|
Сивостен :: Arcana Coelestia - Le Mirage de l’Idéal (2009) (ревю) - Блек метъл, Дуум метъл, Погребален дуум метъл, Arcana Coelestia, Нови албуми
 | |
 Arcana Coelestia - Le Mirage De L'idéal
ATMF, 2009
Line-up:
LS - vocals & lyrics
MZ - guitars & FX
Thorns - session drums
Sephrenel - session bass
Tracklist:
1. Duskfall; 2. Requiem (For the Fathomless Void of Redemption); 3. Le Mirage de l’Idйal; 4. Tragedy & Delirium I - The Tragedy; 5. Tragedy & Delirium II - The Delirium; 6. …thus Fade in Nocturnal Deluge
Каляри, Италия. На остров Сардиния в лето господне две хиляди и шесто се ражда нов проект. Окултистки, алхимически и пророчески. Естествено стилът е смес между погребален дуум и блек метъл. С много, много атмосфера и величие, тежест на емоциите и перфекционизъм на инструментите. Хората зад него - LS и MZ, първият отговарящ за вокалите и текстовете, втория за китарите и ефектите. А името на бандата - Arcana Coelestia, по името на първата голяма творба от теологическия период на шведския учен, философ и мистик Емануел Шведенборг.
Тук е моментът да спомена, че ставайки дума за блек метъл предубеждението ми е солидно. Факт е, че в този стил в един момент се беше напълнило с огромно количество като цяло по-скоро ужасни банди, с изключение на няколко наистина стойностни и някои, чието значение би могло да бъде само като антипример за тези след тях. Така че представете си усещането, когато Arcana Coelestia ме остави втрещен от изненада, изцеден душевно и емоционално, с отворена уста и празен поглед, виждащ единствено как остроумните забележки, които си бях подготвил за това ревю отлитат като прах под напора на ветровете.
Музиката им е океан. От болка, отчаяние. И единственото спасение, което се чува в далечината е смъртта. Всъщност би било грешно да очакваш друго, при положение, че името им казва достатъчно, но ако се замислим колко рядко групите оправдават гръмките си названия... ще разберем защо слушателя рядко се връзва на този трик. А в случая си заслужава дори да се завържеш пред колоните в тъмната стая, да пуснеш мравки по гърба си и да слушаш, слушаш, слушаш. Е, естествено мравките и вървите ми се струват прекалени, но определено една мрачна атмосфера осветена от свещи би подхождала.
И така, бавно, тежко, с доста разтеглени във времето дължини, песните не се усещат как преминават една след друга. Предавайки на слушателя всичко, което искат да кажат музикантите. Технически перфектно, като качество - също. Бавните, тежки, величествени, но разбиращи рифове извикват мрачни картини, тежки мисли и разкъсват душата до последните акорди, ноти на заглъхващото пиано.
Вокалът от своя страна е просто перфектен. И може да се нарече еманация на вокалното изкуство, изисквано от стила. И надали има какво повече да се каже за албума. Защото наистина важното в него е атмосферата - изградена от най-малкия детайл до пълната си цялост, изпипана до съвършенство, самата музика - която е зверски добра и завладяващия напев на LS. И това е всичко, но именно това всичко е онова, което прави "Le Mirage De L'idéal" един задължителен за слушане албум за всеки, който някога е харесвал дори едно блек метъл парче. Пък и за онези, които обичат добрата екстремна музика, защото красивото, дори то да е мрачно, не може да бъде оградено от жанрови граници. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
