|
Сивостен :: Dorian Gray (2009) (ревю) - Оливър Паркър, Тоби Финлей, Драма, Бен Барнс, Бен Чаплин, Джони Харис, Емилия Фокс, Карълайн Гуудол,
 | |
 Дориан Грей (2009)
В днешно време човек бива постоянно заливан от натруфени продукции. Били те екшън, приключенски, фантастични или други, почти навсякъде можете да видите едно и също – човешките пороци, пренапудрени и поднесени в красива за окото опаковка. Или пък другият вариант - чисто и просто игнорирани и скрити. Убеден съм, че не съм единственият, намиращ целия този грим в ущърб на автентичността на показаното на екрана. А изглежда не само аз съм на подобно мнение, тъй като от време на време на екран излиза по някоя драма от калибъра на „Пианото” и „Широко затворени очи”, изкарваща на показ всички онези грозни, но истински човешки желания, стремежи и последващите ги деяния.
Този път под прожекторите застава Дориан Грей. Филмът е създаден по класическата новела на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей”, публикувана през далечната 1891 г. Историята разказва за едноименния герой (в ролята Бен Барнс) – младеж, попаднал във викторианското висше общество в неговия извратен разцвет. Надарен с изключителна физическа красота, Дориан попада под влиянието на лорд Хенри Уотън (Колин Фърт), добре известен с хедонистичните си убеждения. Вдъхновен от светогледа на лорд Хенри, първоначално невинният Дориан започва се впуска все повече в удоволствията на живота, загърбвайки всякакви норми на морал и приличие.
Оскар Уайлд иронизира именно порядките на тогавашна Великобритания, разкривайки умело колко грозни, порочни и греховни могат да бъдат всъщност хората отвътре. Лорд Хенри запознава Дориан с художника Базил Халуард (Бен Чаплин), който вдъхновен от неговата красота, решава да го овековечи в портрет, който впоследствие му и дарява. Изумен и вдъхновен от собствената си красота и изправен пред перспективата един ден тя да завехне, младежът с цялата душа си пожелава портрета да остарява вместо него. Е, желанието му се сбъдва, но освен че остарява, фигурата в портрета отразява и същността на потъналото в грях и разврат съществувание на героя, превръщайки се в гротеска. От възпитан и добродушен млад човек, Грей се превръща в гневно и безмилостно чудовище, макар и само портрета да разкрива истинската му същност.
Актьорският състав е подбран идеално за своите роли, а филмът е изключително красив по свой собствен начин, дори когато се разкрива в най-грозните си сцени. Кинематографията е много автентична, в целия особен романтичен блясък на Лондон от XIX век. Самата атмосфера сякаш потвърждава точно това, което сюжета иска да каже – очарователно бляскава и изящна, но същевременно тежка, тъжна и порочна. Без съмнение, Оливър Паркър е успял да улови и пресъздаде великолепно духа на литературния оригинал, превръщайки го във великолепно екранно изживяване.
Иначе казано, ако имате желание за кратко да се откъснете от действителността, а наместо да се потопите за пореден път в лъскавите дълбини на някоя модерна залъгалка бихте предпочели да се върнете към миналото, за разнообразие, то новата адаптация на шедьовъра на Оскар Уайлд е филм именно за вас, и по никакъв начин няма да съжалявате за отделеното му време. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
