Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пеперудени страсти (статия) - Разкази
Пеперудени страсти

Автор: Радка Димитрова, събота, 05 септември 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Разкази [25]

Далече, далече, чак в другия край на галактиката, от милиони години съществува империята на дандунгите. Повикайте на помощ въображението и си представете планета с размерите на Юпитер, розови океани, синьолилава растителност и две ослепителни слънца, които се премятат едно върху друго из небосклона и ще добиете що-годе представа за центъра на империята. Имперските представители са красиви /според земните представи красотата е нещо относително/ членестоноги, гордо стъпващи не само върху собствената си планета, но и далеч извън пределите на собствената си планетна система. Преди да започнат да маршируват победоносно из собствения си отрязък от Галактиката, някаква свръхнова треснала и ги попарила с доза радиация, способна да унищожи всичко. Тогава един доктор, на когото овластените мъдреци не признавали разработките по промяна на ДНК-то за удължаване на живота на членестоногите по етични съображения, и чиито холограмни изображения надничат буквално от всеки ъгъл на империята, започнал да пренася яйцата в пещери и да ги инжектира със серума, открит от него. Така яйцата преживели хиляди години и когато смъртоносната радиация се уталожила, изпълзели първите гъсеници. Историята мълчи по въпроса за преди свръхновата, но упорито - от поколение на поколение - се носи мълва, че първите са имали криле. Защото сегашните красиви и стройни представители на дандунгите летят на капсули през коридорите на времето и пространството като истински дървояди, крадат научните постижения на недандунгите в името на мира и прогреса, но въпреки всичко нямат крила. Най-лесно можете да ги оприличите на пеперуди, високи около метър и половина, но без крилата, които им придават неповторимия колорит. Същото тънко кръстче, същите антенки, които мърдат на главите им, вече изправени на два крака... Нямало научни доказателства дали серумът или радиацията удължили живота на имперските представители /около 800 земни години/, но мъдреците от съвета взели решение яйцата, които те снасяли в края на живота си с изключение на едно, което на практика подменяло индивида, да бъдат изпращани в капсули в точно противоположния край на галактиката на някаква малка планетка. Така се поддържал броят, редът и подредбата в йерархичната структура милиони години.

В Империята на дандунгите дълго време се борели срещу извращенията, както наричали мъдреците от имперския съвет слуховете за наличието на крила. От яйчена възраст втълпявали на поколението императива, че дандунгите никога, ама абсолютно никога не са имали крила, но винаги се намирал по някой, дето се разцентровал и започвал да каканиже старата песен на нов глас. Тогава го натиквали в капсула, зареждали го с нектар в достатъчно количество и го изпращали на другия край на Галактиката. Така избягвали две неща - създаването на нови религии и разрушителни хипотези. Но като мъдри същества оставяли канал с холограмно избражение в посока собствената си планета, и така давали възможност на волномислещия да се покае пред всички, за да го върнат тих и смирен.

Връщайки се назад във времето, когато първите гъсеници изпълзели от пещерите и лакомо захрупали синьолилавата растителност по повърхността на планетата си, между отделните хапки установили, че притежават телепатични способности. "Да ти е вкусно!" - внушавала една гъсеница на друга. "Благодаря - отвръщала първата. - И на теб да ти се лепи по тялото!". Мислите им се реели в простора на планетата, гъсениците знаели всичко за всеки, мир и любов струяли от двете слънца над планетата им до момента, когато някакъв кораб с непознати същества не се втурнал в идиличния им свят. Съществата се правели на изследователи, откъснали няколко растения, натикали още толкова дандунги в стъкленици, обменили информация за радиацията на планетата и, без да подозират, че са изследвани и сканирани прецизно от местните обитатели, се отправили към други краища на Галактиката. Така информацията за тунелите през пространството паднала от небето в краката на великите, единствените, неповторимите и най-мъдри от мъдрите дандунги.

В началото се шматкали просто за удоволствие, сърфирайки капсулите си с неподражаемо майсторство, но после се впрегнали да извличат ползите и предимствата на шпионажа. От квадрант С 41 234 на Галактиката присвоили генното инженерство, от М 151 750 - позитронните технологии, от трети квадрант - трето и... да не изброяваме. Постепенно започнали да колонизират планетите в отсека от Галактиката, в който се намирали, но с изключение на една, която имала пищна растителност и медоносно население не се натрапвали с нищо, а само поставяли холограмни изображения на Дан Дунг Първи.

Този Първи /Мир и спокойствие на хитиновата му обвивка!/ заслужава да споменем с добри думи, защото бил онзи, който спасил яйцата в пещерите. Благодарение на серума - това установили доста по-късно с новите технологии - яйцата преживели няколкостотин години и едва след като се уталожила убийствената радиация поели по пътя на метаморфозата. Със сигурност от тогава датирали и телепатичните им способности, защото, представете си всички тези години изолация и мълчание какво наказание е било. Но пък и мислите за крила мълниеносно се разпространявали, хващали волномислещите, тиквали ги в капсулите на времето и ги изпращали по живо и здраво по-далече в Галактиката.

В такава една капсула летял Дан Дунг 43 986 376 113 по посока на едно мижаво слънце с няколко планетки през времепространството. За да не потъваме нататък в числата ще добавим само, че на родната му планета всички носели това име, само серийният номер бил различен /според времето на излюпването/. Докато обитавал собствената си планета заемал почетната длъжност на пеперуда, която била престижна и му носела немалко облаги. Трябвало да се катери по разни дървета, да смуче различни видове сок и да излъчва мисли от сорта: "Аз съм пеперуда! Аз съм красива и цветна пеперуда!..." Всичко било чудесно до момента, в който го пратили да инспектира планетата с медоносно население и да провери защо се бавят доставките от мед и нектар. Още с пристигането си уловил мислите на коренното население, което бурно негодувало срещу отнемането на продуктите на труда им и за да ги успокои подхванал песента "Аз съм...". Бурни емоции заглушили тирадата му: "Вижте този търтей! Ами, търтей, те поне имат крила! Ей, няма ли кой да ви каже, че пеперудите са с крила като нас? Прилича на огромна хлебарка, ха-ха-ха...". Дандунгът бързо се върнал на родната планета, но вместо да наведе глава пред мъдреците за това, че не е овладял бунта на пчелите, се изпъчил пред всички с мощната си мисъл: "Къде ми са крилата? Хлебарка ли съм, или пеперуда?". И докато се усетят да пуснат заглушителните устройства, защото с напредването на цивилизацията вече били въведени и такива, мислите му обиколили два пъти планетата. Мъдреците го напъхали в капсула с наставлението да си търси крилата по Галактиката и ако намери създания, по-красиви от дандунгите, да им ги покаже. Но тъй като изпълняващите длъжността програмисти на имперските заповеди били още под въздействието на огромно количество опияняващ нектар насочили капсулата в посоката, в която изпращали ненужните яйца, като монтирали и програма за търсене на дандунгоподобни чрез сканиращ лъч. И понеже били в добро настроение му посочили и клавиша, чрез който можел да се завърне у дома.

Още не дотам окопитил се от неочакваната развръзка на събитията, наближил третата планета на едно слънце, около което гравитирали още няколко. Гмурнал се с лекота в траекторията й. Докато тя се уталожила, настроил позитронния лъч по посока на планетата в търсене на себеподобни. Отправил мощна мисъл към Дан Дунг Първи да му помогне да намери каквото и да е и зачакал. След малко антените на главата му се изправили, защото...

Дан Дунг... 113 за малко щял да се пръсне в хитиновата си обвивка. Насочвайки всички сканиращите устройства към Земята ги видял на екрана - огромна върволица пеперуди в най-прекрасните цветове, които някога бил виждал. И на всичкото отгоре летели! Имали крила, имали крила!... Компютърът услужливо изплюл всички техни характеристики - миниатюрни /в сравнение с тях/ членестоноги, без телепатични способности, живеещи изключително кратък отрязък от време, които два пъти в годината прелитали от единия край на континента до другия, название - Монарх. Дълго време мърдал пипалата си пред екрана героят на нашия разказ, като се любувал на гледката, потънал в мечти. После пренасочил капсулата към повърхността на планетата с курс към огромната цветна лента, която се извивала в атмосферата на планетата.

Това, което Дан Дунг ...113 направил, го правели всички дандунги преди него, когато стъпвали на непознати планети. Хвърлил стаза капана върху пеперудите, загребал достатъчно количество въздух за тяхно удобство и, влачейки като шлейф на буксир балона с пеперудите, поел по обратния път.

Мъдреците са си мъдреци, но и най-мъдрият си е малко прост. Тъй като от момента на изпращането му в капсулата до завръщането му времето било нищожно, предположили, че блудният син е пречупил мнението си според всеобщо приетото и даже не му дали екран да формулира разкаянието си. А когато се върнал и всички дандунги видели пеперудите Монарх, когато мислите им се защурали в посоката "Кои сме ние?", и депресията, породена от завистта избухнала, мъдрите се сетили, че най-старият и лесен начин за укротяване на недоволството е даването на пресконференция. Там внушили на всички присъстващи, че ...113 бил изпратен с мисия, която изпълнил блестящо и че за всеки дандунг на планетата ще има генетичен материал, за да се сдобият със заветните крила. Същевременно към нашия герой се насочвали мощни импулси "Ти си герой! Няма друг като теб, заслужаваш да бъдеш Дан Дунг Втори...". Той седял на трибуната с гордо вдигнати пипала, вперил поглед в монарсите и отправял мисловни вълни на благодарност към всички.

На Земята също се състояла пресконференция. Някакви рошави типове показвали снимки, доказвали липсата на пеперудите и обвинили едни големи компании за замърсяването и екокатастрофата. Големите компании избегнали с финт пресконференцията, после изпратили по един чек на рошльовците за научни изследвания, но представили убедителни доказателства пред пресата, че е виновно глобалното затопляне. На следващата година пеперудите отново прелетели половината континент, като положили началото на нови научни търсения и догадки по въпроса къде се е скатавала популацията им предишната година и защо.

Мъдреците обаче съвсем не били приключили случая. Тъй като генните им инженери бързо се справили с кода на пеперудите Монарх и открили мимолетността на жизнения им цикъл, провели референдум за разрешаване на дилемата "Крила срещу живот". Разяснили на всички с прости понятия какво биха спечелили и какво ще загубят, ако подменят една двойка аминокиселини с друга и когато целокупното население отхвърлило "монархическата" хипотеза с изключение на един - правилно се досетихте кой - му предоставили възможността да се сдобие с крила. Един институт по генно инженерство с лекота извършил операцията и още упоен от наркозата, тикнали ...113 в капсулата в посока родината на пеперудите, този път програмирана да се саморазруши при съприкосновение с повърхността на планетата. Последният удар му нанесъл екипът, провел операцията. Дандунгите - научни светила на планетата си - още помнели почестите и славата, които се стоварили върху ...113 при завръщането му у дома. А те, въпреки че вършели огромна по обем работа по колонизиране на новите планети като класифицирали техните обитатели, само от време на време мъдреците ги споменавал мимоходом като добри специалисти. Затаили в себе си обида, така да се каже. И тъй като операцията им нямало да бъде представяна нито на конгрес, нито на симпозиум скъсили това, подменили онова, но във всички случаи не което и както трябва, а в протокола за провеждане на операцията отразили всичко изрядно по правилата на науката.

... В планините на Мексико екип от ентусиасти е вперил поглед в небето. Като по команда всички обърнали глави по посока на звука, който режел като с нож девствената природа. "Това е периодична цикада - констатирал най-възрастният от групата. - Но защо тук и сега?" И с неподозираща сръчност натикал клетия дандунг, когото открил по звука в прозрачна кутия. ...113 още бил под влияние на наркозата но ясно усещал, че бъдещето му не е добро и се обърнал към телепатичните си способности за помощ. Повикал ги веднъж, два пъти, после прозрял, че всеки негов напън за установяване на мисловна връзка се трансформирал в звуков сигнал, произвеждан от крилете му, и се замислил. Но не за дълго, защото го извадили от кутията, проболи го с карфица и го забучили между останалите членестоноги под номер 113 в колекцията на един музей.

Ученият, открил цикадата, написал дузина статии до различни научни списания, но вместо признание и слава си спечелил присмех и презрение. Напразно се позовавал на участниците в изследването, които видели, чули и били свидетели. Всички, към които се обърнал, му сочели азбучната истина, че периодичните цикади се появяват не по единично, а с хиляди по веднъж на 17 години и не в планините на Мексико. Накрая се пропил и приключил кариерата си като нощен пазач в музея, в който бил закарфичен 113.

Този разказ, тъжен като среднощно кафе ми внуши красива пеперуда, която влетя през прозореца ми една лятна вечер и закръжи около лампата над компютъра ми. Когато ми предаде всичко прекрати полета си, кацна на монитора и се замисли за нещо свое. Не си спомням дали на глас или мислено я попитах някой друг чувал ли е тази история, а тя ми отговори да питам скакалците - те имали своя версия. Непременно ще ги попитам.






Допадна ли ви този материал? (7) (0) 2471 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Дългогодишният старец
Приказка за съдбата
Прокоба
Интервю с Йоан Владимир
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.