Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Series. Star Trek: Voyager (ревю) - Джери Тейлър, Майкъл Пилър, Рик Бърман, Научна фантастика, Приключенски, Сериали, Гарет Уанг, Джениф
SciFi Series. Star Trek: Voyager

Поредици: SciFi Series

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 24 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В Стар Трек вселената има няколко, но затова пък считани, поне до известно време, за основни канони. Например, действието да се развива на кораб, при това този кораб да бъде Ентърпрайз. Капитанът да е силна натура и да има специфично мъжко обаяние. Също така е важно да си има реплика. И тъй нататък, да не изброяваме. Но някъде след "The Next Generation" всички тези неотменими стандарти, наложени с годините, и образите на десетки любими герои започнаха един по един да изпадат от екрана. Първо "Deep Space Nine" изличи не само Ентърпрайз като институция, но и корабът като централен фокус. А после Вояджър се върна към пътуването, но за сметка на това направи няколко крачки напред.

Като за начало Брага, Пилър и Тейлър решиха, че след експеримента с чернокож капитан, могат да продължат с жена в големия стол. Според думите на самата Кейт Мългрю, дори самите създатели на сериала не са били много сигурни как точно да вкарат капитан Джейнуей в архетипа, и един от страничните ефекти е постоянната промяна на прическата, търсейки по-силен, по-мъжки образ. Нещо, което в крайна сметка се оказва напълно ненужно, имайки предвид, че като визия героинята изглежда най-добре, когато не се опитват да я маскират по подобен начин, а именно - в последните сезони. А присъствието и силата определено не произлизат от външния вид.

Промените обаче не спират дотук. Капитанът е далеч по-малко дистанциран от екипажа, като по този начин Джейнуей се превръща в далеч по-пълнокръвен образ от Пикард, без обаче да влиза в крайно централизиран а-ла-Кърк. Революцията на мостика обаче далеч не се изчерпва до тук. Първият офицер, обикновено далеч по-пунктуален в предишните сериали, тук е по-скоро мек в отношенията си с екипажа, макар че проявява необходимата твърдост в точните моменти. Освен това за първи път виждаме индианец в централна роля. А имайки предвид, че има и досие в Старфлийт - нещата стават доста любопитни - макар и поне последното да не по-дебело от това на бившия затворник, който по необходимост става кормчия.

Все пак може би всичко това не е чак толкова екстравагантно, колкото да поставиш чернокож актьор в ролята на вулкан. Тим Ръс обаче дотолкова влиза в архетипа, че успява да заличи всякакво съмнение дори у най-заклетите фенове. Бих казал, че прави почти толкова убедителна роля колкото и Леонард Нимой, което си е постижение, имайки предвид, че последният все пак е стандарт за вулкан в Стар Трек.

Ако добавим и бивш борг, при това доста съблазнителна мадама, в картографията, полу-клингон инженер, холограмен доктор и естествено въздесъщият забавен готвач-посланик и морален офицер - г-н Нийликс, експерименталният характер добива екстремни измерения. Но по-любопитното е, че цялостната комбинация се получава. Причините са много и разнообразни, и нека все пак се спрем на някои от тях.

Актьорската игра без съмнение е на едно от първите места. Макар да не впечатлява с някаква чак толкова ярка визия, Кейт Мългрю прави изключително убедителна Джейнуей. Просто си личи, че се отдава максимално на ролята, добавяйки към нея, доразвивайки я. Правейки я един от най-пълнокръвните образи в научнофантастичните сериали изобщо.

За сметка на това Робърт Белтран малко преиграва в ролята на Чакоте, а бих казал, че романтичният елемент тук беше излишен, като това е един от малкото негативи, които се намират при актьорите. Друг, при който се случва нещо подобно е Гарет Уанг, в екранния образ на Хари Ким. Едновременно самият актьор е някак си не достатъчно пластичен, а ролята му на постоянно мечтаещият за дома, за кариера, плашлив млад офицер го досъсипва. Може би в един сезон беше забавно, но много бързо трябваше да претърпи някакво развитие.

Робърт Дънкан МакНийл и Роксан Доусън, съответно като Том Парис и Белана Торес, правят адекватни роли. Без да са чак толкова блестящи, успяват да бъдат безукорни и да добавят необходимата доза разнообразие в цялостната постановка. Но има трима, които в комбинация и по отделно действително блестят. На първо място Итън Филипс, в ролята на Нийликс. Наистина блестящ, дори в моментите, в които преиграва. Докато аналогът му в "The Next Generation" - Гайнън, беше повече мистична, нещо като психолог, Нийликс носи елемента на забавното, изключително важен за дългото пътуване към дома.

Друг, който и макар да не срещаме толкова често на екрана прави великолепна роля е Робърт Пикардо. Докторът има толкова лафове, че просто са неизброими, но освен това успява да те накара да се усмихнеш дори само с изражение, жест или интонация. И прави изключително убедителна холограма. Също така, между него и Джери Райън (7 от 9) химията се получава, и двамата от един момент нататък изглеждат като едно цяло, правейки великолепен тандем.

Нещо, което се отдава и на Тим Ръс и вече споменатия Итън Филипс, които имат няколко великолепни епизода заедно и с полюсните си образи създават наистина впечатляващ тандем, изваждайки най-доброто един от друг. Освен това Ръс и Райън успяват адекватно да направят нещо като комбинация от Спок и Дейта на един и същи кораб - логика и почти машинен перфекционизъм. Абсолютно зашеметяващ микс за всеки почитател на Стар Трек вселената.

След като маркирахме актьорската игра, може би трябва да споменем няколко думи и за сюжета. Както всеки Трек, така и Вояджър е до голяма степен базиран на изследването на тази или онази аномалия. За разлика от "The Next Generation" обаче с доста повече динамика и доста по-плътно следване на една основна линия - пътят към дома. Захвърлени в квадрант Делта, нашите герои през цялото време следват тази мисия - да се завърнат. При това с чест, спазвайки всички морални норми наложени в двадесет и четвъртия век.

Иначе казано с една цел, без постоянно разфокусиране, добавяне на нови елементи, сюжетни подлинии, често водещи доникъде, Вояджър успява да бъде далеч по-динамичен. Нещо което се случи и в "Deep Space Nine", но чак към последните сезони, или пък "Enterprise" по време на арката със Зинди. А в крайна сметка, човек гледа фантастика на малкия екран най-често в търсене на приключенията - а те, доброто темпо и повечето екшън, често вървят доста добре ръка за ръка.

Измежду позитивите могат да се добавят и внедряването на пълнокръвен малък кораб - "The Delta Flyer", нещо, което донякъде се случи още в "Deep Space Nine", където клас Дунав изпълняваше роля на нещо повече от просто совалка. Но във Вояджър малкият кораб най-сетне доби малко по-прилична форма от летящо кубче. Нещо което важи и за самият USS Voyager, който с малко по-издължения си профил е един от първите представители на звездния флот, който изглежда като нещо, което човек би очаквал да види в космоса.

И тъй можем да изброяваме до припадък - ефекти, малки сюжетни линии, погледът към фантастиката от тридесетте, внедрен изключително удачно в история в холодека, и т.н. и т.н. Но надали можем да обхванем толкова години само в един материал, пък и не това е важното. Защото основното вече бе казано - Вояджър е един доста експериментален, в термините на Стар Трек вселената сериал, който се е получил великолепно. Разнообразен, различен, разпознаваем - той е един от онези представители на научната фантастика на малкия екран, които се помнят. При това с добро.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3569 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.