Четвъртият вид (2009)
Ако обичате да обиждат интелигентността ви, ако изпитвате удоволствие да ви хваща морска болест, ако харесвате отвратителната актьорска игра, то "Четвъртият вид" е филм точно за вас. Първото ще ви бъде поднесено като "истинска история", второто пък е гарнитурата от "реалистичната" операторска работа в стил домашен видео клип, която е използвана в малко непоносими размери, третото ще дойде, след като започнете да гледате на дърветата в гората като на заслужаващи Оскар актьори. Като бонус бихме могли да отбележим ефектите, чието ниво е някъде около онова на седем годишния ви син, който си играе с продуктите на Adobe.
Единственото, което може да развали мазохистичната идилия, е относително интересното решение на режисьора да направи атмосферата мрачна, посредством използването на по три-четири сравнителни кадъра от време на време. Сравненията между представяния като реален аудио и видео материал и онзи, който претендира да бъде художествено заснет, без съмнение създават едно специфично усещане. Нещо, което би могло да отлепи филма от дъното, ако не беше отишло в зоната на прекаленостите.
Какво ще рече това. Претенцията за реални събития, която се набива от началото до края, определено дразни. Сякаш режисьорът и сценарист Олатунде Осунсанми счита, че зрителите имат коефициент на интелигентност малко по-нисък от този на фикусите в офисите на Юнивърсъл. Които, за да донагодят историята, дори се впускат в публикуване на новини тип полуфабрикати. Нещо, което им докара плащания по извънсъдебни споразумения, както и опровержение на същите.
Именно на това му се казва да прекалиш. И основно това е дразнещото. Дори ако изключим изключително вдървената игра на Уил Патън и меко казано спорната на Мила Йовович, това е достатъчно да отблъсне онази малка половина от аудиторията, която не чете списание НЛО и не си мисли, че "Досиетата Х" са пътеводител на търсача на истината. Като може би тук е момента да отбележим, че ако има нещо реално в отвличанията от извънземни, то в споменатия телевизионен сериал има повече истина за тях, отколкото в "истинската история" на "Четвъртият вид".
Споменатата вече игра на камерата също като че ли започна да се експлоатира от куцо, кьораво и сакато в Холивуд през последните години, което е странно имайки предвид, че е доста спорен похват. Целта естествено е по най-лесния начин да се постигне усещането за документалистика, но не винаги това е най-удачният начин, а пък за продължителен период от екранно време дори може да се нарече най-неудачния. Ефектите, както казахме, доколкото изобщо ги има, също са на изключително ниско ниво, като по отношение на тях можем да кажем, че това е единственото, с което не е прекалено в лентата - затова пък усещането, че и по този параграф всичко е наопаки, не е от най-приятните.
В заключение бихме могли да разкритикуваме сюжета, но няма смисъл – ако все още се интересувате от него, наистина е най-добре да изгледате "Четвъртият вид" и няма смисъл да ви разваляме кефа. А за останалите един съвет – ако все пак имате неблагоразумието да се отдадете на това съмнително екранно удоволствие, преди да тръгнете към киното си оставете мозъка в къщи. Такива ленти се гледат само с опразнено съзнание, иначе риска да се върнете без гънки в черепната кухина е огромен. Приятно гледане! |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|