Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Series: Dollhouse (ревю) - Джос Уедън, Драма, Научна фантастика, Сериали, Алън Тъдик, Дишен Лахман, Ейми Екър, Енвер Гьокай, Ил
SciFi Series: Dollhouse

Поредици: SciFi Series; SciFi Week

Автор: Ангел Генчев, сряда, 13 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вчерашния ден от продължаващата седмица на екранната фантастика в Сивостен посветихме изрично на първопричината - единадесетият "Стар Трек", но той не бе абсолютно единственото очаквано с нетърпение заглавие на този фронт. В едно от челните места в това отношение със сигурност се нареждаше и "Dollhouse", най-вече заради името на създателя си.

Джос Уедън, който съвсем наскоро се сдоби с отличието "Рей Бредбъри", връчвано от организаторите на наградите "Хюго" за принос към фантастиката именно в екранния и вариант, е достатъчно популярно име, въпреки мойсеевската си способност си да разделя почитателите на този тип филмови продукции в два доста отчетливи лагера. Именно нему дължим "Бъфи" с частичния си спин-оф "Ейнджъл", ябълката на раздора "Файърфлай" и настоящия сериал. Малко по-кратковременната му изява на пълнометражния фронт в края на деветдесетте на свой ред е доста забележителна, дори може би в по-голяма степен, като за "Играта на играчките" на Дисни и Пиксар американецът дори е номиниран за Оскар, четвъртата част на "Пришълеца" далеч не бе чак толкова лоша, а "Titan A.E.", като за опит за американска анимация по японски маниер, дори се ядваше.

В случая обаче, интерес наистина представлява специално подхода му по отношение сериалите, и с известно съжаление трябва да отбележа, че в "Dollhouse" отново проявява някои от спорните си, да не кажем - откровено слаби черти. Начело с това, че за сценарист с наистина голям опит, Уедън така и не успя да напипа тънкостта в това да създава начала. Сериалът започва от никъде и в продължение на първите пет от всичко дванадесетте епизода продължава в същата посока, макар че се подхвърлят единични детайли от общия гигантски план. Гигантски, защото с "Dollhouse" се случва точно това, което се случи и "Файърфлай" - поредицата е планирана за далеч напред, макар че не за седем, а само за кратките пет сезона. А за тези, които не са запознати, или вече не са се досетили при съвсем елементарната причинно-следствена връзка - вторият споменат бе прекъснат именно след първия си сезон, неуспявайки да ангажира достатъчно внимание от страна на аудиторията. Е, все пак бележи напредък - пет епизода, докато при "Бъфи" беше нужен близо цял сезон, за да се канализира действието, а "Ейнджъл" пък въобще няма собствено начало, и пак толкова време му беше нужно да отбие майчиния си сериал, въпреки това оставайки вързан с него чак до финалната си отсечка, когато другият просто бе завършил.

Въпреки мудното въвеждане в действието обаче, трябва да се признае, че сериалът има потенциал, а историята - макар и не пределно оригинална - дава доста хляб за развитие. Цялата фабула тук всъщност се върти около така наречените куклени къщи. Тайни убежища, където с помощта на свръхтехнологии е възможно да се изтриват и внедряват изкуствени спомени у така наречените кукли, и съответно те да бъдат използвани - срещу съответното заплащане - за всевъзможни цели по желание на клиента. Постепенно обаче при някои от тях започват да се появяват отделни проблясъци, а отгоре на това по петите на лосанджелиската подобна се намира и особено нахъсан агент от ФБР, дълбоко убеден в съществуването и. И като за финален щрих, се появява и призрак от миналото - първият експеримент на къщата, под кодовото название Алфа, на пръв поглед загубил голяма част от разсъдъка си.

Тук се проявява и диаметрално противоположната като усещане за зрителя способност на Уедън, и може би най-солидното му достойнство - с много малко, но уместни детайли да съумее да изгради сложна и комплексна история, с няколко централни персонажа, която наистина да го увлече. При това в комбинация с изключително удачния хумор, който винаги предлага. За съжаление обаче, в комплект и с неизбежната близо една втора от екранното време, заета от някакъв тип екшън, която не и позволява да се развие особено бързо.

Интересно в случая е, че въпреки че се забелязва донякъде толкова любимия му похват с твърде силни женски персонажи в самия фокус на действието - едва частично нарушен дори при "Файърфлай" - и похват, който понякога може да стане даже дразнещ, самото състояние на въпросните кукли с пълната им безпомощност, когато не са с активен статут, до известна степен уравновесява нещата, макар че за силния пол отново остават основно второстепенни или негативни роли. Главното изключение всъщност е в лицето на агент Балард - в ролята, добре познатият като Карл "Хило" Агатон от "Галактика" Тамо Пеникет.

Стигайки до кастинга, следват доста добри думи - Хари Леникс, в ролята на наблюдателя на Ехо (Илайза Душку), Фран Кранц, в ролята на кибергения Тофър, който за жалост се приближава до Харпър от "Андромеда" малко повече от необходимото, Енвер Гьокай като Виктор, Оливия Уилямс като собственичката на Къщата Аделе ДеВит, звучащо вероятно съвсем ненапразно малко като Круела ДеВил, правят доста добро впечатление. Дори и Ейми Екър (д-р Сондърс), макар че мънка точно по същия начин, по който мънкаше и като Фред в "Ейнджъл". Всъщност, ако има слабо звено, това е точно Илайза Душку - от времето, когато игра в Бъфи, не е добавила нищо ново в сравнително ограничения си репертоар, с изключение на няколко бръчки и факта, че онзи дрезгав тийнейджърски глас, който беше половината Фейт, отдавна е мутирал. И без да е чак отчайваща при завръщането си на фантастична сцена, на места никак не се справя.

Споменавайки Фейт, всъщност останаха и още едно-две дребни на пръв поглед неща, които обаче могат да оставят и горчив привкус. Не това, че на места се проявява малко "вътрешен" хумор и Уедън се шегува с по-старите си произведения - това го прави всеки - нито дори неизбежния английски акцент в устата на някой висшестоящ, който винаги ме е оставял малко озадачен. Отношението между отговорника и куклата обаче вече сме го гледали в доста близък вариант, и то именно негово дело. А това, че в единия случай е handler/active, а в другия - watcher/slayer - и че има някои основни разлики всъщност не помага толкова, колкото звучи. И това е само най-натрапчивото от поредица сходства, които в един момент започват да правят "Dollhouse" съвсем не толкова самостоен и нов - специално ако сте гледали Уедън досега.

Въпреки всичко това обаче, последната му творба си заслужава гледането и до голяма степен е жалко, че - както по всичко личи, особено след като Фокс отказаха да излъчат дори тринадесетия самостоятелен епизод - няма да получи възможност да се развие. Без това да е никаква изненада, обаче. Може би трябва да съжаляваме, че няма да разберем и дали се е научил да прави финали, освен начала, предвид че завършекът на двата му приключени сериала е претупан и отворен, а третият му опит катастрофира пределно далеч от тази фаза.






Допадна ли ви този материал? (5) (2) 3536 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.