|
Сивостен :: Джак Блек в "Начо Либре" (ревю) - Джаред Хес, Джеруша Хес, Комедия, Ана де ла Регера, Дариуш Роуз, Джак Блек, Енрике Муньос, Карла Хим
 | |
 Филми като „Начо Либре” ме объркват. След финала на подобна продукция оставам откровено озадачен какво точно са се опитвали да направят създателите му и кой точно трябва да го гледа.
От една страна имаме обичайната клиширана сюжетна основа – пълничък и глуповат неудачник (Блек), опитващ се да спечели любовта на мила и хубава синьорита (Ана де ла Регуера). Не звучи особено интересно, но пък половинката ви няма да мрънка, а Блек обещава поне малка, но спасителна доза смях. Добре, но действието се развива в католически манастир/сиропиталище в Мексико, което вече прави нещата някак извратени. Католическите свещеници все пак нямат право да се женят, нежели да правят разни други работи. Да предположим, че това предразполага към един малко по-дълбок драматичен проблем, свързан с въпроса за избора между любовта и вярата, дълга и чувствата. Да, ама не - оказва се, че Начо (Блек) всъщност иска да бъде част от местната кеч федерация, чиито бойци се наричат Лучадори, обличат се в прилепнали клинове и носят комични маски. С борба той иска да спечели пари за сираците от манастира и да превземе сърцето на Енкарнасион (Регуера), и да стане велик шампион…
Нямам никаква идея що за объркан ум е написал подобен сюжет. Всъщност имам – филмът е дело на братята Джаред и Джеруша Хес , а те нямат богата филмография зад гърба си. Комбинирайте всичката тая чорба с множество сцени ала ”Борат” – небръснати подмишници, увиснали шкембета, повръщане и т.н. - какъв е отговора на задачата? Именно, какъв е смисълът на този филм? Защо съществува и коя е аудиторията му? Трябва ли да се хилиш на простотиите му или да се очароваш от романтиката на селската идилия? Дали да се разочароваш от тъпите бойни сцени или да се дивиш на добрата и нежна душа на главния герой. Да търсиш ли красивото у филма, или да се отвращаваш от мъжките цици и провисналия корем на Блек, лъснали голи в цялата им прелест?
За чисто техническите качества на филма като режисура, сценография и музика няма какво да се каже. Там са, ядват се, има някакъв стил, ама това е като да обявиш, че си сготвил манджа с грозде и не си я прегорил. Някой ще я яде ли дори в този случай?
Актьорската игра поне е пародийно забавна, но само донякъде. Защото на места е просто противна. Блек и Хектор Хименез (познат ви вероятно от кратката, но култова сцена в рокерската простотия с Джон Траволта “Wild Hogs”) правят интересно дуо в пълната си телесна противополжност. Останалите актьори са пълна посредственост и просто присъстват.
Изобщо, трудно е да се каже каквото и да е за този филм. Признавам, има си някои забавни моменти, но е трудно да се препоръча за гледане под какъвто и да е предлог. Може би ако сте луди фенове на „Бруно” и „Борат”, на испански кечисти или на католически манастири, бихте гледали и издържали до край това… нещо. В противен случай – дръжте се по-далече. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
