|
Сивостен :: The Lovely Bones (2009) (ревю) - Питър Джаксън, Елис Сиболд, Филипа Бойенс, Франсис Уолш, Драма, Мистика, Трилър, Ужаси, Фентъзи, Мар
 | |
 Очи от Рая (2009)
Безкрайно красив и обезкуражаващо лишен от плътност – като цяло, това са двете главни особености, характеризиращи "The Lovely Bones". И цялото показано от Питър Джаксън режисьорско майсторство, който буквално надминава себе си, за съжаление не успява в достатъчна степен да прикрие безмилостно осакатения сценарий. Наистина жалко, тъй като филмът притежава всички други предпоставки да бъде брилянтно произведение на киноизкуството.
Лентата ни разказва няколко преплетени истории, свързани в основата си от жестокото убийство на невръстно момиченце - тази на нейното семейство, опитващо се да преодолее невероятната трагедия, но без особен успех, достигайки почти до границата на окончателния си разпад; тази на почти полуделия от мъка баща, чието единствено желание е да открие убиеца на своята дъщеря. Също така, историята на самия него, воден от патологичното желание да отнема още и още животи, принуден да бъде постоянно в движение и под прикритието на саможив ексцентрик. И най-сетне - всичко това предадено до немалка степен през фееричната перспектива на самата жертва, Сузи, заклещена в пространството между реалния свят и отвъдното, в измерение такова, каквото вероятно може да изникне в съзнанието само на четиринадесетгодишна девойка.
И някъде тук нещо се е пропукало. Самият филм се проследява със същия интерес, с който човек разглежда картинна галерия - емоционално въздействат отделни сцени, но не и цялата композиция. Някои грабват с откровената си красота и невероятното изящество на детайла, като новозеландецът на места е съумял буквално да предаде цяла сцена с отделен жест или елемент от пейзажа. Същевременно обаче, по някаква необяснима причина, образите на екрана остават безкрайно елементарни в голямата си част, все едно щрихи в скицника на художник, и въпреки очевидното желание на актьорите да ги изпълнят със съдържание, в края на краищата просто не се получава.
Всъщност, озадачаващото е не защо се е получил подобен резултат - това е ясно, просто персонажите не получават достатъчно простор, за да се разгърнат. Странното е защо при два часа и половина екранно време просто не са им заделени тези по няколко минути на герой, в които да го направят, още повече, че подходящият актьорски състав е налице. Със сигурност можеше да бъдем лишени от част от маратона из иначе безкрайно - отново ще повторя - красивото междинно измерение за сметка именно на малко повече драматична основа.
Не оставайте обаче с впечатлението, че "The Lovely Bones" в крайна сметка ще ви разочарова - определено можеше да бъде и много по-силен, но въпреки това филмът все още си заслужава, дори в настоящия си вид. Най-вече заради техническото изпълнение, но също така и заради блестящия Стенли Тучи, напълно заслужено номиниран за Златен Глобус за поддържаща мъжка роля, при това в доста нетипично за себе си амплоа - а по-важното, съумяващ от доста орязана роля да направи наистина пълноценно представяне. Всъщност последното важи и за целия кастинг, раздаващ всичко от себе си на екрана, доколкото му позволява сценария - като единствено ощетена може да се чувства Сюзън Сарандън с безкрайно неподходящата си, ни в клин, ни в ръкав комична героиня.
Тъй че лентата си заслужава, безспорно, само дето няма как да пропуснем онзи горчив вкус в устата, който ни напомня колко по-добра можеше да бъде. Така че ни остава само да гледаме със смес от удоволствие и лека тъга и да се надяваме, че следващия път Питър Джаксън ще ни дари с истински шедьовър, без половинчатости. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
