Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ретро: Toy Story (1995) (ревю) - Джон Ласетър, Джос Уедън, Пийт Доктър, Анимация, Комедия, Приключенски, Ани Потс, Джим Варни, Джон М
Ретро: Toy Story (1995)

Автор: Димитър Грозданов, събота, 22 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Играта на играчките" (1995)

Анимацията е деликатно изкуство. От една страна, тя има постоянна аудитория, подновяваща се практически всяка година – децата. Това често е оправдание за създаването на неевтини, глупави и неадекватни продукции – вероятно под предлог, че малките няма да усетят липсата на неща като сюжет, смисъл и стил на рисуване. Което, разбира се, е огромна заблуда, но няма да задълбаваме излишно в темата. Другата страна на нещата е, че ако е достатъчно интересна, оригинална, забавна и добре замислена, една анимация лесно би могла да хване една далеч по-широка и платежоспособна публика – възрастните. На това ни научиха кралете на рисувания жанр – Pixar – за които голямата игра започна тъкмо с „Toy Story” през 1995 година.

Гледайки Toy Story четиринадесет години по-късно, човек трудно би могъл да се впечатли особено. След като си видял съвременните шедьоври на компанията като „Колите” или „Wall-E”, трудно е да ти допадне нещо, създадено с технология отпреди десетилетие и половина. Когато критика и зрители видяха филма през 1995 обаче ефектът беше наистина удивителен. Toy Story практически е начало на нова епоха за жанра и постави летвата наистина много високо.

На първо място, революционна е чисто техническата част. CGI (Computer-generated imagery) анимацията не беше новост за киното през 1995, но ”Toy Story” беше първият филм, базиран само и единствено на нея. Днес лентата наистина изглежда малко по-постна, сравнена с някои от гореизброените хитове от последните години, но все още прави впечатление колко гладко е пресъздадено движението, колко детайл и внимание са вложени във всяка сцена.

На второ място сюжетът. Pixar избягаха от класическата детска анимация в много отношения. “Toy Story” не е глупав или дори наивен филм, а създателите не се притесниха да придадат малко дълбочина и малко интрига в сюжета, което го направи гледаем не само за децата, но и за техните родители. Ще отбележа интересния поне според мен факт, че по сценария е работил не кой да е, а Джос Уедън, което донякъде е доказателство, че все пак някога е можел да пише филми, които има някакъв смисъл. Но да не забравяме, че е работил с още цели трима съавтори, така че може би има и друга причина „Toy Story” да е добра продукция.

На трето място – озвучение и музика. Главните герои – Бъз и Уди – ползваха гласовете не на кой да е, а на Том Ханкс и Тим Алън. Това се превърна в стандарт за почти всички анимационни продукции на голям екран. Оригиналният композиран саундтрак, дело на Ранди Нюман също впечатли мнозина и стана характерна черта на Pixar филмите.

Както виждате, “Toy Story” беше capite omnia за много неща в жанра. Но да кажем няколко думи и за самия филм. Той проследява историята на играчките в стаята на малко момче, на път да се премести в нова къща. Неговият любимец е куклата каубой Уди, но това скоро се променя, тъй като детето получава специален подарък за рождения си ден – звездния рейнджър Бъз. Между двете играчки се поражда ревност, която довежда до особена бъркотия, накарала ги да преброят половината град и да оцелеят в къщата на злокобния съсед Сид, който измъчва играчките си и ги превръща в ужасяващи умотворения.

Филмът е лек, приятен и интересен, като единствен минус е, че на места действието тече една идея по-бавно от нужното. Въпреки това със сигурност ще остави у вас хубав спомен за себе си на следващия ден. Киноманите пък трябва да изгледат филма, най-малко защото е живо късче история в много отношения. Във всеки случай, няма да съжалявате.

Приятно гледане!

PS. Този октомври ще бъде издадена преработена триизмерна версия на Toy Story 1 и 2, а през 2010 трябва да се появи Toy Story 3. Три пъти ура за Pixar.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3191 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.