Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Робин Хоб: "Съдбата на Шута" (ревю) - Робин Хоб, Фентъзи, "Fool's fate", Американска литература
Робин Хоб: "Съдбата на Шута"

Поредици: Шутът и убиецът

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 26 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

По принцип харесвам добре написаното фентъзи. Тъй де, на кой не би му допаднала една приказка за порастнали деца, вихрещи се приключения на фон от странни общества, още по-причудливи земи, в свят, който пробужда онова детско въображение у възрастния човек. В частност изпитвам подчертана симпатия към Робин Хоб. Комбинацията от силни, живи герои, любопитно и относително нестандартно използване на магическия елемент и пъстрият свят, който изгражда е наистина перфектна за отпускане след работа, или тежък ден. Така че с нескрито удоволствие се заех да ви представя третата книга от последната трилогия на Хоб.

За жалост колкото тя надхвърля и надскача посестримите си, толкова и носи един леко дразнещ негативен отпечатък. А именно, че започва тромаво и няколко десетки, дори стотина страници поред човек се чувства малко или много отегчен от еднотипната тематика. Нещо, което като че ли отсъстваше в другите книги за приключенията на Фицрицарин Пророка.

За сметка на това, нестандартния и неочакван край, обратите, които от един момент насетне започват да се случват до голяма степен компенсира, относително слабото начало. И действително, поглъщайки и последния ред, от последната страница, човек отдавна е забравил за него. Така че спокойно бихме могли да кажем, че и третата книга си заслужава също толкова, колкото и останалите.

Естествено проблема с имената, които звучат наистина абсурдно си остава, но той отдавна би трябвало да е преглътнат, ако изобщо човек е стигнал до "Съдбата на Шута". А пък и не е чак толкова фатален, в крайна сметка се свиква и дори започва да носи някакъв свой си елемент на естетическа наслада в комбинация с всичко останало.

Иначе, още с пристигането на Външните острови, Робин Хоб ни впуска в дълбоката вода. Оказва се, че не всичко е такова, каквото изглежда и че проблемите пред нашите герои са далеч повече, отколкото са предполагали. А двамата бивши придворни убийци съвсем естествено очакват не един и два. Интригата се заплита и развръзката като че ли не се вижда никъде. Напрежението расте и приключението започва да се разгръща в пълна степен.

Или с думи прости, ако сте се запознали с първите два романа - струва си да обърнете внимание и на третия. Няма да съжалявате. Друг е въпросът, че както една немалка част от представителите на жанра, и "Съдбата на Шута" трудно се чете като самостоятелен роман. Но ако не друго, поне трилогията е достатъчно самостоятелна, въпреки наличието на солидна предистория, така че критиката в тази посока би била неоправдана. Но факт е, че ако все пак решите да се потопите в света на Пророците, ще трябва да започнете поне от "Мисията на Шута". Но защо пък не? В крайна сметка си заслужава.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3421 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.