Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Shocking Blue (статия) - Рок, Седемдесетте, Хипи култура
Shocking Blue

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 20 юли 2005.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Днес ще ви разкажа за една сравнително стара група. Предполагам малко от вас са чували за нея, не само защото е от време оно, но и защото никога не е била кой знае колко известна. Дори сред поколението на баща ми малцина са тези, чували за Shocking Blue, но все пак аз ще се опитам да ви ги представя. Затова ви каня - елате с мен на едно пътешествие към "Sweet Sixties". Затегнете коланите и приятно пътуване.
Групата е основана 1967-а година от китариста Роби ван Лювен, който до този момент е свирил в "The Motions". В Shocking Blue (името е вдъхновено от песента на Ерик Клептън "Electric Blue") веднага влизат барабаниста Кор ван Бик, басиста Класи ван дер Вел и вокала Фред де Вилд. И преди да се учудите от тези имена мисля, че е време да спомена, че групата е холандска (много ясно). Пролетта на 1968-а подписват договор с независимата холандска компания "Dureco", а техният първи сингъл "Lucy Brown Is Back In Town" заема 21-во място в холандското топ 40.

Скоро след това мениджърът им присъства на някакъв купон, където свири групата "Bumble Bees". Той вероятно не би забелязал въпросната банда, ако на микрофона не е била чаровната кака с готин глас Маришка Верес.

Човекът веднага проумява какво попадение ще е въпросното момиче за Shocking Blue. Той я запознава с основателя на групата и начинът по който тя пее, сценичното и поведение, както и цялостното и излъчване впечатлява Роби. Наистина Маришка - полуунгарка, полугерманка се е учила да пее с баща си (цигулар в цигански оркестър (което ме навежда на мисълта, че каката има поне 1/4 циганска кръв)), а после е преминавала през различни групи, докато най-сетне се установява за дълго в Shocking Blue, където замества де Вилд и се оказва магнитът, който привлича феновете. Още повече, че със самото си преминаване в групата, Shocking Blue записват хита си "Venus", който макар и на трето място в Холандия оглавява класациите на редица страни, сред които Белгия, Франция, Германия, Испания и Италия, а в началото на февруари 1970-та достига №1 в САЩ и стои в топ 10 осем седмици.

[лично мнение]

За мен песента не е най-добрата на групата. Дори не се нарежда и сред десетте им най-добри песни, но вероятно е най-комерсиалната и затова е такъв хит.

[/лично мнение]

Веднага след успеха на "Venus", Shocking Blue издават сингъла "Mighty Joe" (според специалисти докарва като звучене на Jefferson Airplane (а ако има желаещи в скоро време ще подготвя статия и за тях), който става номер едно в Холандия и присъства в повечето европейски класации. Следва "Never Marry a Railroad Man", също достигнал върха, а песни като "Hello Darkness", "Shocking You", "Long Lonesome Road", "Blossom Lady" и "Inkpot" заемат добри места в класациите, но никоя от тях не става толкова популярна в САЩ и няма успеха на "Venus".

Групата успешно комбинира бийт мотиви с Ритъм & Блус и психоделични елементи, като в някой песни има дори изпълнение на цитра.

Разликата между "Shocking Blue" и доста други банди от онова време е, че Маришка, Роби и компания правят собствена авторска музика, а не кавъри. При тях всеки стих е изсвирен и изпят с дълбоко вътрешно чувство, което прави групата търсена от продуценти и радиоводещи.

Три години Маришка, Роби, Кор (добре дошли господин Хой) и Класи обикалят света, достигайки екзотични кътчета като Япония (любимо място на доста групи от онова време), Индонезия и Южна Америка. Условията им на пътуване едва ли могат да се сравнят с лукса, който получават днешните известни групи и изпълнители, но нека не забравяме, че това са годините на хипарията, пътуването на стоп, протестите срещу войната във Виетнам и автори като Керуак, Бротиган и Гинсбърг (от който си признавам със срам, че нищо не съм чел). Но макар и пътувайки на огромни разстояния с влакове (там, където това е било възможно разбира се), групата почти не се е оплаквала, като единствено Роби е усещал тези времена като доста трудни.

В резултат на това, а отчасти и на ограничените успехи (според личното му мнение) Роби изпада в тежка депресия, а това влияе зле на групата. Започва да се губи сплотеността, членовете започват да се карат и в резултат на една кавга Класи ги напуска завинаги през 1971-а, за да бъде заменен от Хенк Смитскамп, но това не води до подобрение в състава, защото две години по-късно и самият Роби си тръгва, като на негово място идва Мартин ван Виджк. И без Роби групата все още върви някак си, къде от инерцията, която е натрупала през тези 5-6 години, къде от излъчването на момичето с микрофона, но краят е предрешен. 1974-а година Маришка решава да започне солова кариера и това е за мен краят на тази група, макар официално да просъществуват до началото на 80-те. Всъщност 1979-а Роби се опитва да върне старите членове и дори прави нова песен, но проектът е прекъснат поради незнайни причини и групата не успява да се събере.

Краят на 1984-а все пак събира отново великолепната четворка за два концерта на фестивал под надслов "Back-to-the-Sixties", където Маришка показва, че все още има невероятен глас, а и ван Лювен не е збравил как се държи китара. Освен на авторските им изпълнения публиката полудява под звуците на "Somebody To Love" и "White Rabbit" на Jefferson Airplane.

[забележка моя]

Ех защо не съм бил там. Любима група прави кавър на любима песен

[/забележка моя]

Септември 1983-а Маришка вдъхва нов живот на името Shocking Blue, но за съжаление никой от старите членове не се завръща и групата не достига предишните си висоти, въпреки че издават албуми и правят концерти из Холандия, Белгия, Люксембург, Англия и Германия (където все още са доста известни).

Но стига суха статистика, сега ше вкарам малко лично отношение към Маришка & co. С Shocking Blue се запознах преди няколко години. Пътувахме с кола към Клисура, откъдето щяхме да качим хижа Ехо. По пътя естествено обирахме де що стопаджии имаше (един на брой, то за повече нямаше и място в колата), а един приятел беше донесъл една касетка с въпросната група ей тъй да сме ги чуели. Веднага ми легнаха на сърцето. На фона на станалите ми вече любими ми песни - "Hot Sand", "Long Lonesome Road", "Blossom Lady", "Demon Lover", "Rock In The Sea" и т.н... разговорите неизбежно тръгнаха към "Sweet Sixties", начинът на живот на хората тогава, купоните, които са си правили и истински стойностните творци. Тези, които са писали, свирили и рисували с душата си, а не с джоба си. Тези, за които изкуството е значело много повече от това да се съберат пет човека с конкурс назначен от мениджъри, за да задоволят масовите потребности и вкус. Тези, сред които се нареждат и "Shocking Blue".

За тях място в сърцето ми ще има винаги. И ако всяко лято посрещам с "July Morning", то края му отбелязвам с "Hot Sand"



Summer day over
And darkness come with mighty wings
The sea gull's head is tired
And when he's tired then he sings

Hot sand. I'm walkin' in the hot sand
Makin' love on the hot sand
Together with you, yeah, yeah, yeah


--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3351






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4576 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.