|
Сивостен :: Хипитата и контракултурата (статия) - Хипи култура
 | |
 Преди да започна да разказвам повече за хипитата, е добре са уточня една идея, която характеризира хипитата, както и други бохемски групи. Това е контракултурата.
Трудно може да се даде кратко определение за контракултура. Контракултурата е съвкупност от идеи и действия, които имат за цел да променят определени широкосподеляни от обществото идеи. От една страна имаме противопоставяне на определени ценности и норми, а от друга-желание за промяна на тези ценностти, както и на цялото общество. Като контркултурно действие може да бъде онова действие, при което с мирни средства има демостриране на:
1. Несъгласие с определени норми и схващания, като тези норми и схващания са приемани като универсално истинни сред мнозинството членове на обществото. Така например преди да се появят идеите за равнопоставеност между мъжете и жените се е смятало, че жените стоят по-ниско от мъжете (поне от края на матриархата насам). Контракултурно действие е миналото е било една жена да носи панталони, да пуши цигари, да играе билярд и всякакви подобни действия, с които изразява несъгласие с идеята, че жените са по-низши същества. Интересен е подхода на феминстка група от Нидерландия от началото на 70-те години: група жени ходят по улицата като в същото време подсвиркват и пощипват мъжете, с които се разминават.
2. Демонстриране на алтернатива. При контракултурата несъгласието с определени норми и схаващания е придружено с демонстрирането и правенето на съвършено нови неща, които са алтернатива на настоящите ценности. Така например контракултурната алтернатива на консуматорското общество е създаване на комуна, в която членовете потребяват според определни от самите себе си нужди, не използват пари в замяна на определени стоки и споделят свободно храната си. Контркултура например на расизма е правенето на някакво събитие, където се събират хора от всички раси, или пък в САЩ това е участието на бели в движението за граждански права. Холандските феминистки пък са искали да покажат и идеята си за равнопоставеност на жената с мъжа, а не само като обект за сексуални забавления.
 В контрaкултурата има залегнала една основна идея: че обществото, в което живеем, не е съвършено. Още повече, според много хора настоящето общество е болно и най-малкото има нужда от лечение. Лечението ще стане чрез промяна на някакви обществени стереотипи като расизъм, сексизъм, разрушаване на околната среда, агресията срещу други страни и народи, идеята, че бедните и гладуващите в развиващите се страни си заслужават съдбата, идеята за надмощието на мъжа над жената, робството, дори и това в съвременния му вариант и т.н.
Нагледен пример за това е филмът Цайтгайст. Авторите на този филм откровено заявяват, че смятат обществото в което живеят, за тежко болно и вероятно това е мотивацията за правенето на този филм.
Трябва да се отбележи, че хипитата не смятат всички сфери от обществото за тотално прогнили и нуждаещи се от промяна. Досега не съм срещал някое хипи да отрича например ползата от образованието. Има много критици на съществуващата образователна система, но никой от тях не смята, че младежите нямат нужда от образование. Подобно е и с масовото здравеопазване и развитието на медицината, или пък т.нар. зелена революция, с която става възможно изхранването на много хора от развиващи се държави.
Понятието за контракултура ще ни помогне да разберем защо в различните страни хипитата понякога са различни. Причнитата е проста: в различните страни съществуват различни широкоприети обществени норми. Т.нар. мейнстрийм във САЩ е за войната във Виетнам, фактите сочат, че мнозинството американци и политиците в САЩ (поне до 1968 г. и т.нар. Офанзива Тет) подкрепят войната. Съответно в САЩ хипитата са срещу тази война, или иначе казано, те плуват срещу течението. В т.нар. социалистически страни обществената нагласа по въпроса за войната не е ясна, но пък всички медии, партии, обществени младежки и пенсионерски организации са против войната. Така че за хипитата там войната във Виетнам не е тема за разговори и обсъждания. В Западна Европа и Северна Америка се обръща повече внимание на опазването на околната среда, сексуалната свобода и алтернативните начини на живот. В Швеция например, в началото на 60-те години обществото е консервативно спрямо сексуалната свобода, и поради това тамошните хипита полагат усилия към разкрепостяването и либерализацията в тази сфера на човешкото съществуване. Това става по различни начини: от публикуване на статии в определени списания, печатане на книги, предавания по телевизията и се стигне да правене на секс на обществени места. Въпреки, че последното е противозаконно. Така и в САЩ действията срещу войната във Виетнам са различни: от гневни протести до хитроумни действия за провокиране на общественото съзнание като например да се окачи знамето на Северен Виетнам върху паметника насред оживен централен площад. Или да се организират хепънинги в парка, в които се застъпва любовта като противовес на войната.
 По този въпрос е интересно да се отбележат разликите между хипитата в Западна Европа и хипитата в социалистическите страни. Или образно казано, като видим накъде тече реката на мейнстийма, то да видим в какви посоки плуват хипитата срещу течението.
В Източна Европа хипитата с прозападно настроени. За тях Западна Европа (или "Западът") е мястото, където има свобода, и тази свобода е не само икономически или политическа, но и свобода на самоизразяване и себеизява. Малко соц-хипита изразяват някакъв критицизъм спрямо западния свят. По-скоро те с удоволствие слушат западните рок-групи и техните соц-аналози, гледат безброй пъти западни филми (кой ли хипар у нас не е гледал филма "Коса"?) и, естествено, слушат радио Люксембург и емисиите на всички "подривни" радиостанции.
В Западния свят хипитата са антиконсуматорски настроени. "Едноизмерният Човек, изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество" от Херберт Маркузе е популярна сред хипитата в Западна Европа. В Източна Европа тази тема не е сред любимите на хипитата. Тъй като в соцлагера от една страна няма консуматорско общество , а от друга страна е мейнстрийм сред партийните и комсомолски издания да се критикува капиталистическото общество като консуматорско. В тази сфера реките на обществените нагласи текат в различни посоки, и съответно хипитата плуват в различни посоки срещу течението на своите си реки.
В Западна Европа на почит са и книгите на Тимъти Лиъри и "Дверите на възприятието" от Олдъс Хъксли. В соц. страните тези книги просто ги няма или са достъпни на младежи, чиито родители отвереме-навреме ходят отатък Желязната завеса и успяват да донесат някоя книга. Но като си помисли човек, по туй време малко от хората носеха книги от Запада, май повече се наблягаше на купуването на сервизи "Дуралекс", шоколадови яйца, дънки и шоколади "Тоблерон". Кой каквото смята за ценно...
Подобна е ситуацията и с религията. В Западния свят повечето хипита презират организираното християнство. От християнството един от любимите персонажи на хипитата е свети Франциск, който се е отрекъл от притежаването на каквото и да е. Но няма западно хипи, което да посещава църковните служби и да споделя християнските ценности. В Източна Европа ходенето на църква става привлекателно за хипитата, тъй като пропагандата в соц. страните е насочена и срещу църквата. Сега как да не ходи един хипар на църква, при условие че навсякъде комсомола и ОФ организират кръжоци по атеизъм? Както и в България, така и в Полша, ГДР и останалите соц.страни доста хипита посещават църковните служби и се интересуват от религия. До преди десет години в Богословския факултет на СУ цареше определено хипарско-интелектуален дух. А в ГДР през 70-те години почти всички хипита посещават евангелистките църкви. ЩАЗИ например е заснело със скрити камери служба в евангелистка църква, на която присъстват около 3000 младежи с дълги коси и бради. Тези младежи не само слушат пастора, но и шумно го аплодират по време на прповедта му, подобно на рок-концерт. Затова не е за чудене, че доста от соцхипитата носят различни християнски символи, например дървено кръстче.
Интересното е, че в Източна Европа хипитата клонят към бунтарство спрямо съществуващата комунистическа система посредством методи, с които властта и службите за сигурност често не знаят как да ги окачествят. Или биват определяни като хулигански прояви, и в същото време доста от мислещите хора схващат изявите им като изтънчена подигравка с властта. В един момент настроенията на хипитат срещу съществуващия ред се превръщат във всекидневно правене на малко или много неодобрявани от властта и изобщо от обществото неща. Тоталитарния ред поражда и подобна тоталитарна реакция: постоянно демонстриране на своето различие и нежелание да се върви в желаната от властите и обществото посока.
Със кофи ми наливаха в главата формули и уравнения,
а аз пъкгледах да изкажа оригиналното си мнение.
"Аз", "Ер Малък"
 Подобно е и едно от посланията в любимия на много хора от соц.страните филм "Плешивото куче" (Kopaszykutya), 1981. Музикантите имат група, чиито текстове са анти-поп и засягат социални теми, групата няма никакви възможности за изява, но и всекидневното им поведение е в пълен разрез с идеята за "комунистически морал". Членовете не само са привърженици на рокендрола, но и на свободната любов и правенето на неприемливи за останалите неща. Като да си измият чорапа като си тикнат стъпалото в тоалетната и да пуснат водата... Нещо, напълно неразбираемо за едно западно хипи.
На много от западните хипита идеята за пътешествие в из Азия е привлекателна, тъй като в тези култури те откриват алтернативата на западното консуматорско, консервативно и еснафско общество. Културната революция на Мао е изглеждала добър опит за пречистване на обществото чрез отстраняване на консервативните елементи от ключовите места в обществото. Лозунгът с трите М (МММ- Маркс, Мао и Маркузе) е бил наистина вдъхновяващ за тях.
Докато в Източна Европа на никое хипи не би му хрумвало да възхвалява Карл Маркс около лагерния огън, тъй като другарите му ще го вземат за побъркан в най-добрия случай. Няма начин да си привърженик на контракултурата в Източна Европа, и в същото време да превъзнасяш Маркс и Енгелс, чиито портрети се мъдрят по стените на всички важни соц. институции.
По този въпрос е интересно да се запишат и сравнят спомените на участниците в Международния фестивал на младежта и студентите, София 1968 г. Вероятно доста соц. участници да се чудили на младежите от Западна Европа "Абе тези наистина ли се кефят на Маркс?". Затова не бива да ни учудва факта, че хипита, или хора с подобни възгледи, след 1990 г. масово се записват в СДС, която си е откровено дясна партия. Спомнете си, че през тези години СДС беше пълна с хора с бради и ризи тип рубашки. Нещо, което е абсурдно в очите на едно западно хипи: някакви хипита сипматизират на десницата! Найн, Но, Ний, Невър! А от другата страна са комформистите-младежи, симпатизиращи на БСП. В това отношение нещата изглеждат като да са напълно надолу с главата, но с оглед на идеята за контракултура те са си съвсем нормални. Изобщо анализа не би трябвало да ни затрудни: накъде сочи официалната пропаганда и след дефинирането на посоката й - хипито плува срещу течението.
 Трябва да се отбележи, че хипи-контракултурата в Източна Европа има и още един аспект. Тъй като откритото противопоставяне срещу властта е опасно, то се възприема сарказма и хумора като елемент от контракултурата. Така например една рок-група измисля песни с общо взето не особено смислени текстове, прави концерти, младежите масово ги посещават. В този случай идеята е да се говори (пее) на език, който е разбираем само за младежите, но не и за застаряващите мозъци на партийните функционери. Кой например би се сетил, че песента "100-150" на "Контрол" е посветена на един старшина от казармата? И може да се тълкува като саркастична спрямо комунистическата обществена система?
Видях аз щастието беше
Сто, сто и петдесет кила,
На двора весело квичеше,
А после скочи във калта
"100-150", "Контрол"
или
Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани -
Тигри, зайци, кокошки, коне –
Различни породи, жени и мъже.
"Не умирахме от щастие", "Контрол"
П.П. Музикантите от "Контрол" не са се определяли като пънк-група както се твърди във википедията. Но смесването на различните младежки и музикални течения също е типично за соц. страните, където има метъли с хипарски идеи.
Идеята за контракултурата е един от заветите на хипитата. В ден днешен много от младежите по целия свят смятат, че обществото има нужда от лечение и промяна. Това е посланието на много от съвременните екологични, феминистки, антиглобалистки и социални движения. Да се говори не само за хубавите неща, но и за това какво лошо става около нас. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
