|
Сивостен :: UFO - The Visitor (2009) (ревю) - Рок, Хард рок, Хеви рок, UFO, Нови албуми
 | |
 UFO - The Visitor
2009, SPV Records
Line-up:
- Phil Mogg - vocals
- Vinnie Moore - guitars
- Paul Raymond - keyboards, guitar
- Pete Way - bass
- Andy Parker - drums
Tracklist:
1. Saving Me; 2. On The Waterfront; 3. Hell Driver; 4. Stop Breaking Down; 5. Rock Ready; 6. Living Proof; 7. Can't Buy A Thrill; 8. Forsaken; 9. Villains & Thieves; 10. Stranger In Town; 11. Dancing With St. Peter (2009 Edition) (bonus)
Британските хард/хеви динозаври от UFO никога не са били една от групите, които чак специално ще седна да слушам, което обаче съвсем не означава, че не ги харесвам по някаква причина. Пък и бандата от Албиона твърде отдавна е оставила своя отпечатък върху развитието на жанра като цяло, а и въпреки че ни делят двадесет и пет, тридесет лета от онази знаменита за тях поредица от албуми из челото на класациите, продължава да твори - при това доста активно - и до днес, и да радва огромното си количество почитатели. За което може да заслужава само най-искрено уважение.
В интерес на истината, "The Visitor" няма как да не е тава от особено значение за островитяните, предвид че се намира под почетния номер 20 в дискографията им, а - освен това - 2009 година означава, че заслужилите ветерани се намират от ни повече, ни по-малко четири десетилетия на сцена. Като струва ми се спокойно можем да си затворим очите за онези четири години, през които бандата официално не съществува.
Иначе, донякъде дори се колебая какво да кажа за самия албум - всъщност, една от причините хич да не обичам да пиша за толкова заслужили групи, е че за тях отдавна няма нищо особено ново, което да се допълни. Освен ако по някаква небивала случайност не решат да направят тотален експеримент със себе си. UFO обаче не са достигнали до подобни идеи и новото им творение е издържано в стила, който познаваме прекалено добре. "The Visitor" е наистина изключително разнообразна в отделните парчета компилация от жизнерадостен седемдесетарски хард рок, тук-там леко втежнен, другаде - леко джазиран, миксиран с акустика, малко кънтри и може би щях да допълня дори блус, специално при "Forsaken", ако Фил Мог беше от по-разпяващите се вокали. А леко хеви като че ли са единствено "Stop Breaking Down" и "Can't Buy a Thrill", макар че със същия успех тогава така могат да се нарекат и отделни парчета на Пърпъл.
Също толкова излишно е да споменавам, че човек трудно - ако въобще - може да намери грешна нота, предвид десетилетната история на UFO. Ето защо може би остава всъщност най-важното - последният им албум е истинско удоволствие за ухото. Особено за почитателите на старата школа. С доста интересни на места мелодии, майсторски - без музиката да е прекалено сложна - и, най-вече, способен да създаде добро настроение още с първите си ритми. А какво ли повече му трябва на човек. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
