|
Сивостен :: Реймънд Фийст: "Войната на студенокръвните", том 2 (ревю) - Реймънд Фийст, Фентъзи, "Rage of a Demon King", "Shards of a Broken Crown", Американска литература,
 | |
Изключително е приятно, когато издателствата се сетят да преиздадат нещо, което отдавна не се намира на книжния пазар. Така че появата на "Войната на студенокръвните" отново по книжарниците беше една особено приятна изненада, особено имайки предвид, че Реймънд Фийст е един от малкото фентъзи автори, които издават с доста голяма доза последователност основно приятни за четене романи, за разлика от някои свои колеги, при които си личи сериозен спад на качеството след известно време, или други, заради които навремето един не чак толкоз безизвестен наш културтрегер бе казал "фентъзи е, не се чете", явно правейки алюзия с популярния латински израз.
След тази интродукция освен да повторим това, което вече споменахме в материала посветен на първия том, а именно, че всеки цикъл на американския писател се отличава с една основна схема. Съответно и тук третата и четвърта книга са посветени на разгрома на врага на Кралството и Микдемия и появата на вечния враг. Което само по себе си прави том втори на "Войната на студенокръвните" значително по-динамичен и също толкова интересен, колкото беше и първият. Героите като цяло остават същите, също толкова симпатични, земни, като тежестта на някои любимци от войната на разлома се засилва, макар и не до дразнещи мащаби.
Действието добива завършеност, изяснява се логиката, движеща цялата мащабна лудост, наречена война, в която Микдемия за пореден път е въвлечена, а обратите следват един подир друг. Няколкото сюжетни линии се обединяват за да се разделят накрая полагайки основата за нови, още по-различни приключения на същия неизменен фон. Така Фийст обещава, а по-късно и изпълнява обещанието си, на читателите си, че дори най-доброто да не предстои има още от същото. Което като че ли е най-доброто в подобни мащабни проекти базирани върху обща основна история и общ свят, макар че често се оказва и най-големия им недостатък.
В случая обаче далеч не е така. Приключенията на Ерик, Ру, Пъг, Миранда, Томас, Джими, Даш и всички останали централни и по-малко централни персонажи, без съмнение са едно добро забавление и великолепно лекарство за разтуха от напрегнатите работни дни. А всъщност какво повече можем да очакваме от една приказка за порастнали деца освен интерсна, забавна история, която се чете на един дъх, със симпатични и реалистични персонажи и щипка магия? Очевидно нищо. Така че като че ли препоръката е ясна и тя определено е в полза на "Войната на студенокръвните", като естествено удоволствието е най-пълно, когато и двата тома се погълнат в комплект.
--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|