Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кърт Вонегът: "Фарс, или никога вече самота" (статия) - Американска литература, Белетристика, Кърт Вонегът, Съвременна американска проза, Хумор
Кърт Вонегът: "Фарс, или никога вече самота"

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Както винаги, започвам статиите си в съвсем последния момент - толкова последен, че съдържанието вече е готово, и се налага да го преписвам наново. Дори - ще си призная една малка тайна - понякога толкова се смотавам, че нямам време дори да ги нахвърлям предварително. Като тази. Но не това е същността на тайната, а фактът, че се случва всеки път. Просто някои неща са неизменни - като гравитацията. Така е то.

Хубавата новина е, че вече няма да ми се нагала. Да правя съдържание, имам предвид. Прави си се автоматично. Две цъкания с мишката, и але-хоп.

Не, че наистина ви засяга, но се чувствам малко по-добре след като го споделих. Дотам, че да се присетя, че всъщност щях да говоря за Кърт Вонегът, а не за себе си.

Той, Вонегът, води до пристрастяване. Не съм го измислил аз - беше някой от крупно тиражираните американски ежедневници. Тези с бестелърските хроники. Понякога си седя и им се чудя как биха - или са - успели да докарат именно този автор до бестселър, а някъде дълбоко-искрено съм убеден, че и той се чуди не по-малко от мен. В крайна сметка се усещам, че просто си седя.

"Фарс или никога вече самота". Искрено исках да се забавлявам на тази книга. Съвсем сериозно. Нещо, обаче, не се получи. Не защото нямаше дан - напротив - и тънък черен хумор в стил Вонегът, и абсурдизми до козирката. Ала не стана. Може би, защото измежду редовете се просмукваше - по моему разбира се - някакво зле прикрито разочарование, граничещо с погнуса. На места и въобще нескрито. Или пък погнуса, маскирана като разочарование - кой знае? Важното е, че бе между редовете, а пък на мен не ми е забавно да чета само подредените букви, колкото и да е модерно напоследък. Все се старая да търся нещо и между тях.

И - парадоксално - именно това да вземе да се окаже финалния акорд на фриволното ми доволство.

Така е то... и се случва. "Фарсът" - по думите на самия автор - се пада един вид автобиография. Не съм достатъчно добре запознат с жизнения му път, че да критикувам (в истинския смисъл на думата) тази насока, но за него става и твърде малко дума - не като обем, а като значение.

Няма да тръгна да вадя сухи факти в колонка, по която не просто, а евентуално ще пробягате помежду другото. За сметка на това, за да не звуча ако не голословен до несвързан, ще отметна няколко думи за Кърт Вонегът по памет. Нали е биография. Потомък на "американски род" от немски произход. Отрасъл в Индианаполос, щат Индиана - индустриален, но доста консервативен център на американската държава. Възпитаван в силна европейска традиция, в голямата си част все така немска. Разбира се, до преди Втората световна война, по време на която служи в армията и бива военопленик в Дрезден, в т.ч. по време на американските бомбардировки, а пък след която (война) точно този клон на европейското среща особено недоброжелатество в САЩ. Разнобоен в образованието си и като че ли не особено заинтригован от него, макар и да има - ако не се лъжа - и магистърска степен.

Баща на шест деца - собствени и осиновени.
Прекалено с всичкия си.
Пуши по четири кутии "Пал Мал" на ден и обожава кучета.

Когато един подобен човек се заеме да критикува действителността през призмата на собствения си жизнен опит, то би излязъл или фарс, или никога вече самота. А да опишеш фарс - вервайте ми - не е блага работа. Къде ли пък злободневен...

Изкушавам се да го нарека убиец на американски мечти, при това съвсем умишлен рецидивист - което едва ли няма да е вярно, камо ли да не му подхожда, но пък няма да е честно, когато не отнемаш мястото на мечтата, оставяйки вакуум, а просто я подменяш с трезвата реалност. Добре прозвуча - това ще да е единият от многото еднакви Вонегът, плод на професионалната шизофрения, наречена писателство, които се различават един от друг съвсем нищожно, но съществено, и никой от тях не е редно да бъде пренебрегван.

За вас остава да изберете - фарс или никога вече самота?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2871






Допадна ли ви този материал? (3) (3) 6848 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.