Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: In Memoriam: Майкъл Джексън (статия) - Майкъл Джексън
In Memoriam: Майкъл Джексън

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 05 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Още един музикален крал си отиде. Майкъл Джексън почина на 25 юни 2009 година, с което попари милиони фенове на поп-музиката по света. Не е чудно, че когато легенда от подобен мащаб си отиде, ударната вълна отеква по цял свят. Радиа и телевизии въртят отново негови песни, вестници и списания публикуват многостранични материали, снимки, спомени, клиповете му в YouTube трупат хиляди кликове ежедневно. Защото Джако наистина е толкова голям.

Когато хората казват, че короната наистина тежи, това не са просто приказки. Кралят на попа, също като Краля на рока, не можа да издържи под огромното напрежение, и се спомина на 50 години, два месеца преди 51-вия си рожден ден. Закачка на съдбата е вероятно, че двамата са свързани не само от близък по същността си житейски път, но и от роднинска връзка – Джако се жени за дъщерята на Елвис Пресли – Лиса Мари – през 1994 година. Ако човек се замисли повече, лесно би могъл да открие много прилики между тях – характерен, особен глас, който макар и не е твърде разнообразен, е повече от запомнящ се, пасвайки перфектно на изпълненията им. Харизма и особено поведение на сцената – Елвис и Майкъл не могат да бъдат сбъркани визуално. Продали са стотици милиони албуми, а докато са на върха, всичко което са докоснали, се е превърнало в злато. Падението им пък е белязано от проблеми с пристрастяването към лекарства и наркотици, диета и хранене – но докато кралят на рока пълнее до неузнаваемост, кралят на попа в края на живота си прилича повече на скелет.

Но Елвис си отиде отдавна. Четиридесетте дни последна слава сега са запазени само за Майкъл. Излишно е да се задълбава в автобиографични подробности – всеки сайт за Джако би ви казал едно и също, всеки вестник писал статии за него последните десет години също е споменал безкрайната му визитка. Роден през ’58, седмо дете в семейството на Джоузеф Уолтър и Катерина Джексън, започва кариерата си през 1968, първо заедно с братята си, а в началото на 80-те и соло. Орисията му да бъде номер едно за близо четвърт столетие е неговото проклятие и неговата благословия, донесли му над 750 млн. продадени албума, безкрайно богатство, слава и уважение. “Thriller” става най-продаваният албум на всички времена, още четири от албумите му намират място в същата класация, тринадесет от синглите му стават номер едно в ”Билборд” класацията, два пъти влиза в „Залата на славата” в Холивуд, печели и тринайсет награди Грами. В началото на деветдесетте обаче приказката тръгва към своя далеч от щастлив край, с няколко обвинения в сексуален тормоз над деца, проблеми с наркотиците, храната, неуспешни бракове, три деца, едно от които от сурогатна майка, безбройни пластични операции, побеляване, религиозни терзания, загуба на идентичност.

Това може да научите от Уикипедия, всеки сайт и всяка статия, посветени на Джако. Дали обаче тъкмо цялата тази суета не погуби великия изпълнител. Изливащата се злоба в медиите, подигравателните сравнения преди и сега, критиката към него и творчеството му – всичко това неминуемо се отрази на певеца, текстописеца и композитора Майкъл Джексън. А музиката просто извира от него – подобно на останалите велики артисти на различни епохи, Кралят на попа е такъв, не защото е крал или има корона, не защото е спечелил десетки награди, не защото не може да преброи копията, продадени от албума му, а защото твори. Твори така, че песните му се харесват от всички – независимо от националност, музикални и вкусови предпочитания. Малко са изпълнителите, които могат да се похвалят с композиции, които не само завладяват цяло едно десетилетие, но запазват качествата си, популярността и универсалността си във времето – парчета като “Thriller” и “Smooth Criminal” се слушат и изпълняват с огромен успех и в наши дни, десетилетия след като виждат бял свят.

Малко хора си спомнят или знаят, че Майкъл Джексън има огромно сърце – основал, спонсорирал и дарил милиони долари на различни фондации, помогнал на множество каузи, сред които борбата със СПИН, екологичното замърсяване, равното третиране на цветнокожите. Построява ранчото-лунапарк Невърленд, кръстено по името на легендарния свят на Питър Пан, в което множеството организации водят деца от цял свят на приключение.

Голямата сянка, хвърлена над него и кариерата му, остават делата за педофилия. Макар и до едно недоказани, те оказват огромно влияние както върху публичния му образ, така и върху самия Майкъл, който вече не прилича на себе си. Разочарованието му го отблъсква от родината му САЩ, задълбочават се проблемите с пристрастяването към наркотиците и лекарствата. Песните му от средата на деветдесетте вече са бледа сянка на предишното му величие. Макар да е оправдан по всички обвинение, нито той, нито медиите успяват да се отърсят от зловещия образ, създаден около тях.

След като приема исляма и претърпява още няколко години лутане в търсене на себе си, през 2008 Майкъл се решава на ново голямо завръщане. За следващата година са подбрани петдесет арени, които да станат първото му мащабно турне от десетилетие. Смъртта обаче прекъсва плановете му. Дали пък нямаше да видим едно истинско "Завръщане на краля"? Никога няма да намерим отговора на този въпрос.

Когато човек умре, личността му неминуемо си отива. Делата му обаче остават – песните на Майкъл Джексън ще продължат да се слушат, а слуховете и обвиненията ще се забравят и замъглят във времето. И след като стихне шумът от погребението на Краля на попа, ще чуваме отново „една велика песен на големия Майкъл”, „едно парче от Краля” и прочие, и прочие. Защото големите артисти са безсмъртни. А Джако наистина беше голям.






Допадна ли ви този материал? (23) (1) 4649 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (16) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.