|
Сивостен :: Ретро: Toy Story (1995) (ревю) - Джон Ласетър, Джос Уедън, Пийт Доктър, Анимация, Комедия, Приключенски, Ани Потс, Джим Варни, Джон М
 | |
 "Играта на играчките" (1995)
Анимацията е деликатно изкуство. От една страна, тя има постоянна аудитория, подновяваща се практически всяка година – децата. Това често е оправдание за създаването на неевтини, глупави и неадекватни продукции – вероятно под предлог, че малките няма да усетят липсата на неща като сюжет, смисъл и стил на рисуване. Което, разбира се, е огромна заблуда, но няма да задълбаваме излишно в темата. Другата страна на нещата е, че ако е достатъчно интересна, оригинална, забавна и добре замислена, една анимация лесно би могла да хване една далеч по-широка и платежоспособна публика – възрастните. На това ни научиха кралете на рисувания жанр – Pixar – за които голямата игра започна тъкмо с „Toy Story” през 1995 година.
Гледайки Toy Story четиринадесет години по-късно, човек трудно би могъл да се впечатли особено. След като си видял съвременните шедьоври на компанията като „Колите” или „Wall-E”, трудно е да ти допадне нещо, създадено с технология отпреди десетилетие и половина. Когато критика и зрители видяха филма през 1995 обаче ефектът беше наистина удивителен. Toy Story практически е начало на нова епоха за жанра и постави летвата наистина много високо.
На първо място, революционна е чисто техническата част. CGI (Computer-generated imagery) анимацията не беше новост за киното през 1995, но ”Toy Story” беше първият филм, базиран само и единствено на нея. Днес лентата наистина изглежда малко по-постна, сравнена с някои от гореизброените хитове от последните години, но все още прави впечатление колко гладко е пресъздадено движението, колко детайл и внимание са вложени във всяка сцена.
На второ място сюжетът. Pixar избягаха от класическата детска анимация в много отношения. “Toy Story” не е глупав или дори наивен филм, а създателите не се притесниха да придадат малко дълбочина и малко интрига в сюжета, което го направи гледаем не само за децата, но и за техните родители. Ще отбележа интересния поне според мен факт, че по сценария е работил не кой да е, а Джос Уедън, което донякъде е доказателство, че все пак някога е можел да пише филми, които има някакъв смисъл. Но да не забравяме, че е работил с още цели трима съавтори, така че може би има и друга причина „Toy Story” да е добра продукция.
На трето място – озвучение и музика. Главните герои – Бъз и Уди – ползваха гласовете не на кой да е, а на Том Ханкс и Тим Алън. Това се превърна в стандарт за почти всички анимационни продукции на голям екран. Оригиналният композиран саундтрак, дело на Ранди Нюман също впечатли мнозина и стана характерна черта на Pixar филмите.
Както виждате, “Toy Story” беше capite omnia за много неща в жанра. Но да кажем няколко думи и за самия филм. Той проследява историята на играчките в стаята на малко момче, на път да се премести в нова къща. Неговият любимец е куклата каубой Уди, но това скоро се променя, тъй като детето получава специален подарък за рождения си ден – звездния рейнджър Бъз. Между двете играчки се поражда ревност, която довежда до особена бъркотия, накарала ги да преброят половината град и да оцелеят в къщата на злокобния съсед Сид, който измъчва играчките си и ги превръща в ужасяващи умотворения.
Филмът е лек, приятен и интересен, като единствен минус е, че на места действието тече една идея по-бавно от нужното. Въпреки това със сигурност ще остави у вас хубав спомен за себе си на следващия ден. Киноманите пък трябва да изгледат филма, най-малко защото е живо късче история в много отношения. Във всеки случай, няма да съжалявате.
Приятно гледане!
PS. Този октомври ще бъде издадена преработена триизмерна версия на Toy Story 1 и 2, а през 2010 трябва да се появи Toy Story 3. Три пъти ура за Pixar. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
