Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Series: Quantum Leap (ревю) - Доналд П. Белисарио, Драма, Комедия, Приключенски, Сериали, Дебора Прат, Дийн Стокуел, Скот Бакула,
SciFi Series: Quantum Leap

Поредици: SciFi Series; SciFi Week

Автор: Ангел Генчев, вторник, 19 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Скот Бакула може би не успя да стане най-успешния капитан в историята на "Ентърпрайс". Дали заради дуета Трип-Рийд, заради доктор Флокс, или - не по-малко вероятно - заради големите очи на Т'Пол, а може би заради цялостния облик на този сериал. Но така или иначе, за особеното място, което това превъплъщение на флагмана на Старфлийт заема във вселената на Стар Трек, ще си поговорим специално някой друг път. Въпросът е друг - въпреки това, и дори може би не толкова като Джонатан Арчър, симпатичният американец отдавна е намерил своето място в съзвездието на фантастичните сериали.

Излъчването на "Quantum Leap" започва през далечната 1989 г., продължава пет сезона, и макар че поредицата бива прекъсната, нарежда героя на Бакула, д-р Бекет, сред най-запомнящите се при фантастичните сериали според TV Guide - където между другото е единственият с две споменати роли. Но със сигурност далеч по-показателното е, че както на него, така и на другия добър познайник на екрана - Дийн Стокуел, в по-скоро време изявил се като брат Кавил в "Галактика" - сериалът донася по един "Златен Глобус". А като цяло е носител и на четири награди "Еми" през годините, което на свой ред е съвсем солидно постижение.

В интерес на истината, фантастичните елементи в "Quantum Leap" всъщност далеч не са толкова много, но все пак в основата на действието лежи пътуване във времето, така че малко или не - фантастиката е налице. Просто не е точно в центъра на събитията. Но в крайна сметка, не е и задължително всяка подобна поредица да клони строго към тежката артилерия. Накратко, след неуспял и прибързан физичен експеримент, базиран на собствената му теория, че човек може да пътува назад във времето в рамките на досегашния си живот, споменатият вече Сам Бекет запраща сам себе си в миналото. А по-лошото е, че се оказва заклещен там - не само в чуждо тяло, но и с частична амнезия.

Първата цел на мероприятието, естествено, е завръщането в собственото време и обвивка, но това така и продължава да не се случва, а Сам - да скита от един чужд живот в друг. Уловката е, че за да може да се прехвърли на следващата стъпка, той трябва да промени някакво събитие в битието на онези, които заема. Именно тук на помощ се притичат неговия приятел и сътрудник адмирал Ал Калавичи (Стокуел) - по между другото отявлен коцкар, а за жалост на Бекет и единствено под формата на холограма - както и суперкомпютърът Зиги, страдащ от болезнено развито самосъзнание, който от един момент нататък също придобива по-oсеазем вид с помощта на Дебора Прат.

Колкото до новите временни "животи" на Сам, те варират почти безкрайно - от частен детектив или пък чернокож през петдесетте години в САЩ, по времето на сегрецията, до майка с три деца, да речем. Всичко това неизбежно води до множество комични и конфузни ситуации, също - разбира се - голяма като обем, но приятна и по-лека като усещане драма, неизбежната доза романтика, нерядко и крими, превръщайки "Quantum Leap" в изключително гледаема и забавна поредица, може би много бегло напомняща "Утрешен вестник". Допълнително, дава и известна възможност на човек от малко по-различен ъгъл да надникне в американската поп-култура, и то в може би най-интересните и десетилетия на развитие - от петдесетте до осемдесетте - поднесено в една все пак хумористична опаковка, с известни по-сериозни жилки.

И като цяло, лентата е особено подходяща за моментите, в които човек просто иска да поразпусне. Почитателите на тежката фантастика, наистина, на момента могат да се хванат за ефекта на пеперудата и времевите парадокси, но като цяло тази по-солидна част е умело туширана, ако не напълно избегната, най-вече с това, че Бекет се озовава в ситуации, в трудно би засегнал развоя на историята чак в глобален мащаб.

Във всички случаи, на първо място заради чаровните персонажи и стабилното изпълнение на двамата актьори в главните роли, но и по принцип - като добро забавление - определено бих препоръчал "Quantum Leap". При това - далеч не само на любителите на фантастиката от малкия екран.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3091 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.