|
Сивостен :: The Last Station (2009) (ревю) - Майкъл Хофмън, Биографичен, Драма, Ан-Мари Дъф, Джеймс Макавой, Кристофър Пламър, Патрик Кенеди, Пол
 | |
 The Last Station (2009)
Защо човек би гледал филм за последната година от живота на  Лев Толстой? Отговорът, съвсем естествено, би бил за да се запознае с човека, който стои зад една легендарна личност, гениален писател, всепризнат класик. И именно в това се крие основният проблем на биографичната кинопродукция на режисьора и сценарист Майкъл Хофмън, тъй като ако целта на зрителя е тази, то трудно бихме могли да кажем, че е постигната, или поне не с достатъчна точност.
Все пак, нека започнем от позитивите. Като за начало измежду тях се нареждат костюмите и цялостната постановка, която по уникален начин улавя духа на времето и мястото. Това е безспорно. Също така, тук бихме могли да включим факта, че адаптацията по новелата на Парини е далеч по жизнен от повечето биографични ленти – героите не изглеждат все едно са изтупани от прахта излезли измежду дебелите корици на историческите трактати, сюжетът включва достатъчно драматични моменти, дори интрига, както и няколко наистина добри включвания на тънко чувство за хумор.
Актьорската игра също е на изключително високо ниво. Хелън Мирън, играеща София Толстой, ни показва цялата палитра от актьорския драматичен арсенал – от пресъздаването на дълбока болка, през изблици на гняв и отчаяние, до дълбоката любов към съпруга си. Кристофър Плъмър, който се вмъква в кожата на Лев Толстой, пък освен че изглежда изключително близко до познатите портрети на персонажа си, успява да направи една изключително добра роля като игра, като успява да улови и да покаже на екран най-важното от личността на писателя – нестабилността в емоционално отношение, граничеща с лудост, и осъзнаването на собствените си недостатъци.
По отношение на каста като цяло могат да се кажат още много добри думи, може да се спомене, че Джеймс Макавой, в ролята на Булгаков, успява да блесне в конкуренцията на изключително солидната игра на колегите си. Нещо, което малко актьори биха могли да направят, но все може би би било добре да отбележим и негативите. Те се заключват именно в онази дребна подробност от увода. Толстой в лентата е доста идеализиран, представен в една позитивна светлина, като човек, нещо което е трудно да бъде асимилирано от някой, който е запознат с биографията му. Което всъщност, заедно с някои фактологически неточности, прави цялото това, иначе позитивно, екранно изживяване, нереалистично.
Тук естествено може да се поспори, дали така не е по-добре. В крайна сметка, надали някой би дал пари, за да види истинската история, която далеч не е нито интересна, нито пък щадяща личността на класика. Това обаче ми се струва, че е най-добре всеки да реши сам за себе си. Все пак остава впечатлението, че трябваше да видим малко повече лудост, малко по-малко идеология и мелодраматичния привкус да бъде сведен до по-ниски равнища.
В заключение все пак трябва да отбележим, че лентата си заслужава. Цялото боричкане за завещанието на писателя е представено добре, актьорската игра е на високо ниво, костюмите и духа на епохата са наистина зашеметяващи. Всичко това прави филма на Майкъл Хофмън, но няма как да не останем с впечатлението, че можеше да е по-добър, при това само с една малка доза повече реализъм и с едно деление надолу по отношение на фокуса върху визията и атмосферата. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
