|
Сивостен :: Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009) (ревю) - Лий Даниелс, Деймиън Пол, Биография, Драма, Амина Робинсън, Габоури 'Габи' Сидиб, Лени Кравиц, Марая
 | |
Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009)
Всеки, който е погледнал едно или две мнения за лентата на Лий Даниелс, базирана на новелата на Сапфир, би очаквал да види на екран тежка драма. Но още с първите минути осъзнава колко е грешал, виждайки един филм, изпълнен с болка, с поглед към най-тежкото от живота, при това не на този на обикновения човек, а на средностатистическия обитател на гетата. Ще осъзнае, че "Прешъс" предефинира понятието "тежка драма", изпълвайки го с толкова депресиращо, от една страна, и дълбоко, от друга, съдържание, че човек трудно може да остане безучастен, дори да е най-дебелокожият обитател на планетата.
Филмът разказва историята на Прешъс - дебело момиче, живеещо с егоцентричната си майка в Харлем. Неграмотно, без перспективи в живота, търпящо униженията, крясъците и постоянното тъпкане в собственото си семейство. Но което иска нещо повече за себе си. Тук е моментът да споменем, че ролята пасва уникално на дебютиращата на екран Габоури "Габи" Сидиб, която прави едно наистина страхотно изпълнение. Нещо, което важи в пълна степен и за по-опитната Мо'Ник, вмъкваща се в образа на майката.
Последната наистина впечатлява с това как успява да намери абсолютните граници на егоистичното и жестоко поведение на героинята си и да ги експлоатира до краен предел, без да жертва реализма за тази цел. Наистина, само пет екранни минути с Мари и вече човек започва да мери родителите си със съвсем друг аршин.
На филма не липсва и светъл лъч. Като тук не става дума за безкрайно щастливия завършек, където малката-голяма чернокожа Прешъс намира своя принц и всичко се преобръща. Напротив. Говорим за малката доза човещинка, която обаче ни вдъхва надеждата, че нещата могат да се променят. Точно както в истинския живот.
Лентата естествено си има и негативи. На места виждаме наистина излишни сцени, например как Прешъс ходи на забавен кадър, които не добавят нищо към цялостното изживяване и правят впечатление на пълнеж. Нещо, което зрителят определено не иска да види в подобeн, а всъщност и в какъвто и да е филм. Но освен наистина броящите се на пръсти подобни моменти, могат да се намерят твърде малко отрицателни черти. Може би единствено, в общ план, тази че подобни филми надали ще успеят да съберат повече аудитория, просто защото онези зрители, които биха ги харесали, са адски малко. Което пък на свой ред е донякъде жалко, тъй като подобно кино си заслужава.
Така че в заключение можем само да добавим, че рядко се срещат филми, в които всичко – от сценария, през режисурата и основните персонажи, та чак до масовката е от наистина високо ниво. Рядко се срещат толкова разтърсващи продукции, които да те накарат да се замислиш, дори да промениш начина, по който гледаш на живота, света и всичко останало. А препоръката е ясна – дори да не харесвате тежки, депресиращи драми, вижте тази. Няма да съжалявате. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|