|
Сивостен :: SciFi Series: Reaper (ревю) - Мишел Фазекас, Тара Бътърс, Комедия, Сериали, Фентъзи, Андрю Еърли, Брет Харисън, Валари Рей Милър,
 | |
Винаги ще се намери кой да продаде душата си на дявола. Но едва ли мнозина се оказват в положението на Сам Оливър - душа, загубена не само по чужда вина, но отгоре на всичкото и принудена да се разправя с чедата на Ада още на Земята.
Или иначе казано, представете си трагикомичната ситуация, в която се озовава току що надживелия пъпките младеж, щом осъзнава не само, че отвъдното е съвсем настоящо, но и че вече е собственост на рогатия като част от сделка, сключена още от родителите му. И докато доскорошния проблем на живота му е голямата любов, в лицето на чаровницата Анди, и вродената му смотаност, то от днес нататък се превръща в ловец на избягали от пъкъла души.
Звучи малко като свободен превод на Бъфи - без стремежа обаче да разревава тийнейджърките, с повече мъжки хумор и изцяло комичен. Наистина, на "Reaper" трябва да се признае, че е твърде ниско в класирането по оригиналност - стига човек да е гледал няколко филма повече, спокойно може да го определи на нещо като кръстоска между "Ловци на духове", "Тъмен ангел", да речем - с тази разлика, че пощенската служба е заменена от гигантски общ магазин, но пък персонала не отстъпва - а като стана дума за убийцата на вампири, постоянното отсядане в кръчмето и реформираната демоница са измъкнати почти едно към едно от там. Да не говорим за отделните моменти и епизоди, присмукани от знайни и незнайни екранни творения.
Към Сам, естествено, се присъединяват и двоица недорасли откъм акъл първи другари, както и спомената изгора, и тази сговора антигерои ще трябва да се изправи срещу най-лошото, изплъзнало се от оковите на Ада. Може би тук сценаристите на серията са се справили по-добре - на помощ идва Дявола, и по-точно различните пособия, с които трябва те да бъдат уловени - кое от кое по-идиотско, от типа на тостер, тромба или пожарогасител, например, чието приложение по някой път не е толкова лесно откриваемо.
В този дух отминава и почти цял сезон - забавен, несериозен, но все пак занимателен, между безкрайните щуротии и номера, отчаяните опити на водещата двойка да влезе в някакви взаимоотношения, които общо взето на приливи и отливи минават през двата полюса на две-три серии, и относително ефектните преследвания, допълващи картинката.
Именно тук обаче, създателите са преценили да опитат и да канализират историята, съсредоточавайки се върху борбата на Сам да се откопчи от договора си и нежната революция, която се опитва някак да върви на заден фон в пъклото, и като че ли това им изяжда главата - фактът е, че след втория кратък сезон сериалът е шкартиран от Фокс, не съвсем без основание, и няма изгледи да се завърне. Просто това начинание не им се е отдава особено добре - "Reaper" не се променя с нещо съществено, освен че започва да се върти около един и същ мотив, и хубавото в цялата работа е, че поне е завършен, макар и малко мъгляво.
Актьорската игра за сметка на това е на ниво - идиотите са забележителни идиоти, а Миси Перегрим определено радва окото. Всъщност, повечето лица, изключая може би единствено Брет Харисън (Сам) и Донавън Стинсън (Тед) не са непознати на любителите на фантастични сериали, но все пак черешката на тортата остава Рей Уайз. Имаше нещо определено демонично у него още в "Туин Пийкс", а предвид че не се е и променил особено за тези вече близо двадесет години, е един от по-удачните дяволи на екрана.
В резюме, въпреки безкрайните заемки, сериалът си заслужава, специално за свободното време. Не е нещо, за което човек да съжалява, че няма да види продължение - макар че значително по-слаби продукции остават на екран, поради щото неведоми са пътищата продуцентски - но пък тридесетината му епизода спокойно могат да минат за приятно запълнени мигове, особено ако не ви се гледа нещо сериозно. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|