|
Сивостен :: Дипломна работа (статия) - Разкази
 | |
Да ви се представя. Готвех дипломната си работа в Института по сатанински практики и уроки, накратко ИСПУ. Трябваше да пиша на тема "Дяволии, простотии и тарикатлъци на Земята" и ум не ми побираше какво ще пиша. Дядо ми Луцифер казваше, че темата е благодатна, но не бях сигурен.
Когато пристигнах, имах право само на три помощни средства. Задължително трябваше да взема преобразувателя на образи, за да не се различавам от земните обитатели. Взех си и наметалото, с помощта на което ставам невидим, и любимия ми стол с антигравитационен двигател. Наметалото бе в левия ми джоб, а стола в десния на дънките.
На вратата се почука. Носеха ми вечерята в стаята на мижавия мотел, в който отседнах временно, докато се окопитя. В момента бях с маратонки и наистина ми бе гадно, че не можех да потропвам с копита. По-късно забелязах, че и земните жители, когато са неспокойни, потропват ту с единия, ту с другия си крайник.
Включих телевизора и се насилих да им ям буламачите. Превключих канала и за малко щях да се задавя. Екрана се изпълни с образа на дърво, цялото обсипано със златни плодове. Мисля, че му казваха ябълка. След малко на екрана се появи някакъв мазник и заразправя, че който откъсне три ябълки и ги занесе в студиото на FLT , ще получи за жена дъщерята на президента на "Голдън фрутс енд къмпани" и половината от акциите на компанията. Но... ябълката била защитена от силово поле, а градината бъкала от роботи и роботчета с всякакви размери, произведени да пазят, алармират и обезвреждат крадците.
- Вече осемнадесет души, драги зрители - пенеше се онзи от екрана - си опитаха късмета. Нека си ги припомним.
Тук камерата услужливо показа нещастниците, застинали в необичайни пози.
- Кандидат № 1 бе обезвреден с помощта на робот-куче. Ако искате да чуете да чуете за неговия опит, моля пуснете SMS на кратък номер еди-кой си с текст 1 и чуйте неговата изповед. - За секунди показаха смелчагата в студиото и част от интервюто. - Кандидат № 2 бе обезвреден с помощта на робот-бълха. Почти невидим, този робот може и трябва да бъде ваш само срещу еди-каква си сума. Поръчайте сега!...
Насилих се да изгледам риалитито, за да разбера къде се намира градината. Да-а, дядо беше прав. Тия земляни се опитваха да се правят на дяволи, а простотиите им наистина ме вдъхновиха.
Изчаках да се стъмни, отворих прозореца и изчезнах. След минута се намирах на десет метра над силовото поле, което похлупваше ябълката и леко фосфоресцираше. Обезвредих го, като пуснах антигравитационна струя от двигателя на левитиращия ми стол, но не бързах да се приземя. Трябваше да имам и собствено силово поле - кой знае какви джаджи щяха да ме налазят. Насочих пръст към един кабел и искрата предизвика късо съединение. Докато се задействат генераторите духнах силно и гъста мъгла изпълни градината. Можех да влизам.
Останалото бе фасулска работа. Първоначално се изкисках при мисълта какво би се случило, ако обера цялото дърво, но се въздържах. Откъснах само три и обърнах стола в посока към мотела.
Но не ми се прибираше. Насочих се към близкия град и, скрит от светлините на рекламите зад контейнерите за боклук, отново се дегизирах като човек. Наметалото и стола не се забелязваха в дънките ми, но ябълките издуваха джоба на якето ми. Трябваше да се отърва от тях, преди да вляза да пийна по случай добре свършената работа. А и жълтееха с онзи блясък, който караше всяко двукрако на Земята да добива оцъклен израз и продуцира дяволски мисли.
Тръгнах по широкия булевард към центъра пеша. Върху пейката на близката автобусна спирка хъркаше здраво вмирисан клошар. Сложих ябълките до главата му и извадих собствения си мобилен телефон. Снимах го в блажената му поза, качих данните на джипиес-а и зададох команда да разпрати снимката до всички медии в областта. После наметнах наметалото и зачаках.
Няма да ви разправям какво се случи след това, но дядо казва, че тази част от дипломната ми работа е гениална. И аз така мисля.
От тогава минаха няколко години. Вече съм асистент в катедра "Измами и шашми", но честичко отскачам до Земята, защото онази история има продължение. Водят се нескончаеми съдебни дела, в които онези от "Голдън фрутс" се опитват да се измъкнат под предлог, че клошарят не може да разкаже пред екрана как е откраднал ябълките. Но неговите адвокати са дяволи и половина. Блокирали са авоарите на компанията докато се водят съдебните спорове, изискали са съдебна заповед, че дъщерята на президента няма право да се омъжва за друг, докато трае съдебният процес и протакат ли протакат. Мисля, че онези с генномодифицираните плодове ще се опъват още малко и за да не стане дъщерята на възраст, когато вече никой няма да я иска и даром, ще клекнат.
Мдам, такива ми ти работи. Не ви карам да ми вярвате. Хайде да пийнем още по едно. Аз черпя! |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
