Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Урсула ле Гуин: "Сили" (ревю) - Урсула льо Гуин, Фентъзи, Небюла (носител), "Powers", Американска литература
Урсула ле Гуин: "Сили"

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 11 декември 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Чувайки дори само името на Урсула Ле Гуин, човек се сеща първо за перфектните, хармонични, консистентни общества, които тя умее да създава. След което съвсем нормално се замисля за това как успява да направи дори най-простичката, почти ежедневна история интересна. Как изгражда образи, които за няколко реда влизат под кожата на читателя, карайки го силно да ги заобича, да се почувства все едно става дума за хора, които познава от години. И може би затова е толкова примамливо, когато влезеш в книжарницата и видиш роман на осемдесетгодишната американска писателка, веднага да се пресегнеш към портфейла и да го посочиш на продавачката. И винаги си заслужава. Факт, който с пълна сила важи за "Хроники на западния бряг" като цяло и третата им част "Сили", в частност.

Силно се съмнявам, че има много автори, които умеят в една не чак толкова дебела книжка да представят на читателя едно общество, в което робството изглежда напълно поносимо за роба, едно горско, блатно общество – с ритуалите им – брачни, ловни, и на всичкото отгоре да разкаже една интересна, грабваща история, която, при все това, е напълно нормална и обикновена.

Детството на малкия Гавир, който има силата да си "спомня" бъдещето звучи толкова банално и едновременно толкова леко се чете, и грабва до такава степен, че човек остава възхитен от иначе съвсем простичките дневни задължения на един роб, или игрите, с които си прекарва свободното време. Винаги ми е било абсолютно необяснимо как Урсула Ле Гуин успява да го постигне, но е факт. Естествено нещата в един момент се преобръщат, историята ни сблъсква с един обрат, втори, трети, докато Гавир най-сетне намира мястото си в този свят.

Всъщност може би не е добра идея да се разкрива повече от фабулата, така че нека погледнем общата тема в "Хроники на западния бряг". Тя като че ли се набива на очи още в заглавията, в самото начало на романите. Водещото в тях е силата. При това не толкова използването и, колкото отказа от нея. Дали е по-добре да се правиш на нормален, или да се опиташ да направиш добро? Гавир открива, че пророческата му дарба не му носи много позитиви. Но трябва ли да се откаже от нея?

Друг мотив е любовта към книгите. Както Гавир, така и Орек и Мамер, в предишните книги, имат огромна жажда за четене. Нещо, което звучи почти немислимо в наши дни. Но разбирането и е нещо, което може би именно в настоящето безлитературно време е изключително ценно. Е, естествено нещата не свършват до тук. Има още не един и два по-забележими или по-прикрити акцента, всички положени върху една добре описана, любопитна фабула, и на един великолепен, комплексен човешки фон, какъвто само Урсула Ле Гуин може да сътвори.

Така че мисля, че както посланията, които американката отправя са ясни, така и посланието, което отправям би трябвало да е ясно – препоръчвам ви да прочетете "Сили" и изобщо "Хроники на западния бряг", защото си заслужават отделеното време. И дори и да не се влюбите в тях, най-малкото имат достатъчно смисъл, с което да обогатят всеки, който се е докоснал до тях.

--
Повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2093 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.