Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Архитектурни шедьоври: Дворецът на Дожите (статия) - Архитектура, История, Венеция, Италия
Архитектурни шедьоври: Дворецът на Дожите

Поредици: Архитектурни шедьоври

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, петък, 21 август 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дворецът на дожите, неповторим образец на венецианското изкуство, е шедьовър на средновековната архитектура. През IX век Венеция е търговски посредник между Изтока и Запада, което спомaга за нарастване на икономическия и просперитет и издигане политическия и престиж. Отражение на венецианското могъщество е величественият Дворец на дожите. Първата сграда, построена през 810 г. – укрепен замък с високи стени, кули, подвижни мостове и ров – изгаря по време на народното въстание срещу дожа Пиетро Кандиани IV. Дворецът е възстановен, но през 1106 г. отново е унищожен от пожар.

Въпреки, че се нарича Дворец на дожите, палатът бил резиденция не само на държавния глава на венецианската република, но и на правителството. През XII в. започва основно преустройство на Двореца по нареждане на дожа Себастиано Дзиани. Разрушени са стените, засипани са рововете, съборени са кулите. Венецианците издигат ново здание, което с нищо не напомня крепост. Необходимостта от мощни укрепления отминава, защото републиката разполага със силен флот, а и морето е надеждна защита. В продължение на почти три века венецианските майстори създават един необикновен архитектурен паметник, който не може да се сравни с нищо, строено преди него. Дворецът на дожите е чудо на средновековното строително изкуство. Умът и сръчните ръце на поколения венецианци претворяват един архитектурен парадокс и тържествуват над конструктивната логика – над леки ажурни аркади те изграждат масивната част на палата.

Дворецът на дожите е образец на венецианската готика. Изисканост и ефирност лъха от арките и лоджиите, покрити с мраморни ажури, от капителите с пищни растителни мотиви, от големите прозоречни отвори със заострени краища, от великолепно орнаментираните балкони и входове, от разкошната мраморна облицовка на стените.

Долната част на Двореца, опираща се на колони, е изградена от покрита галерия с аркади. Конструктивната и идейна натовареност се носи от трите най-големи главни колони, заемащи три от ъглите на сградата. Те символизират опорите на държавата. Над капителите им са изобразени скулптурни групи от Стария завет. Над долната галерия се простира открита лоджия с изискана аркада, увенчана с мраморна дантела. Ъглите на лоджиите са украсени със скулптурни групи, над които се извисяват фигури на ангели.

В покритата галерия са изложени множество статуи, представящи различни исторически личности, учени, символи на планетите, месеците, пороците и добродетелите и алегории на занаятите.

Горната част на палата представлява впечатляващ масив, прорязан от големи прозоречни отвори. Повърхността на Двореца е покрита с розови и бели плочки с геометрични фигури. Централната част е украсена от два балкона, от тях дожа се е показвал пред народа. Единият балкон е обграден от готически кулички със силно заострени върхове. Над балконите се извисяват скулптури, олицетворяващи Правосъдието и Венеция.

Главният вход на сградата е Порта делла Карта – истинско тържество на готиката. Украсата е изобилна и богато орнаментирана с мраморни дантели и позлата – шедьовър на венецианското изкуство. Великолепната врата е дело на Буон, изработена е в периода 1438-1441 г. Входът е обкръжен от статуи, символизиращи добродетелите. Над него е изобразен дожа Франческо Фоскари, донесъл редица победи на града, който коленичи пред крилатия лъв на Свети Марко. Покритата галерия Фоскари отвежда до вътрешния двор. Входът му, оформен като арка, е украсен богато с кулички, статуи и фронтони. До колонадата е разположена неголяма фасада с часовник. Вътрешният двор е обкръжен от двуредна мраморна аркада и е украсен със скулптури, най-впечатляващата е на херцога на Урбино, творба на Бандини. Два бронзови басейна-резервоари за вода, заемат централната част на двора. Венецианците и днес твърдят, че тук е най-добрата вода в града.

Към вътрешността на палата отвежда чудесен паметник от епохата на Ренесанса – Стълбата на Гигантите. Името произлиза от двете големи статуи на Нептун и Марс, дело на скулптура Сансовино. Те символизират господството на могъщата венецианска република по суша и море. На Стълбата се провеждали тържества, чествания и церемонии. Естествено, най-пищните били тези по увенчаването на дожа (той се избирал от най-влиятелните и богати семейства във Венецианската република).

Стълбата на Гигантите отвежда към лоджията и към блестящата Златна стълба, покрита с позлата. По нея можели да влизат в двореца само тези, чиито имена били вписани в “Златната книга”, съставена през 1315 г. В нея били отбелязвани ражданията, смъртта и браковете на венецианската аристокрация.

Многочислените вътрешни помещения на Двореца са богато украсени с дървени панели, великолепни позлатени резби, чудесни картини, рисувани от най-добрите венециански майстори.

На първия етаж са разположени съдебните кантори, Канцеларията и Морското управление, кабинетите на отговорниците по строителството и корабното оборудване. На втория етаж се намират Залата на Големия съвет, Избирателната палата и жилищните апартаменти на дожа. Третия етаж се заема от залата на Съвета на Десетте и от салона, в който са приемани чужди пратеничества. На последния етаж се намира залата за оплаквания, Залата на Тримата вождове и криминалната палата, там са разпитвали задържаните.

Най-голямото помещение не само във Венеция и в цяла Италия, но и едно от най-обширните в Европа е залата на Големия съвет, която заема цялото южно крило на палата. Размерите ѝ са наистина впечатляващи: дължината ѝ е 54 м, широчината – 25 м, височината – 15 м. Тук се провеждали заседанията на Големия съвет (в края на XV век той наброявал 2 600 души), ръководени от дожа в присъствието на Сеньорията. Нейните членове се разполагали на трибуните от двете страни на трона.

Залата е великолепно украсена. Над нейното декориране са работели най-големите венециански майстори. Центърът на тавана се заема от картината на Якопо Тинторето “Венеция, кралица на морето”. В овалите са разположени произведения на Якопо Палми Младши – “Венеция, увенчана от Победата, приема покорените от нея народи и подвластни градове” и Паоло Веронезе – “Апотеозът на Венеция”. Стената над трона на дожа и креслата на шестте члена на Малкия съвет е заета от огромната картина на Тинторето “Рай”. Специалистите твърдят, че тя е най-голямото маслено платно, с размери са 7 м Х 22 м.

От залата на Големия съвет посредством коридор се преминава в Изборната зала (залата на Жребия) – богато декорирана с позлата и резба. В най-горната част на стените са представени портрети на венецианските дожи. Тавана и стените са украсени с батални картини, изобразяващи победни за републиката битки. В залата се издига голяма триумфална арка, построена за посрещането на дожа Франческо Морозини, победител на турците в Пелопонес.

В залата на Колегията всеки ден под председателството на дожа се събирало правителството, за да решава важни текущи дела и да приема чуждите посланици. Таванът на салона е богато украсен с великолепни резби, дело на Франческо Белло и алегорични картини на Паоло Веронезе. Над трибуната е разположена творбата му “Венеция на трон”. Тази картина е своеобразен връх в творчеството на автора, таланта на Веронезе да композира и да смесва цветовете се проявява с пълна сила.

Върховният съд заседавал в залата на Съвета на Десетте. Това място предизвиквало основателен страх у венецианците. Тук се водела борба срещу политическите престъпления, контролирал се живота на гражданите, крояли се тайни планове, разглеждали се информацията на шпионите и донесенията. Печална известност имала разположената в съседната Зала на компаса “Лъвска паст”, в която се пускали доноси и съобщения. Украсата на двете зали символизира силата на Съвета на Десетте като висш съдебен орган и прославя мощта на републиката. Таванът на залата на Компаса се състои от три големи овала и 12 четириъгълника. Овалите са изпълнени с творби на Веронезе, но един от тях е празен. Той бил зает от картината “Свети Марко, обкръжен от светци”, днес тя е изложена в Лувъра. Плафонът на залата на Съвета на Десетте е бил великолепно украсен с орнаменти на архитекта Барбаро и с творби на Веронезе. Но част от тях се намират в музеите в Брюксел и вПариж. В залата днес са изложени чудесни портрети на всички венециански дожи, но мястото, на което трябва да стои портрета на дожа Фалиери е заето от празна рамка. Под нея има надпис, който гласи: “Това е мястото на Марино Фалиери, екзекутиран за измяна”.

С великолепие и разкош се отличава голямата Зала на посланиците. Чужденците трябвало да почувстват величието и могъществото на Венеция. Скъпоценните материали, използвани за украсата си съперничат с безценните художествени произведения, сред които се отличават четири големи платна на Тинторето.

От залите на Управление на законите и Управление на углавните дела, където се провеждали съдебните процеси, може да се мине по коридор, който се простира по Моста на въздишките до известния затвор Карчери, криещ не една страшна тайна. При едно свое посещение на Венеция лорд Байрон прекарал доброволно една нощ в затвора, за да преживее всички чувства, които изпитват затворниците там. Вероятно никак не му е харесало. Качери е изграден от големи каменни блокове и е покрит с оловни листове. Престоят в него е непоносим, особено при горещо време.

Мостът на въздишките, издигнат през 1602 г., е служил за преминаване на осъдените от Двореца на дожите към затвора. Нещастниците тежко въздишали, гледайки през решетките му за последен път Венеция. Външният вид на моста е много приветлив. Той виси над тесния канал и двата му края се опират в страните на палата и затвора. Плавната и мека линия на покрива му, увенчан с извита волутa, повтаря извивката на опорната арка. Прозорците му са запречени с декоративни решетки. Днес от моста посетителите се любуват на венецианската лагуна. А вечер от гондолите, преминаващи под него, се разнася мелодичния звън на китарите и омаята на италианските канцонети.

--
На илюстрациите:
1, 2. Дворецът на Дожите
3. Франческо Фоскари коленичи пред лъва на Свети Марко, покровител на Венеция
4. Вътрешният двор
5. Фасадата с часовника
6. Стълбата на гигантите
7. Залата на Големия съвет
8, 9. Интериор
10. Затворът






Допадна ли ви този материал? (20) (0) 12039 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.