Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Мануел Васкес Монталбан: "Южни морета" (ревю) - Мануел Васкес Монталбан, Криминален роман, "Los Mares del Sur", Испанска литература
Мануел Васкес Монталбан: "Южни морета"

Автор: Ангел Генчев, събота, 23 май 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трябва да призная, че големият испански писател Мануел Васкес Монталбан ме остави изключително раздвоен след първото ни запознанство. Като любител, макар и не заклет, на добрата кримка, без грам колебание мога да изкажа твърдението, че най-известната му може би творба – „Южни морета” – като съвременен, а всъщност и какъвто и да е криминален роман граничи буквално с голата водица.

Не защото фабулата е безинтересна, а защото е предвидима – най-лошата възможна черта за всяко произведение в жанра - и и липсва онази тръпка, онова усещане за несигурност, което да те държи в напрежение от първата, та до последната страница, където мистерията се разплита. А в същото време говорим за една неповторима новела, с уникална и осезаемо жива атмосфера, която буквално те поглъща и не те оставя на мира от корица до корица, та чак да съжаляваш, че си се откъснал от нея веднъж щом романът е приключил.

Всъщност дори може би това е още по-големият проблем – криминалният сюжет, добър или лош, се крие срамежливо сред стотиците редове най-разностранни описания на иберийската култура, от кулинарните традиции до затънтените кътчета на улиците на Барселона в ненатоварените часове, да речем. Култура обаче безкрайно колоритна и описана също толкова живописно и едва ли не злободневно, но със старателни пояснения и с великолепното перо на Монталбан. Е, и чисто по испански – може би това са единствените хора, чието изкуство във всичките си вариации е абсолютно разпознаваемо в странността си, същевременно с което доста непривично и в никакъв случай масово ориентирано.

Ето защо и „Южни морета” ме остави толкова раздвоен – безкрайните слоеве които можеш да отгръщаш, отново и отново, все едно белейки люспи от лук, и въпреки това да има още с какво да закове вниманието ти, разсмее или изненада, и да ти предостави поредната прелюбопитна картина от каталунското, в случая, битие, и същевременно прекомерно слабовата история, която всъщност не може да те грабне почти с нищо, колкото и чаровни и саможиви да са персонажите, с които е изпълнена и на преден план, и на фон.

Като дилемата се простира дори до това дали всъщност да ви я препоръчам, или пък съвсем не – просто защото изключително зависи какво евентуално бихте очаквали от нея като новела. Защото напълно си заслужава всяка пребродена страница, стига единствено да се намираш в правилното настроение, и да си изпълнен най-вече не с очакване, а с най-обикновено, човешко любопитство. И именно тогава да пропуснеш Монталбан е почти непростимо.

--
За повече информация от страницата на ИК "Колибри"...






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2342 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.