Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Гъбена градина: Обикновена масловка (статия) - Биология, Микология, Гъби, Масловка, Обикновена масловка, Ядивни гъби
Гъбена градина: Обикновена масловка

Поредици: Гъбена градина

Автор: Ангел Генчев, вторник, 05 май 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Една от най-ароматните и вкусни гъби, които могат да бъдат намерени у нас, масловката е особено популярна, за което допринася и фактът, че няма отровен двойник. Това обаче далеч не е единственото достойнство на гъбата, която е сродна на манатарките.

Масловки (Boletus luteus, Suillus luteus) могат да бъдат намерени из иглолистните, особено борови гори из цяла България, почти през цялата година, с изключение на най-горещите и най-студени периоди - август, декември, януари, февруари. Разпознават се относително лесно. Гуглата им е с форма на полусфера или по-разлата, тъмнокафява на цвят, подобно на шоколад, по-рядко с жълтеникав оттенък. Също така донякъде лигава, леко лепкава и лъщяща, все едно намаслена - особено при роса. На диаметър варира между 4-5 до 10-12 см., и е доста месеста. При по-младите гъби краищата са леко завити навътре, но с възрастта ръбът и се изправя и дори е възможно да се обърне.

Пънчето и също е тъмнокафяво и доста едро, като може да достигне до десет сантиметра височина, и нерядко е изкривено. Има белезникав пръстен, а единствено порите са със златист или златистожълт цвят. Месото и за сметка на това е жълто и доста меко. Характеризира се със специфичен, леко плодов аромат, и приятен, сладникав вкус.

Другото, което прави масловката толкова популярна сред любителите на гъби, е че подлежи почти на всякаква обработка - и сушене, и осоляване, и консервиране в саламура, както и на печене и пържене. Единствено не понася много добре варенето, но за супи има наистина предостатъчно подходящи други. Причината за последното е, че масловката е силно хигроскопична, поглъща много вода, и това затруднява дори бланширането и.

Особено значение това има при мариноването им в саламура, което преминава през цели четири предварителни саламури - двадесетпроцентова (за 8-10 часа, за отлигавяне), две петнадесетпроцентови, за по два дни, и отново двадесетпроцентова, за три дни, от която вече зависи осоляването. Процентите се отнасят именно за съдържанието на сол. Последната саламура, в която остават, вече трябва да е около 25%-ва. Иначе, за целта се използват най-вече по-малки гъби, без пънчетата, изчистени механично от примеси - но без да се мият, за да не погълнат излишна вода.

Но и по принцип, преди директно приготовление, не е лоша идея масловките да се изкиснат за някой час в подсолена вода, за да се махне лигавата субстанция. Трябва да се премахне и кожицата, която съдържа алергенни вещества, като това става сравнително лесно след намокряне. Друго, за което трябва да се внимава, е гъбата да не е червясала, което се случва сравнително често при масловките, и тогава - естествено - не стават за ядене.

Колкото до конкретното изготвяне, въпреки че могат да се използват за широка гама ястия (без супи, както стана дума), най-доброто решение е да бъдат изпържени или задушени, евентуално изпечени, без твърде много странични добавки, за да може човек най-добре да се наслади на специфичния им вкус.






Допадна ли ви този материал? (18) (1) 12940 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.