Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Damned United (2009) (ревю) - Том Хупър, Дейвид Пийс, Питър Морган, Исторически филми, Колм Мийни, Майкъл Шийн, Тимъти Спол, Браян
The Damned United (2009)

Автор: Ангел Генчев, събота, 29 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

През седемдесетте години романтиката във футбола стъпка по стъпка започва да отстъпва на заден план, но все пак царят на спортовете още е на светлинни години от гигантския бизнес, който предстои да се развърти идните десетилетия и особено през новия век. А и искрата още гори, и зеленият терен е арена на сблъсък не само на екипи, имена и обезпечени със злато бутонки, но и на брилянтни тактици, скаути с лисичи нюх, място за изява на мъжество и огромен спортен хъс наред с чисто техническите умения. Въобще, периодът е изпълнен с много емоция за любителите на голямата игра, и естествено, в най-сериозна сила това важи за нейната родина - Англия.

По това време на Албиона властва едно позабравено днес име - Лийдс Юнайтед. Под желязното ръководство на Дон Реви, за тринадесет години, броено от 1961, бялата команда от Йоркшир не само се спасява от изпадане от Втора дивизия, но скоро се завръща триумфално в елита, за да може да украси витрината си с две титли, Купата на Англия, Купата на Лигата, Черити Шийлд, две Купи на панаирните градове - турнир, наследен от Купата на УЕФА през 1971 г. - и да достигне финала на Купата на носителите на купи.

Иначе казано, Англия е бяла, но както често се случва при подобна доминация, футболната игра започва да тегли негативи. Самият Реви изповядва доста безкомпромисен футбол, който с течение на времето и трофеите, когато неизбежно Лийдс започват да бъдат толерирани до по-голяма степен от съдиите, достига до откровена бруталност. Отделно от това, остават съмнения и за подкупи, и за подпиране, и всъщност по-късно, през 1977 г., бившият вече наставник дори е отстранен за десет години от Английската футболна асоциация за опорочаване на играта.

Но всичко това се развива малко по-късно. Междувременно, през 1974 г., приключва друга голяма епоха за английския футбол - след безславното отпадане на националния отбор от квалификациите за световно първенство, оставка подава сър Алф Рамзи - човекът, извел Англия до единствената и титла от световни финали през 1966 г. "Трите лъва" поема именно Реви, като най-успешен в момента треньор на Острова, докато овакантеното от него място заема не друг, а най-върлия му противник - младият, но вече добре известен специалист Браян Клоф. За да изкара на него само 44 дни.

Самият Клоф, в дует с помощника си Питър Тейлър, без никакво съмнение може да се смята за един от най-успешните треньори на всички времена. На свой ред противоречива, дори скандална личност, той на свой ред успява да уварди непретенциозния отбор на Дарби Каунти от изпадане в третия ешелон, след което да го изведе до историческа титла през 1972 г. - а по-късно ще повтори упражнението и с незначителния тогава Нотингам Форест, за да го изкара чак до две купи на Европа.

А сега бихте ли си представили, че в основата на всичките тези успехи лежи едно ръкостискане? Чак до 44-те дни в Юнайтед, когато бива бламиран от собствените си състезатели, енергичният наставник бива захранван почти единствено от ненавистта си към Дон Реви. Подобна мотивация несъмнено предизвиква свръхцелеустременост, която на места обаче го превръща и в кон с капаци, и води до доста глупави решения. Именно на този период - от възхода с Дарби до падението с Лийдс, съчетавайки късния момент с ретроспекции, се спира и "The Damned United" на BBC и Колумбия Пикчърс.

Филмът, естествено, би бил интересен най-вече на почитателите на футбола, от чисто историческа гледна точка, а и все пак връщайки ги в един период, когато механизмът на играта се движи от съвсем различни зъбни колела. Това обаче съвсем не му пречи да е направен добре и с типичния британски елеганс - всъщност без да е документален, с единични архивни кадри в самото начало и самия край, лентата препредава семпло, но с достатъчно емоция и най-вече правдиво събитията и настроението от онова време.

Което всъщност е и достатъчно добра причина да се види. Така че, ако ви се гледа нещо коренно различно от обичайните заподозрени, и разбира се изпитвате поне известна тръпка от играта, напълно спокойно можете да отделите час и двадесетина минути от свободното си време и да се върнете малко назад към все по-отдалечаващата се във времето епоха на футболния романтизъм. Едва ли ще има защо да съжалявате, а и лентата със сигурност няма да ви натовари в каквото и да е отношение.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2814 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.