Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Архитектурни шедьоври: Операта в Сидни (статия) - Архитектура, История, Австралия, Йорн Утсон, Опера, Сидни
Архитектурни шедьоври: Операта в Сидни

Поредици: Архитектурни шедьоври

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 03 август 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Операта в Сидни е една от най-известните и емблематични сгради, строени през XX век. Тя е единствената, издигната през последното столетие, която застава редом с такива велики архитектурни символи като Биг Бен, Статуята на Свободата и Айфеловата кула. Наред с Тадж Махал и Света София това здание принадлежи към висшите културни достижения на човечеството за последното хилядолетие. През 2007 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. В нея се реализират театрални, балетни, оперни и други музикални продукции. Тя е седалище на Операта на Австралия, на Театъра на Сидни и на Симфоничния оркестър на Сидни. Ръководството и е в ръцете на Opera House Trust, публичен организъм под контрола на Министерството на изкуството на Нов Южен Уелс.

Театърът e разположен в градския залив върху нос Бенелонг Пойнт. Първоначално на това място се издигал малък форт, а по-късно и трамвайно депо. Намира се близо до пристанището и до моста Харбър Бридж. До построяването на Операта този мост е сред най-големите забележителности на града. Наистина, Харбър Бридж заслужено се радва на голяма слава. Дължината му е 1150 м, разстоянието между съседните арки - 503 м, разстоянието между най-високата точка на конструкцията и повърхността на водата е 135 метра - истинско архитектурно чудо.

Създаването на Операта, станала по-късно символ на цяла Австралия, се осъществява много трудно. Мъките, които съпътстват строителния процес са не само от технологично естество. Около финансирането на строителството, конкурсния подбор на проектите и дори по вариантите за използването на отделните зали, се разгарят такива страсти и стълкновения, че някои дори прерастват в истински политически скандали.

Как започва всичко? През 1947 г. английският диригент Юджин Гусенс, директор на Музикалната консерватория, предлага на гражданите на Сидни да построят оперен дворец. Вероятно самият автор на тази чудесна идея не си е представял как ще се развият събитията, на своята идея той придава само културологично значение. Убедителната реч, произнесена по радиото, предизвиква активността на гражданите и не след дълго е създаден Комитет за поддържане на идеята за построяване на оперна сграда. На 17 май 1955 г., правителството на щата Нов Южен Уелс дава разрешение да се реализира идеята, но при условие, че за строителството не се използват държавни средства.

През първата половина на XX век Австралия не е богата страна и сумата от 7 милиона долара, на колкото се оценява първоначално проекта, е непосилна за държавния бюджет. Една част от парламентаристите има негативно отношение към предложението на Юджин Гусенс, дори един от депутатите на всеослушание нарича бъдещия театър “дом за танцувални забави и песньовки”, което напълно обяснява нежеланието на правителството да слуша за “неоправдани разходи на бюджетни средства”. “Нека гражданите, любители на хазарта, да дадат парите си не на шмекерите на улицата, а на Фонда за строителство на оперен театър в Сидни” – това мнение на премиер-министъра на Австралия става решаващо за определяне начина за набиране на нужните средства. Организира се “Театрална” лотария, която осигурява необходимите пари за започване на строежа.

Гусенс не само, че дава идея за създаването на опера в Сидни, но и упорства по въпроса къде да се разположи тя. Диригентът настоява сградата да се издигне на полуостров Bennelong Point, в пристанището на Сидни. Това е в пълно противоречие с мнението на премиер-министъра Кейхил, който желае новата постройка да се намира в близост до железопътната гара в северозападната част на града. Benelong е малко полуостровче, наречено на името на аборигена, осъществявал контактите между местните жители и командващия на флота и първи губернатор на Ню Уелс Артър Филип.

Конкурсът се обявява на 13 септември 1955 г. Наградата от 100 000 долара привлича 880 заявки от 45 страни. До финала са допуснати 233 проекта от 32 държави, които са оформени в съответствие с изискванията на организаторите. Критериите включват определен минимум от голяма зала с капацитет от около 3000 места и малка зала с около 1200 места. Всяка от тях трябва да разполага с необходимото пространство за големи оперни постановки, оркестрови концерти, различни видове представления, за провеждане на конференции, събрания, срещи и т.н.

Но и след това значително съкращаване на броя на участващите, изборът не е никак лесен. Още повече, че в последния момент вдъхновителят на начинанието диригента Юджин Гусенс, председател на изборната комисия, се скарва с правителствените представители. Малко по-късно е обвинен в контрабанда на порнографски материали. При проверка на австралийското летище в багажа на музиканта са открити предмети на “черна магия”, включително и каучукови маски с форма на полови органи. Но истината за тези вещи няма нищо общо с отправените обвинения. По време на престоя си в Сидни, Гусенс посещава сбирки на любители на черна магия. Музикантът заявява, че е жертва на шантаж, и че ритуалните принадлежности са подхвърлени. Той не само е глобен с голяма сума, но е принуден и да подаде оставка като диригент на Симфоничния оркестър на Сидни и да се върне в Англия.

След скандала на поста председател на комисията е назначен американецът от финландски произход Ееро Сааринен, наричан “последният велик американски архитект”. След запознаването с конкурсните материали, новият председател спира вниманието си на проекта на датския архитект Йорн Утсон, чиято работа е интересна, смела и изпълнена с новаторски архитектурни елементи. След обявяването на победителя през 1957 г., на преден план излиза проблемът за претворяването на идеите на младия датчанин в реална сграда. Най-интересното е, че Утсон разработва своя проект без да е бил никога в Австалия, използвайки снимки на Сидни. В основата на проекта лежат архитектурните традиции на храмовете на маите и ацтеките, които автора разглежда при пребиваването си в Мексико. Години по-късно той споделя, че идеята за необикновения покрив е почерпил от разрязан портокал.

През юли 1964 г. Йорн Утсон споделя: “В основата на проекта на Оперния театър лежи желанието да изведа хората от света на ежедневната рутина в света на фантазиите, който обитават музикантите и актьорите.”

На пръв поглед идеята на автора е несложна. Комплексът трябва да се състои от платформа, в която да се “врежат” две амфитеатрални зали. Над конструкцията трябва да се издигат леки бели арки-раковини, които да придават на съоръжението въздушност и неповторимост. Но този проект поставя ново начало в архитектурата на XX век.
Строителните и довършителни дейности се извършват на три етапа. През първия, от 1959 до 1963 г., се издига подиума на сградата. От 1963 до 1967 г. се строят външните сводове и по време на третата фаза, от 1967 до 1973 г., се извършват дейностите по вътрешното оформление. По предварителни планове сумата, необходима за строителните работи е 7 милиона долара, крайната сметка обаче е многократно по-голяма.

При завършването на Операта се изчислява крайната стойност на вложените средства и те надхвърлят повече от 14 пъти първоначално предвидените. В трите етапа вложените средства се разпределят приблизително по следния начин - в първия се влагат около 5,5 млн. долара, във втория – около 12,5 млн. долара, третият поглъща най-голяма сума – 56,5 млн. Екипирането на сцените, осветлението и органа струват около 9 млн., допълнителното оборудване - още 16,5 милиона долара. Така общата сума достига стойност около 102 милиона долара.

Работата над фундаментите започва през 1959 г. и 4 години по-късно е завършена основната част от зданието. Най-сложно се оказва построяването на покрива. До този момент в света не е построявано нищо подобно. Покривната конструкция се състои от 2000 бетонни секции, облицовани с керамични плочки. Разбира се, тази забележителна конфигурация не се създава изведнъж. Строежът е съпътстван от многобройни разногласия. Най-сериозните се отнасят до издигането на стрехите на покрива, първоначалният проект е основно преработен. Положението се усложнява и от факта, че по-голямата част от строителните материали не се произвеждат в Австралия и се налага техния внос, което многократно увеличава разходите. Налага се привличане на нови средства – търсят се инвеститори, предварително се продават части от вътрешната площ на Операта. Това води до постоянно променяне на началната концепция.

Безкрайните спорове за това как трябва и как е правилно да се строи тази необикновена сграда, как да се планира строежа на основната площадка, какви материали да се изберат и пр., както и финансовите несполуки, и ясно изразеното недоверие към автора, карат Утсон да подаде оставка през 1966 г. Архитектът е толкова огорчен и наранен, че не взема участие в официалното откриване на Операта на 20 октомври 1973 г., състояло се в присъствието на кралица Елизабет II.

Първоначалният проект се преработва многократно. След напускането на Йорн Утсон с ръководството на строителството се заемат четирима австралийски архитекти, считани за едни от най-добрите в страната. С помощта на компютри и специални алгоритми започва изчисляването на начините за намаляване на грешки и разрешаването на технически проблеми по строителството на бетонните платна на покрива. Става ясно, че големите “корабни платна” не могат да се конструират и изпълнят така, както са замислени от Утсон. През 1967 г. покривната конструкция е завършена, но остава огромното вътрешно пространство, на което трябва да се придаде съответния вид и форма. За цялостното строителство и оформяне на зданието са нужни 14 години.

Операта е сграда с радикално новаторски дизайн. Състои се от голям брой панели, които наподобяват сглобяеми черупки (раковини), които формират сводовете на структурата. Съоръжението е разположено на площ от 1,8 хектара. Дължината му е 183 м., в най-обширната му част широчината е около 120 м. Опира се на 580 стълба, закрепени на дълбочина 25 м. под морското равнище. Сградата се захранва с електрическа мощност равна на консумацията на един град с 25 000 жители. Електричеството тече по 645 км. кабели.

Покривът е облицован с 1 056 000 плочки в бяло и бежово, произведени в Швеция. В ясните слънчеви дни те блестят с преливащите се цветове. Гледани от далече изглеждат бели. Изработени са така, че да се самопочистват, но се налага и периодично почистване, поддръжка и подмяна на облицовката.

Какъв е резултатът от строителния "маратон”? Удивителен бетонен покрив, приличащ на гигантски издути от вятъра корабни платна. Тежестта от 161 000 тона се издига на 67 м. височина над масивния цокъл на театъра, сякаш изплува от морската шир. Формата на покривната конструкция не обезпечава нужното за концертна зала равнище на акустика, затова вътрешните елементи са изработени от дървени панели, отразяващи звука. По време на представления, за подобряване на качеството на акустиката, от тавана на сцената се спускат звукоотразяващи екрани от органично стъкло.

В архитектурната конструкция на Операта се разграничават три зони: покрив, цокълен етаж, където са разположени служебните помещения и оборудването, и множество концертни и театрални зали с обединяващо ги фоайе.

Двете големи групи покривни арки се издигат съответно над Концертната зала и над Оперния театър. Останалите салони имат като покрив групи от по-малки сводове. Формата на черупка е избрана , за да се олекоти вътрешната структура. Издига се от ниските части на входа, върху зоните за зрителите до най-високите ложи.

Една група много по-малка от системата на черупките се намира от страната на входа, монументалното стълбище и ресторанта Бенелонг. Макар че тези структурни елементи на Операта да се наричат “черупки”, по своето естество те не са сводове в пълния архитектурен смисъл на думата, по-скоро са панели, чиято задача е да поддържат необикновената конструкция със система от сглобяеми ребра.

Интериорът на сградата е изработен от розов австралийски гранит, добит в района на Тарана, облицовките са от дървен материал и фурнир от Нов Южен Уелс. Стилът на оформяне на вътрешните пространства е известен като “космическа готика”.

В числото на театралните зали се включват Концертната зала с 2 679 места. В нея е разположен великолепният орган на Операта. Това е най-големият механичен орган на планетата, състоящ се от 10 500 тръби. Завесата на сцената, наречена “Завесата на Слънцето и Луната”, е създадена по проект на австралиеца Коберн и е изработена във Франция в стила на килимите от Обюсон. Това е най-голямата завеса в света. Всяка от двете и половини има площ от 93 кв.м.

Втората по големина зала в сградата е Оперният театър с 1 547 места. Това е главното място на "действие" на Оперното дружество на Австралия, а също така е използвано и от Австралийското балетно дружество.

Залата на Драматичния театър (с 544 места), Музикалната зала, с 398 места и Театралното студио (364 места) са по-малките салони на Операта.

Сградата е многофункционална - освен за театрални, балетни и оперни представления, зданието се използва и за други дейности: сватби, празненства, конференции. За тези прояви са предвидени по-малки зали, ресторанти, кафенета, книжарница, зали за репетиции, съблекални и гримьорни, административни кабинети, “зелена зона” за артистите и персонала (включва бар, трапезария и зала за почивка), етаж с технически средства, уреди, климатични, електрически и други инсталации, поддържащи дейностите в сградата. Общо в Операта се наброяват над 800 отделни помещения и зали. Сградата разполага с над 2 200 врати.

През 2006 г. е открито ново крило на Операта. Допълнение към екстериора на Операта е пасаж с дължина 45 м, облицован с гранит, изпълнен по проект на Йорн Утсон. Архитектът, носител на наградата "Прицкър" (2003 г.), считана за еквивалент на Нобеловата награда в областта на архитектурата, не присъства и на това тържество.
Въпреки, че има и своите върли противници, Операта в Сидни е несъмнено един от архитектурните шедьоври на нашето време, една от основните забележителности и най-известния символ на Австралия. Тя не прилича на нито една друга сграда. И е напълно обясним факта, че е единствената постройка от XX век, която влезе в Списъка с новите 21 чудеса на света.

--
На илюстрациите:
1. Операта и мостът Харбър Бридж
2. Операта в Сидни
3. Йорн Утзон с макета на Операта
4. Детайл от екстериора
5. Детайли от покрива
6. Изглед от юг
7. Детайли от фасадата
8. Елементи от бетонните “ребра”
9. Салон Утсон с гоблен, изработен по проект на архитекта
10. Концертната зала с органа






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 8925 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.