Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Произход на нещата: Хот догът (статия) - История, Кулинария, Винер вурст, Кренвирши, Любопитно, Наденица, Франкфуртер, Хот дог
Произход на нещата: Хот догът

Поредици: Из ежедневието

Автор: Ангел Генчев, петък, 28 август 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Една от легендите за произхода на хот дога отпраща появата му към времената на Голямата депресия, когато хората в неволята си са се шегували, че любимите продълговати наденички в хлебче вече се правят от кучешко месо. Подобна история, макар и не напълно неправдоподобна, разбира се не е вярна, но както обикновено се случва, в нея все пак се съдържа доза истина - хот догът като понятие наистина се появява в началото на XX век, в Съединените щати, и макар че предхожда невижданата по размерите си финансова криза с около десетилетие, става особено популярен по нейно време - най-вече заради ниската си цена. Просто събитията са малко по-различни.

Историята на сходните закуски може да върне календара чак до Античността - към времето, когато хората са започнали да тъпчат разни пикантерии в чревца. Това със сигурност са правели древните гърци, най-малко пет столетия преди новата ера, от когато датира едноименната пиеса "Ориа" на драматурга Епихарм от Кос. Всъщност, кървавица се споменава и в Одисеята на Омир, което препраща кулинарната традиция още около четири века по-назад, а сведения има и за древните вавилонци, което би датирало грубо появата и около петнадесет столетия преди Христа.

По-късно, римляните на свой ред възприемат наденичките в различните им форми, наричайки ги "салсус" (букв. соленичко), откъдето на практика произлиза и английското sausage. Колбасът дори играе роля в Луперкалиите - антични празници на изобилието и плодородието, провеждащи се на 15 февруари и посветени на покровителя на вълците Луперк, по-късно прелял в култа към бога на пасбищата и животните Фавн. А както датата може би ви подсказва - заедно с деня на богинята на брака Юнона, 14 февруари, именно Луперкалиите са в основата на съвременния празник на Св. Валентин. Друг е въпросът, както намекват по-пиперливите езици сред изследователите, че наденицата може и да не е играла само функцията на ястие по време на римските празненства.

С възхода на ранното християнство, Луперкалиите изпадат в немилост, подобно на повечето езически ритуали, повличайки помежду другото със себе и наденицата, като се стига до момент, в който консумацията и е обявена от църквата за грях - а по времето на Константин Велики, който е и първият християнски римски император, излиза дори извън закона. Естествено, това съвсем не пречи на населението да похапва "незаконни" колбаси, и безнаденичковият режим относително бързо бива отменен заради пълното си безсмислие.

Междувременно, кулинарната традиция като цяло не само се разпростира заедно с римския ботуш от Средиземноморието към цяла Европа, но и започва да еволюира. Различните гилдии на месарите и колбасарите започват да произвеждат собствени типове подобни колбаси, различаващи се и по консистенция, и по продукти, и по начин на приготовление - че дори и по форма - по строго пазени в тайна рецепти. Така например, в по-южните райони предпочитани са по-твърдите и сухи колбаси, устойчиви на топлото време, докато в Централна Европа залагат на по-меки, плътни и по-мазни крайни продукти. Шотландците пък се изхитряват повече, като започват да добавят към каймата овесено брашно - практика, която в различни зърнени варианти по-късно ще се разпространи доста отвъд границите на Острова.

Така или иначе, повечето от тези регионални продукти логично заемат и името на мястото, където се произвеждат, и в този ред на мисли не е голяма изненада, че двете най-често използвани за направа на хот дог наденички, които ние опростено, заедно с още два-три вида наричаме кренвирши, са виенските и франкфуртските - съответно, wiener (wurst) и frankfurter. Виенският кренвирш е относително древен като за наденица, датиращ някъде из Средните векове, но всъщност не е и основният виновник за появата на горещото куче. Това се явява неговият немски събрат, който се пръква на бял свят за пръв път през 1852 г.

По това време, месарската гилдия във Франкфурт изкарва на пазара нов вид колбас, пикантен, пушен и опакован в тънка, почти прозрачна опаковка, който по традиция нарича, естествено, франкфуртер. Според местния фолклор обаче, той бързо придобива и нарицателно име - "наденичка-дакел" (dachshund), благодарение на домашния любимец на един от почитаните тамошни майстори-месари, който може би дори предложил характерната леко извита форма на франкфуртера, с която да спечели сърцата на местните жители.

Последното може би е само легенда, но наистина познат и като дакелова наденичка немският колбас пристига и в Съединените щати някъде през осемдесетте години на същия век, както се смята - независимо на две места. На Юг - в Сейнт Луис, Мисури, благодарение на някой си Антоан Фохтвангер, и на Север, на Кони Айлънд, Ню Йорк, с помощта на пекар на име Чарлз Фелтман. Именно последният, в началото на деветдесетте години на XIX век, захванал малък бизнес, основен дял от който заела продажбата на топли сандвичи с наденичка по рецепта от родния му Франкфурт - с варени кренвирши и гарнитура от класическите горчица и кисело зеле. С времето франкфуртер-сандвичите станали дотолкова популярни, че дори му позволили да отвори собствена бирария.

Самото име "хот дог" обаче вече се присъжда на нюйоркчани, и то по-конкретно на карикатурист и илюстратор на име Томас (Тад) Дорган. През 1906 г., популярността на франкфуртерите отвъд океана постепенно расте, и дори както и до ден днешен, те вече са се превърнали в една от разпространените бързи закуски по време на различните спортни събития в града. По това време, наденичките носят повечето си споменати вече имена, с различни умалителни, в т.ч. франкфуртери, франкове, винери, винита (или по-точно уинъри или уинита, без немския привкус), "ред хотс" и - разбира се - дакелски наденички. Под впечатление от настойчивия лай на продавачите по време на мач на Поло Граундс, стадиона на Ню Йорк Джайънтс, примамващи зрителите да закупят "горещите дакелчета", Дорган рисува карикатура с истински дакел, поставен в хлебче и гарниран с горчица, но тъй като не успява да спелува сложното германско "dachshund" в крайна сметка се спира на простичкото "dog".

Съвсем невинната карикатура обаче не само, че захваща, но и изключително бързо се разпространява, заемайки дори място в американската поп-култура, със свои собствени местни производни и неологизми, а с времето става толкова популярна, че хората започват по презумпция да приемат, че дори самите кренвирши са американско изобретение. Това, разбира се, както изяснихме по-горе, не е точно така, но въпреки всичко според грубите пресмятания и към днешни дни само в САЩ се консумират между петнадесет и двадесет милиарда от тях годишно, или около петдесет до седемдесет на глава от населението, което ги прави може би най-популярната бърза храна отвъд Атлантика. Най-интересното обаче, е че тази знаменателна най-първа карикатура на Дорган така и не бива открита, въпреки че самият той е един от известните илюстратори на своето време.






Допадна ли ви този материал? (6) (1) 5680 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.