|
Сивостен :: Doctor Who: The Waters of Mars (2009) (ревю) - Греъм Харпър, Ръсел Т. Дейвис, Фил Форд, Драма, Научна фантастика, Александър Микич, Алън Ръскоу, Де
 | |
 Пътешествията на Десетия Доктор са към самия си край, като новото десетилетие ще отбележи и поредната епоха в развитието на плавно наближаващите петдесетгодишен юбилей британски серии. Същевременно обаче, не може да не се отбележи и тенденцията историите на Ръсел Т. Дейвис да стават все по-мрачни, и след погрома над Торчууд Три във великолепния петсериен  "Децата на Земята", ето че дойде реда и на самия тайм лорд. А и цялостната посока, поета от поредиците, поставя в най-малкото любопитна светлина бъдещите продукции.
В интерес на истината, първият от трите филма, подготвящи публиката за новото превъплъщение - "Планетата на мъртвите" - не беше особено впечатляващ, макар и забавен по своему, както обикновено. Другояче казано, дори и човек да пропусне заедно с него и трите или четири реплики, определящи мястото му в цикъла и свързани към цялостната история, загубата не би била особено голяма. С "Водите на Марс" за сметка на това нещата не стоят по този начин. В течение на сериите и особено във финалната част, върху Доктора се събра повече от обикновеното напрежение и беше крайно време тези събития да дадат някакво отражение - макар че едва ли някой е очаквал той да превърти напълно и да наруши дори времевите закони, които винаги е изповядвал яростно като верую.
Иначе, като повечето спешъли, от гледна точка локален сюжет и този остава по-встрани от основния поток на действие - в случая Тардисът ни прехвърля насред пясъците на Червената планета, в относително далечното бъдеще, когато е установена първата постоянна марсианска изследователска база. Която, естествено, се оказва под угрозата от пълно унищожение, благодарение на локална форма на живот, и също така нормално, в центъра на събитията се оказва добрият ни познайник.
Едва ли има особена нужда обширно да се коментират конкретните достойнства на лентата. Що се отнася до ефектите, "Доктор Кой" има повече от сериозна традиция, и някои ретро-решения, вплетени в иначе модерната обстановка, отново не отсъстват - както всъщност бе и в течение на целите четвърти серии. Същото практически може да се каже и за не просто британския, но и специфичен хумор, присъщ на поредицата, макар че в нейния контекст "Водите на Марс" далеч не се нарежда сред най-шеговитите епизоди, излизали в историята и.
Черешката на тортата обаче без никакво съмнение е Дейвид Тенънт. Шотландецът може и да не се смята за "най-добрия" Доктор в исторически план, но във всички случаи е сред от най-ексцентричните му и същевременно харизматични превъплъщения. Ако не друго, след безкрайно продължителното отсъствие от малкия екран, съумя да върне поредицата на подобаващото и място на една от най-популярните подобни, създавани някога - и то не само в рамките на Обединеното кралство. Тенънт показа завидна пластика в ролята, която в съчетание със специфичното му излъчване и безспорния талант някак успя да обогати персонажа с разнообразни аспекти на поведение и настроение, но дори на този фон Лудият Доктор от "Водите на Марс" се нарежда сред най-силните му изпълнения.
Разбира се, казаното по-горе придобива повече смисъл за почитателите на "Доктор Кой" - не е редно новобранците да подхващат историята почти от самия край, без да са се запознали с изтеклите четири сезона - но казано накратко, малко изненадващ и доста впечатляващ сам по себе си спешъл. Естествено, правещ очакването на "Краят на времето" и лебедовата песен на Десетия Доктор още по-напрегнато. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
