Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Informant! (2009) (ревю) - Стивън Содърбърг, Скот З. Бърнс, Комедия, Еди Джемисън, Крейг Ричи Шейнак, Лукас Каръл, Мат Деймън,
The Informant! (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 18 декември 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Информаторът (2009)

Ако някой си търси комедия, на която човек спокойно може да заспи от скука, то надали може да се намери по-добър избор от "Информаторът". Друг е въпросът, че ако тръстовите споразумения, уговарянето на цени за покупко-продажба, разследвания и т.н. ви привличат и искате да видите всичко това в една малко по-иронична среда, гарнирани с няколко корпоративни лафа, които наистина се класират като забавни, но само, ако сте работили в директорския кабинет поне пет години, то определено тази лента ще покрие всички ваши изисквания.

Фабулата на филма на режисьора Стивън Содърбърг всъщност е точно това – абсурдното поведение на един наистина голям американски информатор, който предава компанията си. И негативите наистина се крият в неразбираемия на места хумор, леко скучната тематика и липсата на вътрешна логика в действията на главния герой. Наистина лентата дава едно обяснение за последното, но в крайна сметка психическо заболяване би вървяло само ако цялата поредица от неадекватни завои беше смешна до напикаване, но когато хумористичния ефект изглежда да се търси повече на интелектуално ниво, някак си това не върви.

Измежду негативите можем да добавим и изключително дразнещия глас на разказвача, който ни засипва с напълно излишни факти. Същия не допринася с нищо за цялостното изживяване и може би ако липсваше в някои моменти можеше наистина да се засмеем. Например на пластиката на Мат Деймън, който излиза от кабинета си с една причудлива походка, съпроводен от наистина въздействащ позитивно музикален фон. Но не би.

Тук, може би, покрай номинациите за "Златен глобус", човек би се запитал – тогава как "Информаторът" се класира даже не за една, а за две? Отговорът е доволно прост – явно са гледали актьорската игра и слушали музиката, които мимоходом споменахме. Тъй че да погледнем отвъд иначе скучния сюжет и несмешната комедия и да се впуснем в света на музиката. Спомняте ли си онези великолепни оркестрации на филмите например на Луи дьо Финес, Норман Уисдъм и т.н. Когато музиката допълваше комедийния ефект с игриви мелодии. Е тук разликата е, че по-скоро ни напомнят, че всъщност гледаме комедия, отколкото да я допълват, но затова пък успяват да го направят по един наистина удивителен начин.

Трябва да се отбележи и играта на Мат Деймън, неслучайно номиниран за в категорията мъжка роля в комедия, и Скот Бакула, които наистина изнасят едно добро представление и успяват да направят посредствения филм гледаем, дори може би в позитивния смисъл на думата. Първият като че ли наистина цъфти, когато иде реч за криминална история със замесени злоупотреби, агенти и т.н. Всеки път, когато бъде поставен в такава обстановка, играта му се извисява на съвсем друго равнище. И го поддържа – филм след филм, Мат Деймън просто успява да затвърди до степен на фанатизъм мнението ми, че ако бях режисьор и правех филм, който има допирни точки със закона, първия актьор за който бих се замислил би бил именно той.

Бакула пък както обикновено е изключително стабилен, като, без да блести успява да си свърши работата по великолепен начин. Ако трябва да сме честни като че ли е роден, за да блестят другите около него. Дори в сериалите, в които е играл, при това централна роля, винаги човек остава с усещането, че играе поддържаща такава. Странно, но факт, човек рядко може да има забележки към него, но и не чак толкова често има за какво да го похвали. В случая обаче се справя над средното си ниво. Може би, защото е в роля, която му отива.

В заключение само можем да кажем, че въпреки всички забележки, лентата все пак заслужава едно око. Наистина хуморът е прекалено малко, но на места има добри попадения. Жалко е само, че са прекалено случайни – нещо като неизбежния процент неточни попадения при артилерийския обстрел, но в случая с обратен знак – точни такива. А пък ако човек успее да се абстрахира от негативите, позитивите наистина си заслужават.






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 2612 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.