|
Сивостен :: SciFi Series: The Vampire Diaries (ревю) - Джули Плек, Л. Дж. Смит, Драма, Романтика, Сериали, Ужаси, Фентъзи, Зак Рьориг, Йън Сомърхолдър, Кай
 | |
 Следното няма да прозвучи като най-добрата възможна реклама, но за съжаление, след половин сезон, трудно може да се пренебрегне - преди да загледате "Вампирските дневници" по едноименната трилогия на американката Л. Дж. Смит, би било добре изключително сериозно да се замислите над въпроса колко отдавна точно сте гледали "Бъфи". Ако не сте - добре. Ако е преди повече от пет, шест години - вероятно проблем няма да има. Ако е в рамките на последните, обаче, е напълно възможно да се изправите пред сериозно препятствие.
Гимназия, вампир-въздържател, вампир-злодей с потенциал, вещица, която няма да бъде никаква изненада да се окаже и лезбийка, пръстени, тайнствен съвет, не особено заангажирана мама (в случая, леля) - въобще, дежа векю*, изключая, че хумористичният елемент значително отстъпва пред романтиката, а нашата Нина Добрев е на светлинни години пред грозноватата Сара Мишел Гелар. И не убива каквото и да е свръхестествено, поне засега. Друг е въпросът обаче, че нито Стефан, в ролята Пол Уесли, на визия издокаран аха-аха като Ейнджъл, нито брат му Деймън - в чието кожено якенце се намъква симпатягата Йън Сомърхолдър - могат да стъпят и на малкото пръстче съответно на Дейвид Бореаназ, вероятно останал в историята като единствения вампир с излъчване на голям плюшен мечок, и Джеймс Марстърс, който където и да се появи се превръща в класика. За справка -  "Торчууд", капитан Джон Харт. И комай единствено не е останало място за господин Джайлс, но пък Антъни Хед се справя чудесно и в "Мерлин", а със сигурност има и достатъчно театрални ангажименти, с които да запълва свободното си време.
Все пак, ако трябва да сме коректни към хронологията, "Вампирските дневници" като литературен първоизточник изпреварват Уедън и "Бъфи" с повече от половин десетилетие, така че кой какво е чел и кой от къде е заимствал ще остане една от тайните на мирозданието. Иначе, както се оказа, серията съвсем не е неприятна за гледане - първите пет епизода до голяма степен тъпчеха на едно място, и почти бях готов да я отпиша в графата "мъгли, гарвани и други животни", преди историята да започне да се развива не чак с бясно, но в съвсем прилично темпо. Като изключително добри думи заслужава най-вече мрачната обстановка, чудесно съчетана и със съответния саундтрак - може би малко емо, но пък за сметка на това напаснат перфектно, така че да бъде жизнена част от цялостното изживяване. Нещо, което не се постига често, а специално в сферата на сериалите като че ли се сещам за подобен пример само с "Боунс", поне от по-новите продукции.
Историята всъщност до голяма степен вече я обобщих, макар и ребром - сирачето Елена се влюбва в новото момче в училище, което обаче се оказва сто-и-кусур годишен вампир. И докато едната все още преживява емоционално кончината на родителите си, грижейки се същевременно за малкия си брат, то на другия се налага да се бори с тъмното си минало, олицетворено от завърналия се в поредното всъщност провинциално американско градче ужас - своя собствен, кръвожаден брат. Нещата, естествено, вървят на приливи и отливи и въобще не особено гладко, предисторията част по част и парче по парче се разкрива, поставяйки допълнителни препятствия, и тъй нататък в рамките на толкова модерната напоследък изтерзана и мрачна романтика.
Основният въпрос естествено е дали да се гледа, а отговорът общо взето се вмъква в границите "защо не" - "Вампирските дневници" определено не додава нищо ново към вече познатото от малкия или голям екран, но в същото време е направен горе-долу с вкус и се класира към четиридесет минути не-неприятно загубено време веднъж седмично. Отворен остава другият, дали просто не паразитира на гърба на толкова популярния в днешни дни "Здрач" - което със сигурност ще му изкара още сезон-два, въпреки издънката с "Новолуние" - като сходствата съвсем не са пренебрежими. Но дори и така шоуто е относително прилично, и макар че едва ли ще се запомни с нещо специално, поне засега е занимателно. Нататък - само времето ще покаже.
--
* Както добрата Уикипедия подсказва, дежа векю е форма на дежа-вю, която - цитирам - е "нещо „вече преживяно“. Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора, и дори репликите ни звучат така сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени." |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
