Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Horsemen (2009) (ревю) - Йонас Акерлунд, Дейв Калахам, Драма, Трилър, Ужаси, Денис Куейд, Ерик Балфур, Жанг Зии, Клифтън Коли
The Horsemen (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 08 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

По правило, филмите за ритуални серийни убийства доста си приличат. Това, което ги различава до някаква степен, е доколко сценаристите са се справили с идеята за постоянно напрежение и сложна фабула със съответните и митологични корени. Както и, неизбежно, актьорския състав.

При "The Horsemen" предпоставките за прилично зрелище никак не са лоши, и до един момент изглежда сякаш новата лента с Денис Куейд ще се подреди сред относително успешните попадения в жанра. В центъра на събитията се озовава Ейдън Бреслин - неотдавна овдовял детектив, баща на двама сина, комуто освен със семейната драма ще се наложи да се справя и със сложна и особено жестока поредица убийства, в чиято основа лежи библейското сказание за Четирите конника на Апокалипсиса.

С други думи, солидно звучаща постановка, с която обаче Йонас Акерлунд и Дейвид Калахам не са успели да се преборят особено успешно и оставят твърде много развързани краища. Самият паралел с Библията остава относително неясен, методите на разкриване на елементите в последователните стъпки на разследването - също, а огромният завой, който сюжетът взема в един момент, и мотивировката с твърде силния си емо-привкус са меко казано странни. Може би дори прекалено меко, тъй като именно движещият мотив, както се оказва, в цялата си тривиалност, съвсем спокойно минава и за откровено глупав.

Всичко това обаче би могло да се преживее, ако не беше ужасяващо елементарният диалог и непретенциозната актьорска игра. Денис Куейд е актьор, който харесвам от край време, въпреки че в биографията му няма чак толкова много запомнящи се, а и въобще централни роли. Опитът му да лансира представление ала-Пачино, обаче, с все гръмогласните изригвания и удряне по масата, не може да мине за никак успешен - в най-добрия случай и с много условия, сносен. Отгоре на всичко, няма един отличаващ се с нещо партньор на екрана, който да му приглася поне отчасти подобаващо, а най-голямото разочарование е може би китайката Жанг Зии, която сме виждали в далеч по-добри роли. Колкото до Лу Тейлър Пучи - на моменти младокът е откровено дразнещ - както всъщност и Патрик Фюджит, и Ерик Балфур, и въобще остатъка от по-младото присъствие.

Въобще, в резюме, филм с потенциал, останал обаче нереализиран - не толкова заради това, че има сходни елементи с останалите представители на жанра, а сам по себе си. И въпреки, че лентата на практика се гледа, не оставя онова усещане на удовлетвореност, което обикновено носят със себе си качествено изпълнените подобни.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3844 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.