|
Сивостен :: Sacred Oath - Sacred Oath (2009) (ревю) - Метъл, Пауър метъл, Хеви метъл, Sacred Oath, Нови албуми
 | |
 Sacred Oath - Sacred Oath
2009, Angel Thorne Music
Line-up:
- Rob Thorne - lead vocals, guitars
- Kenny Evans - drums
- Bill Smith - guitars
- Brendan Kelleher - bass
Tracklist:
1. Paradise Lost; 2. Blood Storm; 3. Voodoo Dolls; 4. Counting Zeroes; 5. High and Mighty; 6. Sacred Oath; 7. Caught in the Arc; 8. Buried Alive; 9. What the Dark Will Undo; 10. Hunt for the Fallen Angel
Не е много обичайно четвърти албум да носи името на самата банда. Това обикновено е запазена територия за дебютите или дори демотата, и на пръв поглед може да бъде даже малко объркващо. Всъщност, Sacred Oath са създадени още през далечната 1985 г., а през 1988 г. издават първата си тава - "A Crystal Vision", който се смята за един от изключително добрите представители, макар и не чак емблематични, за класическия американски хеви метъл от втората половина на осемдесетте години.
Бандата обаче се разпада още същата година заради творчески противоречия, за да се събере отново двадесет години след основаването си - през 2005, когато презаписва и преиздава дебютния си албум под името "A Crystal Revision". Проблемите видимо също са загърбени, тъй като от този момент нататък американците са изключително активни, като през последните три години неизменно издават нови записи - два студийни и един концертен, записан по време на европейското им турне.
Самият им стил, за сметка на това, се е запазил напълно в традициите на осемдесетте, което без съмнение би зарадвало любителите на класиката в жанра. Близо едночасовата тава на Sacred Oath е точно това, което би могло да се очаква от хеви ветерани, пък дори и през по-голямата част от времето да не са били на сцена - здрав, не твърде бързотемпов и не твърде сложен в музикално отношение метъл, граничещ все пак на места с пауъра, благодарение най-вече на високите вокали на фронтмена Роб Торн. Въпреки добре познатото като звук изпълнение обаче, десетте парчета в "Sacred Oath" са доволно разнообразни, което винаги е било голям плюс за тава в този стил. А не може да се пренебрегне и солидната техника на членовете на бандата - както двамата от оригиналния състав, така и новите лица.
И все пак, въпреки всичките си положителни качества, едноименната тава на американската група до известна степен страда от абсолютната си типичност. Клише е прекомерно силна дума, още повече че има доста интересни рифове, но сродни неща сме слушали твърде много през годините, и очарованието някак си отдавна не е толкова силно. Албумът е безспорно добър, но за съжаление омръзва относително бързо. Но, ако сте любители на класическото хеви - съвсем спокойно си заслужава няколко изслушвания. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
