Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Нестинарството (статия) - Мистика, Пътепис, Религия
Нестинарството

Автор: Здравко Минчев, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пътуването - удоволствие или очакване на целта изпълнено с досада?

Не знам как бихте ми отговорили на този въпрос, но за мен до преди време имаше само един отговор.

Като малък ходех по планини със семейството си. Качвахме се на нощния влак и след немалко часа (в моите очи часовете бяха хиляди), прекарани в смрадливи купета с неудобни седалки и свити в странни пози опитвайки се със сън да изгоним досадата, пристигахме на красиво място на което имаше какво да се види и какво хубаво нещо да се изпита. Когато пораснах, тръгнах да пътувам с приятели. Времетто минаваше по-бързо в приятни приказки, но смрадливата среда оставаше същата. Да спомена и въпроса, че значителна част от скромните ми финанси отиваше за път, а не за още една бира изпита с хубави хора в непознат град (примерно). Да не говорим ако се пътува сам...

Как се промени всичко?

"-Хайде да дойдеш с мен на рожден ден в София!" - предложи ми един ден една приятелка.
"-Хубаво, но нямам пари за път." - бе моят отговор.
"-Ами и аз нямам много..."

Така се роди идеята да тръгнем на стоп. Знаех ли аз, че това ще промени живота ми.

На сутринта бодри и свежи бяхме на магистралата вдигнали палец в посока София. Качи ни шофьор, който малко обикаляше, но отиваше в София, та ние пообиколихме с него. Знаете ли с какво заменихме досадното пътуване в миризлив влак? След щастливо объркване на пътя, видяхме малки селца сгушени в полите на Стара планина, които бяха запазили българския дух в дивия му необработен вариант. Удоволствие бе да гледаме грубите лица на селяните, които ни оглеждаха с интерес, когато ги питахме за пътя. Човекът, който ни взе се оказа билкар и ни разказа неща за билките в България, които надали можехме да научим от другаде. Видяхме фабрика за обработка на билки и се наслаждавахме на аромата купища сушащи се корени.

От тогава до сега съм изминал над 10 000 киломентра на стоп из цяла България, видях места и хора, които вие, пътувайки с влак или автобус, не ще видите никога. Друга форма на транспорт аз вече не признавам.

Покрай тези си пътувания срещнах много пътешественици. Искам ясно да разгранича пътешественика от туриста. Туриста го водят да види нещо, за да му вземат парите. Туриста е стока. Пътешественика пътува без екскурзовод и посещения по график. Пътешественика има нюх, благодарение на който намира качествени хора и събития, където не се говори за пари, а за творчество и дух.

" Магията на Странджа планина" или "Разходи се по въглените!"

Странджа планина е една от най-малко известните планини в България. Въпреки, че не е висока и е лесно проходима, тя е успяла да скрие в себе си ценни тайни. Една от тях е нестинарството.

Има много легенди относно възникването на нестинарството. Една от тях гласи, че когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. Но за да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогав един момък не само че прескочил огъня, но почнал да играе в него. Тогава Бог казал:"Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена.

Друга легенда разказва за странджанската девойка, чиято красота омагьосала сърцето на един турчин. Дни и нощи той я следял и уговарял да стане негова, но тя не желаела да остави българското и да се ожени за турчин. Накрая му рекла, че ще бъде негова само ако той изиграе танц с нея в огъня. Влязла тя сред жаравата и започнала да танцува, а турчина не могъл да се престраши и засрамен си тръгнал от селото.
Всяка година на 3-ти юни в село Българи се чества празника свети Константин и Елена и като част от празнеството нестинари танцуват върху жарава.

Първото, което видях на влизане в селото, бяха тълпи туристи, десетки автобуси и много повече коли. Шофьора който ни бе взел от Царево се принуди да паркира извън селото, тъй като вътре в него нямаше никаква възможност.

Обикалях из селото чудейки се какво правя там, защото отдавна зная, че където има много туристи няма нищо стойностно, но постепенно започнах да забелязвам усмихнати лица на пътешественици. Тези хора се отличават ясно сред тълпите туристи. Бързо бях насочен към поляна извън селото, където бяха опънати множество палатки и бе запален огън, около който се въртяха бутилки и се говореха весели приказки. От време на време пристигаше по някой нов човек и винаги се намираше някой, който да го посрещне с реплики от типа на "Хей, аз те познавам! Видяхме се като стопирах към Пловдив миналия месец."

Разказвайки си различни случки и споделяйки за интересни места, заслужаващи си да се видят не усетихме кога мина времето и настана време за нестинарските танци. Когато пристигнахме на центъра на селото, огъня тъкмо бе изгорял и нестинаря разстелваше жаравата.

Нестинарския ритуал е много сложен и дълъг и започва още в четвъртъка преди 3-ти юни. На самия ден на празника обредните действия започват от сутринта и засягат всичко: от иконите до дрехите. Кулминацията на празника - ходенето по жарава, също има много особености. Както ни разказа един дядо от селото, нестинарите преди да влязат в огъня си измиват ръцете с жарава, вземат иконата, целуват я и държейки я високо над главите си влизат в огъня. Това не бе направено на празника. Като цяло възрастните хора бяха разочаровани от представянето на нестинарите. Разказваха истории за нестинари от предни години и как всяка година нещата били "все по зле и по зле". "Тея днешните се интересуват само от парите от туристите!" - протестираше един човек от селото.

Въпреки това настроението ни остана високо и завършихме вечерта с бутилки в ръце в нашия лагер извън селото. Музикантите не бяха малко и дълго се наслаждавахме на ритъма на няколкото тарамбуки.

Заспах под открито небе, опакован в чувала си и радвайки се на гледката на огрените от луната странджански върхове, издигащи се от морето от развълнувани облаци.

Здравко Минчев

---
Разпитах местните хора за нестинарството и те ми разказаха, че този празник на 3-ти юни в село Българи се прави само за туристите. Ако искате да видите нещо истинско, отидете там на 21-ви май, или обиколете съседните села (примерно Кости), където празника продължава след 3-ти юни.

Не пропускайте и да обиколите околностите на село Българи. Ще усетите духа на девствените гори, дълбоките дерета и красивите гледки. Ще опитате от водите на множеството чешми и извори около селото, чиято вода се говори, че е свещена. Не пропускайте и да си поприказвате с местните хора. Има какво интересно да ви кажат.

Повече информация за нестинарството можете да прочетете на http://library.thinkquest.org/C0130033/index.html

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2887






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4516 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.