Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Евгени Плюшенко (статия) - Биография, Спортен обзор
Евгени Плюшенко

Автор: Lubimetz13, сряда, 20 юли 2005.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Запитан с какво свързва фигурното пързаляне и какво знае за него, средният гражданин без колебание отговаря с “Ъъъ... Ма`ай се ма, пидираст нахален”. Със сигурност повечето читатели на настоящия материал не се различават много от средния гражданин в това отношение, но по неясни за мен причини господин Кселос реши, че в Сивостен въпреки всичко има място за статии, посветени на Евгени Плюшенко – трикратен световен шампион и четири пъти шампион на Европа в този всеизвестно “пидалски” спорт. Странно, а?

От друга страна, всеки човек, който е трикратен световен шампион и четири пъти шампион на Европа в каквото и да е, все трябва да е заслужил малко упоменаване някъде. С която задача неизвестно защо се нагърбих аз. И така, без повече излишни празнословия и слисващи красноречия от моя страна – излагам статистиката на индивида сухо като двуседмичен хляб:
Евгени Викторович Плюшенко е роден на трети Ноември 1983 година в Солнечни, регион на Хабаровск. Чудите се на чий географски г...аа, дирник е това? Давам жокер: намира се в Русия, и то в онази част на Русия, за която знаят само петролните олигарси. Но, уви, животът в Източен Сибир невинаги е лек и безметежен за болнавите деца, сред които е спадал и разнищваният тук Плюшенко, затова родителите му скоро решили да се преместят на място с по-благоприятен климат – Волгоград. Не, не се хилете снизходително, нищо лошо няма в това да си гражданин на Волгоград... има си Волга, а и град, нали, всичко необходимо е налице... ох, добре де, продължавам нататък:
За първи път нашият човек се докосва до магията на поредицата от подхлъзвания и подскоци, наречена фигурно пързаляне, на четири години и то по пълна случайност – само няколко месеца по-късно, по думите на майка си, не искал да се занимава с нищо друго(но няма да е справедливо да пропуснем да споменем любовта му към танците и балета, все пак), а на седем години страстта му към спорта носи и първата му състезателна победа. За всеобща скръб на единайсет години на Плюшенко му се налага да се премести няколко климатични пояса на север, тъй като единствената пързалка във Волгоград е закрита. Това би означавало край на спортната кариера на Евгени, чиито родители не разполагали с достатъчно пари, за да го изпратят в по-голям град, но треньорът му по това време се почувствал достатъчно уверен в таланта му и сам осигурил пътуването към Санкт Петербург и Алексей Мишин – най-ефективния производител на олимпийски шампиони по фигурно пързаляне, познат на Русия.
Първите месеци на нашия герой в новия град изобщо не са били леки – всъщност, били са кошмарни, колкото и шампоанен привкус да има това разкритие, отнесено към който и да е голям спортист. За близо година Евгени е трябвало да живее сам в големия град, далеч от семейството и приятелите си, да си осигурява храна и подслон напълно самостоятелно, като не винаги успявал – всъщност, не били редки случаите, в които треньорът му е плащал наема на пренаселеното общежитие или го е приютявал в собствения си дом, а съседите са давали храна на очевидно не особено оправното момче, което често оставало без пукната пара. За сметка на това бил неуморим в тренировките си без да спира нито за момент работата в името на напредъка. В дъното на пързалката, далеч от останалите, Плюшенко се опитвал да прави всички елементи, които виждал, слушал внимателно всяка дума на Мишин, скачал и се въртял непрекъснато, докато от носа му потечала кръв. По думите на треньора си, Евгени никога не се е оплаквал на никого, но определено имало за какво – на новата пързалка никой не е приемал малкото момче от “малкия” град и въпреки желанието си то така и не успяло да се приобщи към останалите. Вместо това често търпяло подигравките на по-големите и опитни ученици. В общи линии, схванахте картинката – Драмата На Трудния Път Към Върха в най-чиста форма. Честно да си призная, понякога се чудя дали няма там някаква квота за актьори и спортисти с бедно и нещастно минало... Искрено се чудя.
Допълнително съмнение в световната конспирация внася и отвратително примерното отношение на Плюшенко към родителите, треньора, Бог и родината. Той често казва в интервютата си, че без Мишин би бил нищо и че треньорът му е този, който го е превърнал в човека и фигуриста, които виждаме днес – изненадващо, но нямаме основания да се съмняваме. Едно от най-важните неща за Плюшенко е здравето на родителите му, а за родолюбието, верността и патриотизма му няма нужда да отварям дума. Разбирате ли сега за какво си говорим? Направо е чудно, че не е станал космонавт, за да пази честта на Русия като космическа нация...
Както и да е. Както и да е, нека спрем с това и се насочим към истинския предмет на интереса ви(ако все още не сте започнали да замервате монитора си със зрели домати), а именно спортните успехи на човека, и да свършваме с това мъчение:
Талантът на Плюшенко направо избива като каймак от него, както сочат многобройните му постижения – през 1997 година той става юношески световен шампион в Сеул, като прави скок от пет места в сравнение с предишната година, когато е завършил шести в Брисбейн. През следващия сезон(1997/1998, ако вече се заплетохте в чистата ми реч) той предизвиква, ъъ... фурор, да, това искам да кажа... сред световната общественост, като взима сребърен медал от Европейското първенство(не за юноши, а за мъже) и бронзов от Световното, като историята на второто постижение е доста интересна – дъ хироу първоначално не е бил записан като член на отбора, заминаващ за Минеаполис, а тръгва с руската делегация просто за да прави компания на другите състезатели(Алексей Ягудин и коронования олимпийски шампион Илия Кулик), но след като един от тях се оттегля точно преди състезанието, Мишин няма друг избор, освен да включи Плюшенко като резерва. Макар че все още не е навършил възраст, подходяща за Световно първенство при мъжете, петнайсетгодишният левентин вече е покорил върха като юноша и Международната Федерация се съгласява с участието му.Големият шок за всички идва щом с лекота повежда в класирането след квалификациите, и за миг изглежда вероятно дори да спечели титлата. А на бас, че не на всеки му се случва на тази възраст да е на крачка от такова постижение :р После, в кратката и волната програма, Евгени изостава с по едно място, за да завърши трети. Шампион става бъдещият му архивраг Алексей Ягудин. През 1999 година обектът на наблюденията ни подобрява постижението си и завършва втори и в света, и в Европа, а през лето двехилядно спечелва Европейското първенство, но на Световното в Ница, противно на всички очаквания, остава четвърти по най-глупавата и детинска причина – преди волната програма, по собствените си думи, е бил прекалено самоуверен и вече сигурен в златния си медал, което довело до катастрофалното му представяне. Да, да, и аз това казвам, на подобни въздухари трябва да им се обяснят някои неща... Важното е, че следващата година Плюшенко очевидно е поработил върху себе си и печели всичко – Европейска и Световна(“Най-накрая!”) титла, като не спира да повтаря пред журналистите компетентното си мнение, че е по-важно как ще се пързаля, отколкото как ще завърши състезанието. През този сезон единственото нещо, което не печели, е Японското Открито Първенство, където остава втори. Да, хубава година за Евгени Плюшенко... Но да преминем към следващата – голямото разочарование в кариерата му. Не за друго, а защото не успява да спечели Олимпийските игри и остава втори след преждеспоменатия мерзък Ягудин. Каква трагедия! Но, каквито и насилено-саркастични забележки да правя, това наистина едва ли е било особено приятно, тъй като в този спорт няма много звезди, които могат да издържат на натоварването нови четири години, за да подобрят постижението си(с изключение на Мишел Кван, но тя просто не може да се оттегли – милионите кваниаци в САЩ са готови всеки миг да вземат Буш за заложник – не че ще е голяма загуба – със заплахата, че ще го убият, ако любимата Мишел посмее да намекне за прекратяване на кариерата си), и, в общи линии, хората имат един шанс в живота. За щастие Плюшенко е още млад и енергичен момък и след игрите в Солт Лейк Сити, вместо да каже “сбогом, живот!”, започва да тренира още по-усърдно и през последните три години печели всички големи състезания, с изключение на финала на Гран При(не звучи ли тъпо? Кажете го с мен: “Гран При”. Не го ли чувствате? Тъпо е, разбира се, като име на герой от “Малкото пони”. Винаги се чувствам зле, когато ме карат да произнасям такива неща. Не че не харесвах “Малкото пони”...ох, все тая) и Европейското през 2003/2004, където отстъпва съответно пред Емануел Санду от Канада и Бриан Жубер от Франция, както и Световното тази година, от което се оттегли. Да си гледат работата.
Големият проблем на Плюшенко е, без никакво съмнение, здравето му, което от години се разклащаше все по-палаво и по-палаво допреди тазгодишното Световно първенство, където се стигна до оттеглянето му от най-голямото състезание за годината пред другарска публика в Москва. В интервютата, които даде след като обяви решението си, Плюшенко изглеждаше направо опустошен от мъка(което може и да има нещо общо със свадбата му, която ще се състои на осемнайсети юни, но все още нямам доказателства) и не пропускаше случай да се извини на феновете си, но широката руска душевност някак успя да го преглътне – все пак стана ясно, че човекът едва е успял да изиграе кратката си програма, натъпкан с обезболяващи инжекции и злокобни субстанции. Нищо не може да ме разубеди, че спортните лекари са най-опасните хора на Земята...
Тези здравословни проблеми са доста притеснителни, но за щастие веднъж в живота си Плюшенко реши да постъпи както трябва и, вместо да продължава да се насилва, реши веднага след първенството да си направи операция в Германия на лявото бедро и областта на слабините, където образуват контузии тежките скокове, с които е добре известен. Не си спомням точно диагнозата, тъй че Кселос може да добави подробности, ако ги знае(малко вероятно, но все пак мога да храня надежди, нали?). Все още остават проблемите на Плюшенко с колената, но не съм му майка и нямам логично оправдание да ви занимавам с тях сега – нали все трябва да ни остане нещо, за което да говорим, когато припадне на леда, хехехе :диаболично репортерско подхилкване: - и ще се задоволя само да ви кажа, че шансовете му да спечели Олимпийските игри, за които говори от четири години, са малко по-големи сега, когато най-сетне реши да се лекува. Хип-хип-ура!!!
В заключение ще ви кажа, че Евгени Плюшенко е емблематична личност за съвременното фигурно пързаляне, постигнала много за спорта – това е първият мъж, изпълняващ пируета Биелман, първият фигурист да изпълни скокова комбинация 4-3-3(демек, четворен скок-троен-троен), единственият фигурист с 94 приземени четворни скока, фигуристът на крачка от изравняване на рекорда по най-много спечелени Световни титли и единственият фигурист, появил се в “Сивостен”, макар че последното постижение е рядко случайно. Със сигурност има още доста уникални неща около него, но това се сетих да изредя на прима виста, останалото оставям на Кселос, който за разлика от мен положително е забравил, че има най-отговорни редакторски задължения. И така нататък.
В заключително заключение, тъй като ми се струва, че предишното не беше много добро, ви призовавам да стискате палци на Плюшенко за Зимните олимпийски игри догодина, които сигурно ще са най-важното събитие в спортния му живот. Та-да-да-да-дааам!!!...Край, оставям ви.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3356






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 5748 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.