|
Сивостен :: The Princess and The Frog (2009) (ревю) - Джон Мъскър, Рон Клемънтс, Роб Едуардс, Анимация, Комедия, Мюзикъл, Аника Нони Роуз, Бруно Кампос, Д
 | |
Принцесата и жабокът (2009)
Биг мама, чернокожа принцеса - екс сервитьорка, жаби, който без малко не стават на бутчета, джаз, и Ню Орлиънс. Звучи като турлюгювеч, но на кой му пука. Първо, защото Дисни се завърна със забавен двуизмерен рисуван филм, оставяйки третото измерение там където му е мястото – при "Аватар" на Камерън, второ, защото се оказва, че всичко това може достатъчно добре да се базира на класическа приказка и да бъде забавно. В смисъла, в който сме свикнали да го виждаме от легендарното студио.
Става дума естествено за дългоочакваната анимация "Принцесата и жабокът". Самият факт, че всичко е пренесено в относително модерни времена и на съвсем друго място е достатъчен, за да бъде морално ясно, че историята е видоизменена. Бих казал за добро. От една страна е по-мрачна с всичката си вуду мистика, което я прави по-реалистична, доколкото е удачна употребата на думата в този смисъл, по-забавна, от друга тъй като не ни звучи чак толкоз познато или просто защото я прави по Дисни уникална.
Е, последното може би не е съвсем вярно. В образите на принца-жаба, сервитьорката и бъдеща принцеса от същия зелен вид, алигатора и светулката можете да разпознаете характеристики както на странния хакуна матата прайд, така и на герои от адаптацията по Малката Русалка, например. Но за сметка на това, пък, надали ще видите друга лента, в която жаба изглежда похотливо-мръснишки забавна, цялата суетня покрай баловете на богатите – абсурдна, и синята кръв иронизирана.
Самата фабула е простичка - принцът се превръща в жаба и когато Тиана, сервитьорката мечтаеща си за собствено заведение го целува... тя също се превръща в жаба. Всичко това продукт на зъл вуду магьосник с още по-зъл план. Опитвайки се да намерят помощ се запознават с чалната светулка и страхлив алигатор, който си мечтае за кариера като джаз музикант. Накратко – пълна лудница. В крайна сметка всичко се оправя, нещата се нареждат точно като във всяка уважаваща себе си приказка, но до финала има десетки изключително забавни случки поднесени с уникален стил.
Бих казал, че именно на подобни ленти, които са толкова емблематични за Дисни, подхожда двуизмерния рисунък. При това без особени експерименти. Да си го кажем правичката, навлизайки в новия свят на анимацията, студиото се оказа пред конкуренция с повече традиции и сравненията бяха неизбежни. И дори приличните им филми изглеждаха катастрофа сравнима с тази на Титаник, със или без Ди Каприо на борда. Тъй че дано "Принцесата и жабокът" не е случаен изстрел в тъмното, ами начало на едно завръщане.
Не можем да пропуснем и музиката, която може да се опише с две думи – наистина добра. И всъщност допринася за усещането за анимация от деветдесетте, когато се насладихме на не една и две продукции, някои от които дори прескочиха на бродуейската сцена. Е, конкретно в случая може да се каже, че съвсем няма да ви е трудно да чуете и по-добър джаз, но този поднесен ни в лентата далеч не е и лош. Пасва си идеално с действието на екрана, което май е най-важното. В крайна сметка не говорим за албум, а за филм.
В заключение може само да се каже, че това далеч не са всички позитиви на "Принцесата и жабокът", но тенденцията в написаното дотук би трябвало да се е изяснила. А именно, че става дума за едно наистина великолепно екранно изживяване за малки и големи, което наистина ще съжалявате ако изпуснете. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|