Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Изпепелени чувства (статия) - Разкази
Изпепелени чувства

Автор: Николай Пеняшки - Плашков, събота, 07 ноември 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Разкази [25]

"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото,
което господствува над всичко, и най-висшето,
което има преднина пред всички неща."

- Джордано Бруно

Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знаеше какво иска от живота и как да го постигне. Беше загубил голяма любов и дете, което обича, поради нелепи обстоятелства, според които сгрешиха двамата поради ред причини. Сега си плащаха за това. В момента живееше с друга жена, която, като всяка друга, притежаваше своите фриволни качества и волности. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Нямаше причина за това, тъй като и той си притежаваше своите.

Вкъщи нямаше никого. Зае се да си вари кафе. Чувстваше се странно и не много спокойно, въпреки че денят му мина много добре. Телефонът иззвъня. По това време никога не беше звънял.

Почеса се по врата, разтвори очи и вежди, сякаш се чудеше...
- Ало! - чу се женски глас.
- Здравей! Момент да намаля музиката.

Това обаждане на Карина го изненада. Тя бе жената, за която често мислеше и сина си, който живееше с нея.
- Как е при теб! - попита тя.
- Благодаря, добре съм! А ти? - той се изкашля настрани от слушалката и се извини.
- И аз съм добре! Отдавна не сме се чували!
- Вярно! Как е малчуганът! Трябва да е вече на година! А новият му баща?
- Добре е! На работа е.
- Знае ли истината за нас и детето?
- Знае.
- Ревнив ли е! - попита Кирил с насмешка.
- Не е! - отговори с въздишка тя - Не знам дали те интересува, но живеем на семейни начала. Разбираме се много добре.
- Блазе ти! Моята е много ревнива, дори и за най малкото. За разлика от вас сме женени.
- Имате ли дете? - попита тя с тъжна усмивка.
- Не! Причината е поради заболяване на дамата.
- Може да си осиновите!
- Не сме говорили на тази тема, а и нямаме намерение.

Замълчаха за малко. Той запали цигара, изпусна тънка струйка дим, сви вежди и въздъхна.
- Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?

Кирил не беше мислил по този въпрос, дори се изненада от него. Въпреки, че не се разбираше със жена си, не беше му минавала в ума подобна тема. Имаше поводи за такова решение. Жена му стоеше безмълвна с часове, гледаше телевизия или четеше книги - най-вече сладникави любовни романи. А и често търсеше поводи за разправии. Редовно се случваше очите й да гледат втренчено пред себе си.
- Ало, чуваш ли, какво ти стана? - попита Карина, прекъсвайки мълчанието.
- Нищо ми няма! Чувам те! За това, което ме питаш, не е лошо като идея. Въпрос на време, но има една много важна подробност.

Изкашля се втори път продължително и се извини.
- Да не си болен? - попита тя с притеснение.
- Настинал съм.
- Предлагам да се видим някъде на кафе, а след това да вечеряме някъде! Моля те, не ми отказвай! Измисли нещо пред жена си!
Той се усмихна ехидно на глас. Изкашля се, но този път по-леко. Разтри слепоочията, очите, прекара ръка по темето и раздвижи веждите си. Масажира устните със зъби и се облиза. После попита:
- Ами твоят?
- Ще му остава бележка, че отивам при майка си с детето за около три дни.
- Сериозно ли говориш?! Ей, момиче! Учудваш ме! Изчакай да си взема кафето, че съвсем изстина!

Премести телефона на масата. Отпи кафе и запали цигара. Направи приятна гримаса и на лицето му грейна редовната усмивка.
- Маце, готов съм да продължим разговора. Телефонът ти в хола ли е? - попита с ехидна усмивка.

Очите му заиграха и хвърляха искри.
- Да, в хола е.
- В момента по бельо ли си? - попита със закачка - Де да бях при теб... Ако знаеш как желая този момент да дойде скоро, да сме под душа, а после... в леглото, както ние си знаем.
- Ти си бил с много развинтено въображение! Ако и в другата работа си тъй, няма да имаш равен на себе си.
- И ти не падаш по-надолу! Спомни си на времето как сменяхме позите!
- Че как мислиш! Такова нещо не се забравя!

Продължиха разговора доста време. Смееха се от душа...

По едно време тя попита:
- Скъпи, преди няколко дни бях ти пратила писмо с печат на фирмата ни, за да не губи съмнение!
- Какво писмо! Нищо не съм получил! - отговори изненадан, разтривайки челото и слепоочията си - Би трябвало да е дошло до сега?! След малко ще проверя в кутията!
- Скъпи, това писмо ли търсиш? - попита жена му неочаквано, като го поднесе пред лицето - С коя разговаряш толкова нежно? - дръпна слушалката от ръката му и викна ядосана - Слушайте, госпожо...! - но телефонът беше затворен.
Погледна Кирил като разярена лъвица, положила ръце на кръста и леко разтворени крака.
- Как не те срам? Ще ти дам едни жени!

Зашлеви го.

Той стоеше полуспокоен и замаян от ситуацията. Реши да й отговори, но не по същия начин. Време беше да и каже истината. Взе водката от барчето и удари две големи глътки. Имаше чувството, че ще се разпадне, но не се получи. Глътна отново от водката и запали цигара. Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина.
- Как я мислиш тая работа? А смятах, че ти имам доверие! - беше все още ядосана.

Слушаше думите й с безразличие. Беше решил да й предложи развод.
- Слушай, какво ще ти кажа! Много добре знаем, че между нас нещата не се получават! Ще ти кажа направо - искам развод и то възможно по най-бързия начин, по взаимно съгласие!
- Моля?! Какво каза?! - попита тя с изненада и учудване.
- Много добре чу! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем като хора!

Тя седна на стола срещу него и положи ръце на коленете си. Поведението й изразяваше смесени чувства. В очите й, бе заседнал буреносен облак и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето й заприлича на водопад. Ръцете трепереха нервно и свиха пръсти.
- Но защо? Как така?!
- Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот.
Често търсиш конфликта между нас. Отговори ми колко пъти, когато съм те канил да излезем, си била съгласна! А и много рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Мислиш се за много умна и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Виркаш носа си със самочувствието на "Кралица" във всяка една обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така!

Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която криеше от самото начало. Накрая стигнаха до споразумение. След около два месеца бяха разведени.

Стела се премести в апартамент, който беше неин, даден под наем, без да знае Кирил. През този период от време той имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. В последните им срещи той усети хладина в поведението й. Явно в живота й имаше друг, но не и този, с когото живееше.
- Какво става с теб? Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? - попита той с неудомение и болка в сърцето - Карина, знаеш много добре привързаността ми към теб, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!

Бяха седнали в едно кафене, на открито в центъра на провинциалния град. Слънцето препичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него. Катранените й очи запазваха устойчивостта си под напора на светлината. Красотата й беше неописуема, а поведението - непредсказуемо.
- Кириле... знам, че бяхме говорили да се съберем наново. Идеята беше моя, но нещата се промениха. Съжалявам, не мога да се омъжа за теб; въпреки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото обичам и ни предстои да се оженим.
Той имаше усещането, че беше изпаднал в нокаут. Изминаха няколко секунди, за да дойде на себе си.
- Но защо? Защо постъпваш така спрямо мен? Какво се пропука между нас? Знаеш много добре, че винаги съм бил внимателен и мил, и те обичам много! А и ти също...! Нямаш право! А болката...?! Синът ни...!
- Съжалявам! Разбери ме правилно! Ти не си в състояние да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град и оставаме там. За съжаление, парите и властта правят всичко!

Той се почувства унизен и прострелян от упор. Любовта беше потъпкана. Чувствата му трудно можеха да истинат, а болката...! Раждаше се омразата. Раната бе дълбока и кървава.
- Ти си се продала, кучко! Никога няма да ти простя, че продаде и сина ни!
Тя го гледаше с изражение на простреляно животно.
- Няма да ти простя, че се подигра с чувствата и съсипа живота ми! Продажница!

Както съзнанието му, така и душата бяха обхванати от черен мрак, злоба и огорчение. Имаше усещането, че денят се превърна в една дълга злокобна нощ, с гъста мъгла, от която трудно можеше да излезе. Слънцето както даваше топлина и светлина в живота му, така изгори сърцето и изпепели най-съкровените чувства в него. Вътрешно в себе си реши да не се предава и да направи всичко възможно да върне сина си.






Допадна ли ви този материал? (3) (2) 2377 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.