|
Сивостен :: Sherlock Holmes (2009) (ревю) - Гай Ричи, Антъни Пекам, Майкъл Робърт Джонсън, Сайман Кинбарг, Драма, Екшън, Криминален, Приключенск
 | |
 Шерлок Холмс (2009)
Наистина, защо пък Холмс трябва да е скучен, замислен, префърцунен персонаж, пуфтящ си лулата, сякаш е на разходка в Хайд парк? Защо доктор Уотсън трябва да е малко повече от безполезен багаж на знаменития детектив? И какво в крайна сметка е най-важното, когато правиш филм по прочутите творби на сър Артър Конан Дойл? Ако човек успее да си отговори на тези въпроси може би ще възприеме лентата на Гай Ричи така, както трябва да бъде приета – като динамична продукция, базирана на заплетена, в типичния за прототипа стил, мистерия. А не като Бонд поставен в кожата на британския дедуктивен гений.
Десетки, ако не и стотици актьори са били натъпквани в шаблона Холмс-Уотсън. И най-често са били действително поставяни почти насила в него. Гай Ричи не прави това. От една страна дава на Робърт Дауни-Джуниър и Джъд Лоу достатъчно свобода, от друга успява, без да изпада в клише да представи убедителни образи на знаменитото дуо. Първият прави страхотна роля, може би една от най-добрите му досега, при това бих казал не чак толкоз неканонична в термините на ранния Холмс, а вторият успява да направи един пълнокръвен, истински полезен спътник на детектива – изключително трудна задача на фона на дълго експлоатирания и широко налаган образ.
Но подходът към цялостната лента като че ли успява да засенчи дори блестящите индивидуални представяния. Ключовата дума в творчеството на Гай Ричи винаги е била динамика, гарнирана с известна доза рафиниран, по британски, хумор. Така че нормално новината, че режисьорът на "Гепи" и  "Рокенрола" се захваща с толкова популярна, да не кажем комерсиална тематика, предизвика известен шок, както в средите на критиката, така и у публиката. Слава богу англичанинът далеч не изневери на стила си и ни поднесе едно истинско екранно изживяване, каквото само той може.
Както вече споменахме, когато правиш филм за известния с дедукцията си детектив, важен е не обликът, дори не толкова държанието на персонажите, а мистерията. И начина на разрешаването ѝ. Естествено трябва да добавим и духа на епохата и хартиения оригинал. Първото от тези изисквания е налице - след серия брутални убийства с очевиден окултен характер. Дуото пристига навреме, за да спаси поредната жертва и да залови убиеца – лорд Блекууд. Но екзекуцията не протича съвсем наред, или поне ефектите от нея изглеждат незадоволителни – злодеят възкръсва. Дали обаче става дума за свръхестествено явление или за нещо друго? Това е въпросът, който стои пред Холмс и верния му спътник Уотсън.
Е, ако това не е мистерия за знаменития детектив, няма кое да е. Разрешаването ѝ също е от висока проба, като тук май е добре да не навлизаме в повече подробности тъй като именно то е една от есенциите на лентата. Духът на времето и книгите също е уловен от камерата по изключително добър начин, като решението на Ричи по голяма част от действието да се развива в сумрак или мрак до известна, даже може би голяма степен допринася за това. Нима повечето от нас не си представят Англия по Конан Дойл именно така? Колкото до самите сцени и масовки – те ни представят един наистина убедителен Лондон от онази епоха.
Тъй че всичките необходими точки са изпълнени и преизпълнени. И в резултат имаме динамично екранно действие, където логиката и юмручният бой са двата компонента, които доминират, за да ни доставят истинско удоволствие от добър филм. Имаме мистерия от висока проба и мрачен град обзет от паника. Какво повече ни трябва? Може би билет за кино, за друго не се сещам. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
