Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Series: Battlestar Galactica [ReCap] (ревю) - Майкъл Раймър, Роналд Д. Мур, Драма, Научна фантастика, Сериали, Аарън Дъглас, Алесандро Джулиани, Б
SciFi Series: Battlestar Galactica [ReCap]

Поредици: SciFi Series; SciFi Week

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, понеделник, 18 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Изтече доста екранно време, откакто писахме за "Бойна звезда Галактика". Тогава, всъщност, тъкмо бе излязъл "Razor", а четвърти сезон все още се мержелееше в бъдещето след близо половин година, и трудно можеше да се предполага как ще се извърти и без това повратното действие на сериала. И сякаш единствено честно е след финала на може би най-епичната фантастична сага, излизала до момента на малкия екран, и на фона на вече приключващата седмица на фантастиката в Сивостен - макар че тя реално никога не свършва абсолютно - да направим известна рекапитулация на писаното през 2007 г. Което всъщност не би било лошо и в още един-два случая.

Така или иначе - "Бойна звезда Галактика". Никога, и двамата, не успяхме да приемем творбата на Роналд Мур и Майкъл Тейлър като римейк на оригиналните серии от края на седемдесетте години, въпреки че не един и два основни момента от тях са запазени и в новата поредица, сред тях и централната сюжетна линия. Макар и самата тя да не е чак толкова централна, тъй като основните фокуси са най-малкото няколко, и един от тях лежи върху факта, че историята има навика да повтаря себе си. Отново и отново.

Този мотив, познат още от най-дълбока древност, в частност древногръцката митология, тук е не просто застъпен - с него ще се сблъсквате постоянно, в течение на целия сериал. И макар и не толкова натрапчив, то на финала той е изобразен с такава грандиозност, каквато направо би могла да спре дъха на когото и да е - не само на любителите на научната фантастика. Дори и само с неочакваността си, която липсва в оригиналните серии, с гигантския завой, който прави сюжета на няколко пъти и огромния кръг, който се очертава от последните двадесетина минути на финалния епизод.

Каква всъщност е историята зад "Галактика"? В нея, споменавайки горе античното и древногръцкото, неминуемо се усеща живия паралел - не просто влиянието, а дори натрапчивото чувство, че това всъщност е една елинска легенда в космически условия. Самата фабула е семпла, изключително позната и същевременно вечна и много човешка. И именно това прави поредицата толкова близка до всеки един от зрителите си. Защото, макар и да не разказва нашата собствена история, животът на който и да било от нас, хората, тя е доста точна и вярна метафора на всичко това.

И все пак - каква е всъщност историята. В далечното минало, дори и да изглежда като бъдеще, хората създадоха силоните. Които пресъздадоха себе си. Пресъздадоха и войната със създателите си в едно ново човешко поколение. И търсенето на Земята от оцелялата човешка раса, изпълнено с толкова динамика, поврати, постоянно отварящи се въпроси, които рано или късно получават своя отговор, се превръща в търсене на край на цикъла. От съзидание, през разруха, до ново сътворение. Дали се постига - на този последен въпрос отговорът е надеждата, която никога не е дефинитивна.

Вътре в тази обща рамка вече присъстват доста различни сюжетни линии, на множество нива, включвайки огромен брой отделни персонажи, взаимодействието между тях в чисто човешки или обществен смисъл, солидно количество идеи, които намират реализацията си или които карат хората да държат на тях, дори и когато това може да доведе до отрицателни ефекти. Много мъжество, смелост, понякога страх и отчаяние, възходи и падения при всеки отделен екранен образ. Защото дори силоните между тях са толкова човешки, че подлежат на същите закони, които влияят на нашето ежедневие.

И тук отново можем да се върнем към началото и за пореден път да кажем, че разликата между BSG на Мур и Тейлър и оригиналните серии, които представляват малко или повече космически уестърн, само че без традиционните елементи на Дивия запад, е толкова огромна, че няма как да ги приемем за нов и стар прочит на една и съща история дори.

Разбира всичко това, за да бъде възприемчиво, се налага да бъде поднесено в една искряща опаковка с красива панделка, и именно тук на помощ идва екранното великолепие на "Бойна звезда Галактика". Великолепие, което на места преминава в гротеска с черната естетика на множеството смърти. В течение на сериала има толкова много кръв и загуба на живот, че няма как да не преминем на втория елемент от пиршеството за окото - реализмът. В една война умират хора и това никога не е красиво. Не е и тук - нито е завоалирано, нито прикрито, нито представено като някаква форма на висш героизъм или сила на отделния индивид да сее смърт и разруха. Нещо, което е отличителна черта на огромно количество екшън-ленти, които сме гледали - убийството като начин да се покаже едва ли не мощта на отделна нация, група или човек.

Визията на разпадащата се "Галактика", която виждаме все по-смачкана, кърпена и грохваща на екрана, чак до лебедовата си песен, допълва този елемент на реализъм. Но може би най-силно го подчертават космическите сражения. Подчинени на законите на физиката, полетите в освободеното от гравитация безвъздушно пространство, което наричаме Космос, не са това, което сме свикнали да виждаме, а са онова, което се очаква да представляват.

Операторският похват да се снима от неочаквани ъгли пък допълва усещането, че действието се развива на космически кораб - давайки едно клаустрофобично на места чувство, като че ли няма къде да застане самата камера на хроникьора на одисеята, за какъвто по-скоро се приема оператора от зрителя. Най-вероятно нещо дори пропускаме, но можем да кажем, че абсолютно всеки елемент от техническото създаване на поредицата е изпипан до възможната граница на съвършенството. Дори звуковото оформление, както като саундтрак, така и като ефекти.

Без съмнение, най-солидната основа, върху която стъпва "Бойна звезда Галактика" - както всъщност на теория би трябвало да е при всеки филм - са персонажите. Които обаче не биха могли да бъдат нито толкова въздействащи, нито да ни станат толкова близки, че да се вълнуваме и да чувстваме - или по-точно съчувстваме - и съпреживяваме, ако не беше великолепната актьорска игра. От Едуард Джеймс Олмос, който човек след тази роля няма как да си представи в друга, и който вероятно ще остане в историята на филмовото изкуство като адмирал Адама, през умиращия президент на колониите - брилянтно изиграна от Мери МакДонъл - та чак до последния, най-дребен работник от поддръжката.

Не можем да пропуснем шизофреничния д-р Болтар, в ролята британеца Джеймс Калис, или запомнящия се, въздействащ по най-странни начини образ на Кара Трейс, в чийто пилотски гащеризон се вмъква Кати Сакхоф. Нито пък блудният син Джейми Бамбър. А показателно е, че последния дори върли почитатели на "Хорнблоуър" - като нас - не си припомниха като лейтенант Кенеди и запомниха като Лий Адама. И така нататък - ако продължим да изброяваме, няма да ни стигне виртуалната хартия с отрязаните ъгълчета. Във всички случаи, ако решите тепърва да гледате "Галактика", не оставайте с впечатлението, че някой персонаж е второстепенен и няма нужда да му обръщате внимание. Чувство, което най-силно може би оставя героя на Майкъл Хоугън - а именно полковник Тай - или поне го прави продължително време. Тъй като сериалът в някой момент ще се обърне с хастара навън и ще ви изненада с това, че дребен детайл, пропуснат в миналото, се оказва ключов за действието. Герой, който сте пренебрегнали, излиза на преден план, за да осъществи нов и неочакван обрат.

Или, в резюме, какво ли остана да кажем. Всъщност - много. Най-вероятно могат да се изпишат още страници, но ако досега не сме ви убедили, че екранното преживяване с "Бойна звезда Галактика" си заслужава по всеки един параграф, то това едва ли ще стане дори и с помощта на тонове виртуално мастило. Ако обаче това се е случило, то не забравяйте старото предупреждение - един толкова комплексен сериал се гледа с огромно внимание, в цялост и в точната си последователност. За да донесе пълно удовлетворение, а в конкретния случай - дори и за да го разберете в максимална степен. Защото иначе това едва ли е възможно - не и от едно гледане.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3620 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.