|
Сивостен :: The Uninvited (2009) (ревю) - Томас Гард, Чарлс Гард, Дъг Майро, Крейг Розенберг, Драма, Ужаси, Ариел Кебел, Дейвид Стратхеърн, Дж
 | |
 Неканено (2009)
Пореден римейк на азиатска драма на ужаса по западен образец, като този път под ударите на американската кинематография попада корейската лента "Janghwa, Hongryon" - или "Приказка за две сестри". Между другото, оказва се, това е популярна тамошна народна приказка, по привкус не толкова различна от творенията на братя Грим, естествено с далекоизточен облик, разказваща старата история за двете дъщери и злата мащеха. Екранизирана е цели шест пъти от корейски режисьори от 1924 г. насам, а "The Uninvited" е първият западен опит, базиран на последната адаптация от 2003 г.
Със задачата са се заели други двама братя, Гард, британци по произход и доволно неизвестни, и въпреки че не развалят чак до такава степен впечатлението, че през последните години свястно кино на ужаса трудно се намира, все пак са се справили изненадващо прилично. Тяхната интерпретация ни предлага като цяло доста типична и в немалка степен предвидима фабула с призраци - ако сте гледали няколко подобни, едва ли ще представлява особено предизвикателство - гарнирана с умерени като количество, но удачни ефекти, и изпълнена в добро темпо, което на практика не те оставя да скучаеш в периоди от време през и без това недългата, около осемдесетминутна лента. При това, за финал, с една-две дребни изненади, които да те оставят общо взето задоволен от позицията си на зрител.
Самата история, вкратце, се завърта около петнайсетина-годишната Ана, която след период, прекаран под психиатрично наблюдение, причина за което е смъртта на болната и майка при пожар, се завръща у дома - най-малкото за да намери баща си с нова приятелка. При това не друг, а именно сестрата, помагала при грижите за нея. Призраците от миналото, обаче, и то доста осезаеми, продължават да не я напускат, и подозренията, че събитията не са се развили по чиста случайност, стават все по-натрапчиви - където своята сериозна роля играе и сестра и Алекс.
Естествено, филмът има и своите недостатъци - най-вече актьорската игра, която далеч не е впечатляваща. Младите Емили Браунинг и Ариел Кебел може би имат талант, но не е това лентата, в която го показват по някакъв особен начин - макар че, наистина, ужасите едва ли са най-подходящия жанр за целта. Дейвид Стратхеърн и Елизабет Бенкс, като представители на по-опитната прослойка актьори, на свой ред не могат да се похвалят с кой знае какво, и като че ли остава само да спомена съвсем кратката поява на ветераните Кевин МакНълти и Дон Дейвис, просто защото е приятно да ги види човек.
При все това обаче, филмът съвсем не е лош за гледане, и ако не друго, може да те предизвика да видиш лентата-първоизточник, което не е толкова нищожно - в крайна сметка, корейското кино не е от онези, за които човек се хваща без да се замисли. Пък и запълва общо взето успешно час и половина, и то без да досажда - нещо, което напоследък сякаш започва да се приема за положителна черта. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
