Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Замъците: Дувър (статия) - Архитектура, История, Англия, Великобритания, Джон Безземни, Дувър, Ричард I Лъвското сърце, Уилям З
Замъците: Дувър

Поредици: Архитектурни шедьоври; Замъците

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, събота, 08 август 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дувър е една от най-големите английски крепости и една от най-старите в Европа. Разположена е в графство Кент, на брега на пролива Па дьо Кале (Стъпка от Кале) – най-тясната част от протока Ла Манш между Великобритания и Франция. Заради стратегическото си положение, още от древността замъкът си е спечелил прозвището “ключ към Англия”.

С невероятния си вид Дувърската крепост оказва силно въздействие върху наблюдателя. Могъщите стени, огромните кули ясно говорят за едно отминало време – сурово и бурно, но без съмнение обвито в романтичност и загадъчност. Отлично съхранените съоръжения на замъка са естествен декор за близо двадесет телевизионни и кинопродукции, сред които са “Хамлет “, “Лейди Джейн” и пр.

Крепостта е разположена върху прочутите Бели скали и още в доримско време тук са съществували военни укрепления, обградени с валове. След 43 г.сл.Хр. Дувър се превръща в римско пристанище. Построяват се крепост и два фара, които указват пътя към залива. От онази епоха е запазен единият фар, строен около 50 г.сл.Хр. След 600 г. градът и укрепленията опустяват. След около 400 години, по време на управлението на последния англосаксонски крал Харолд II към запазения фар е пристроена църква. Самият маяк променя ролята си – в онази епоха е използван като камбанария. Малко по-късно около църквата е направен ров.

На 14 октомври 1066 г., след победата над Харолд II в битката при Хейстингз, пътят на Уилям Завоевателят към Уестминстърското абатство минава през Ромни, Дувър, Кентърбъри, Съри и Беркшир. Още тогава вниманието на новия крал е привлечено от Дувър. Норманският историк Уилям Поатие пише: ”След това той (Завоевателят) се отправи към Дувър, в който според известията се беше събрала голяма войска. У англичаните, обхванати от ужас при неговото приближаване, не остана увереност нито в могъществото на крепостните стени, нито в числото на войниците... Докато гражданите се приготвяха да се предадат безусловно на милостта на победителите, норманите, жадни за плячка, запалиха града и скоро голяма част от него беше обхваната от огън. Уилям после плати ремонта и превземайки замъка, прекара осем дни в него, добавяйки нови укрепления.” Вероятно в този текст става дума за ремонта на саксонския форт, в чийто център се издигала църквата Света Мария Кастро.

Началото на формирането на съвременния крепостен комплекс се поставя при управлението на крал Хенри II Плантагенет, внук на Уилям I. В продължение на 10 години – от 1178 до 1188 г., под ръководството на архитекта Морис Инженера (Maurice the Engineer) се строи огромен донжон, както и външните укрепления на крепостта. Строителните работи костват на краля (и на поданиците му) немалката сума от 6 300 ф. стерлинги. Новите постройки са смятани за твърде старомодни още по онова време.

Хенри II не успява да завърши планираните строителни дейности в замъка. Делото му е приключено по време на управлението на синовете му - Ричард I Лъвското сърце и Джон Безземни, при който се извършват повечето довършителни работи. Този факт не е учудващ – от десетте години, през който е крал на Англия, Ричард I живее само шест месеца в кралството си, като през по-голямата част от управлението си той участва в различни военни начинания, включително и в Третия Кръстоносен поход, и по-късно е пленен от императора на Свещената римска империя Хенрих VI. След завръщането си в Англия (освободен е срещу фантастичния откуп от 150 000 марки, представляващ двугодишния доход на английската корона) кралят насочва усилията си към строежа на замъка Гаяр във Франция.

След възкачването си на престола Джон Безземни не проявява интерес към Дувър. Но когато през 1204 г. губи Нормандия, се преселва в крепостта, където по негова заповед издигат допълнителни жилищни и стопански постройки, подсилват се крепостните стени. Джон Безземни е един от най-непопулярните крале в английската история. Неудачната вътрешна и външна политика, както и политическия и фискален произвол на монарха предизвикват въстание, поддържано от рицарите, духовенството и гражданите. Като резултат от него кралят подписва Великата харта на свободите. Несмятайки да изпълни заложеното в документа, Джон привлича на своя страна наемници и започва системни атаки срещу баронските замъци. Благородниците търсят подкрепата на френския крал и принц Луи (бъдещият Луи VIII, Лъвът) предприема поход в Англия. През май 1216 г. се насочва към Кент, завладява Кентърбъри и Рочестър и през юли влиза в Лондон. Джон се укрепява в Дувър. По съвет на своя баща, Филип II, Луи обсажда крепостта. Отбраната се ръковoди от конетабълa на замъка Хюберт де Бург, първи граф на Кент, юстициар на Англия и Ирландия и един от най-влиятелните благородници на своето време (при управлението на англо-норманските крале и първите монарси от династията на Плантагенетите титлата юстициар се дава на главния политически и съдебен чиновник на кралството). Гарнизонът на крепостта се готви усилено за продължителна обсада и се запасява с продоволствие. Войниците на принц Луи успяват да вдигнат във въздуха стражевата кула и да разрушат вратата на крепостта. Защитниците запълват с дървета отворите в стената. Три месеца продължава обсадата на Дувър. На 14 октомври Луи подписва примирие и се завръща в Лондон. На 18 (или 19) октомври английският крал умира и през следващата година, след тежки поражения на сухопътните сили и флота, принца се вижда принуден да се завърне във Франция.

По време на управлението на Хенри III Дувър претърпява сериозни промени. Издигната е външна крепостна стена, зад която остават замъка, римския фар и църквата. При владичеството на Хенри VI Тюдор дувърските стени са укрепени отново, за да противостоят успешно на новите оръжия, които навлизат в армията. По време на Английската революция замъкът е в ръцете на кралските поддръжници, но чрез измама войските на парламентаристите го превземат. И това е една от основните причини Дувър да се съхрани токова добре до наши дни.

Нова реконструкция на крепостта се извършва по време на наполеоновите войни. Строителните работи се провеждат под ръководството на Уилям Туис. Създадена е системата от външни укрепления на Дувърската крепост. Построени са големите полубастиони, с цел да се осигурят допълнителни огневи позиции в източната страна на комплекса. Довършва се и донжона. При активното укрепване на Дувър и ролята, която му възлага английското командване, се налага квартируването на голям брой войници в крепостта и съхраняването на повече амуниции. Инженерното решение наистина е оригинално – на дълбочина от 15 метра навътре в скалите са издълбани тунели, в които се разполагат армейските жилища тип казарми. В разгара на войната тук живеят повече от 2000 души. Това са единствените за времето си подземни казарми в Англия. След войната в тунелите се разполага Службата за борба с контрабандата. В началото на Втората световна война, след близо 100 години, те отново изпълняват важна роля. Преустроени са в бомбоубежище, по-късно в тях се помещават команден център и подземна болница. През 1940 г. адмирал Бертрам Рамси ръководи евакуацията на френските и английските войски от тунелите на Дувър.

Планът на замъка Дувър има концентрична форма. В центъра му се издига донжон, обкръжен от два реда крепостни стени. Огромната кръгла кула на Дувър дълго време е едно от най-големите съоръжения в Англия. Височината на донжона е 25,3 м. Основата на кулата е правоъгълник с размери 29,9 нa 29,3 м. Стените са издигнати от здрав кентски камък, отвън облицовката е изпълнена с дялани камани от Кан. В центъра на всяка стена се издигат контрафорси. В зоната на контрафорсите дебелината на стените достига до 6,4 метра. Към северната и южната част на кулата водят извити стълби.

При североизточната и югоизточната стена са издигнати пристройки, от които започват стъпала, водещи към донжона посредством три пилона. Днес тези стъпала са покрити, но през Средновековието били открити, за да може да се улесни обстрелването им от донжона в случай, че неприятелски войски проникнат в двора на крепостта. Покривът над тях се издига през XV век, когато са преустроени и голяма част от прозорците на замъка. Слабото място на кулата е проход, който отвежда към приземния етаж. За да се подсили сигурността му, достъпът до него се пази от три врати, снабдени със здрави резета.

Стъпала отвеждат в параклиса, разположен на втория етаж на първия пилон. Продължават покрай ризницата и стигат до висящ мост, отвеждащ към втория пилон.

Зад третия пилон се разполагат караулните помещения и входа към главния етаж на централната кула, намиращ се в по-дебелата част на стената. Тук е изкопан и кладенецът на крепостта. Неговата шахта е достъпна само от главния етаж на донжона, което позволява да се черпи вода дори когато приземният етаж на кулата е в ръцете на неприятеля. Водата стига до по-долните етажи по оловни тръби, прокарани през дебелите стени.

Третият етаж е почти напълно зает от кралските апартаменти. Състоят се от спалня и голяма зала, разделени от преграда. Към салона отвежда стълба, вратата към спалнята се отваря в стената на залата. В по-дебелите стени е включена тоалетна стая и още едно помещение. Проход съединява тези помещения и ризницата на параклиса, заемащ горния етаж. Над залата е разположен напречно на кулата проход, който завършва с две тоалетни. Към втория етаж отвежда спирална стълба с конструкция, идентична с тази на горните части на донжона.

В долния параклис се влиза само от пристройката. На приземния етаж се намират няколко стаи и складове. В самия край на XVIII век са добавени и зъбчатите парапети на кулата, когато се надстрояват и масивните сводове от камък, за да поберат големите оръдия. Стръмните скатове на покрива не са претърпели промяна.

Вътрешният двор е обкръжен от стена, изработена от същия строителен материал, както и донжона. Четиринадесет квадратни кули са разположени по протежение на стените. Във вътрешния двор се влиза през две врати - северната, наречена Кралска и южната, известна като Дворцова. През XVIII век се построяват кули, защитаващи подстъпите към вратите, и висящи мостчета. Вратите били защитени със стражеви кули (барбикани), но до наши дни е достигнала само тази над северния вход. Барбиканите имали зъбчати парапети и били открити в задната си страна към двора. Кухнята се намирала в югоизточната част на вътрешния двор - тя, както и други постройки, разположени покрай стените, не са запазени.

Външните стени се строят при Хенри II и Джон Безземни. По време на наполеоновите войни тези стени са преустроени така, че да се използват за разполагане на артилерийски оръдия – Bell's Battery. През Средновековието стената била опасана от ров, който се защитавал от Авраншката кула. Първоначално тя е многоъгълна двуетажна платформа с по три бойници на всяка стена. Едновременно от нея може да стрелят към врага повече от 50 стрелци, без да се смятат тези, които заемат място зад парапета.

След обсадата през 1216 г. е зазидана повредената северна врата. В главен вход към замъка се превръща Вратата на Кастелaна, където живеел тогавашния управител – Хюберт де Бург. Основни конструктивни промени на външните крепостни съоръжения се извършват под ръководството на Уилям Туис. Издигат се четирите големи бастиона Horseshoe, Hidson's, East Arrow и East, за да се осигури допълнителна огнева мощ на източната страна на Дувър. На западната стена е издигнат Бастиона на Конетабъла. В северната част се изгражда открито полево укрепление, още едно се издига при Топовната врата.

Дувър се откроява сред английските замъци не само със страшния си и внушителен външен вид, но и с възрастта си - това е най-старата запазена крепост в Англия и една от най-старите в Европа. Днес замъкът е превърнат в музей, достъпни за посетителите са всички негови части, включително и прочутите дувърски тунели.

--
На илюстрациите:
1. Крепостта Дувър - общ изглед
2. Вътрешният двор
3. Стените на вътрешния двор
4. Римският фар и църквата Света Мария
5. Вътрешността на църквата
6. Крепостният ров
7. Кралската врата
8. Дворцовата врата
9. Запазенaтa стражева кула
10. Донжонът
11. Стълбата с подвижния мост в горната и част
12. Вратата на Конетабъла






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 7502 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.